Сърце в опасност

— Благодаря ви, господин Мериуедър — усмихна се тя чаровно. — Накарахте ме да се задъхам. Хамилтън… — тя отправи изпод гъстите си мигли молещ поглед към старши лейтенанта, — би ли ми донесъл чаша вода?

Той се поклони учтиво.

— Разбира се. Веднага се връщам.

— Благодаря… О, татко, струва ми се, че господин Петри те търси.

— Петри? — Сър Алфред наостри уши като куче, надушило кръв, защото с Хю Петри можеха да играят вист или бекгамън, вместо да умират от скука. — Лорънс, можеш ли веднага да го попиташ за какво става дума? Сигурно е нещо важно, което не търпи отлагане.

— Сигурен съм — потвърди ревностно полковникът. Мериуедър се поколеба за миг, но и той не можа да устои на изкушението да хвърлят едни карти, затова последва с бърза крачка приятелите си.

Катрин, останала с Деймиън, Хариет и Рифър Монтгомъри, потърси с поглед приятелката си.

— Подхващат гавот, той не е ли любимият ти танц?

Хариет се ококори, но пъхна подканващо ръка под ръката на Деймиън, а младият адвокат не изчака естествено втора покана да потанцува горещо с любимото момиче. Щом се отдалечиха достатъчно, та да не могат да ги чуят, Катрин се обърна към търговеца.

— В училищата за разбойници преподават ли музика?

— Разбира се, музиката и танците са сред задължителните предмети — ухили се Рифър и й подаде галантно ръка.

Катрин беше сигурна, че сега всички матрони са събрали глави и шушукат, но я интересуваше само две зелени очи да проследят сърдито стъпките й през залата.

За едър мъж като него Монтгомъри се движеше с невероятна елегантност, а когато връхчетата на пръстите й докоснаха стоманените му мускули, Катрин си спомни неволно как се бе плискал със студена вода, коленичил в мъха. Не беше предвидила и възбудата, която обземаше цялото й тяло, когато фигура на танца му позволяваше да я вземе в обятията си.

— Трябва да ви се извиня, задето тази заран бях толкова неучтив — каза той по време на едно завъртане. — Пътувах цялата нощ и няколко пъти се губих в гората. Та бях доста уморен и изнервен.

— Извиненията някак не ви подхождат, господин Монтгомъри — отвърна му Катрин. — Но защо не казахте, че сте приятел на брат ми? Щеше да е убедително обяснение за грубото ви държане.

— Брат ви с много бракониери и разбойници ли е приятел?

— Посетих го в лондонската му канцелария и видях с какви хора си има работа там.

Трябваше да потанцуват с другите партньори от своята четворка, преди да бъдат отново заедно.

— Всъщност извинение от ваша страна също няма да е излишно — измърмори замислено Рифър.

— Моля? Тя намръщи чело и го погледна. — За какво трябва да се извинявам?

— Задето се промъкнахте и ме гледахте как се къпя.

— Аз никога не съм ви дебнала, сър! — изсъска възмутено Катрин. — Да знаех, че там някой се къпе, за нищо на света нямаше да отида на поляната. Исках само да напоя коня си и… — Тя млъкна рязко, защото той пак се хилеше най-безсрамно, а черните му очи святкаха развеселено. — Моля, върнете ме на мястото ми. Както виждам, старши лейтенант Гарнър ми е донесъл нещо за пиене.

— Мила ми госпожице… — Монтгомъри вдигна ръката й към устните си и тя усети дори през ръкавицата горещия му дъх. — От месеци не съм държал в обятията си толкова очарователна млада дама и още не искам да слагам край на това удоволствие. Старши лейтенантът ще трябва да поизчака.

— Не мисля, че…

— Още ли се страхувате от мен? Дори в препълнена зала?

Катрин затаи дъх. Виждаше с крайчеца на очите, че Хамилтън стои с малка чаша вода в края на танцовата площадка. Оркестърът засвири отново и Монтгомъри се усмихна предизвикателно.

Тя сложи тънки пръсти на лакета му и усети как другата му ръка я прегръща през кръста. Фактът, че подарява на чужденеца от Лондон втори танц, беше скандален и тя живо си представяше какви са коментарите. Не по-малко скандален беше начинът, по който този мъж я гледаше упорито в очите — толкова упорито, че тя просто забрави всичко останало. Музиката, смеховете и глъчката отстъпиха някъде назад, както и разкошните цветове на дамските тоалети, и светлите отблясъци на свещите в прозорците. Монтгомъри я въртя, докато й се зави свят и едва когато зърна звездното небе над себе си, тя осъзна, че я е отвлякъл от балната зала и я е отвел на терасата.

Когато се озоваха вън, той намали темпото, а после двамата почти спряха. Притисната към коравото мъжко тяло, Катрин усети волята си стопена. Ароматът на розите я замайваше, тъмнината беше мека като кадифе, а чувствени устни вече се навеждаха към нея, една топла ръка вече се плъзгаше от кръста й към тила. Знаеше, че трябва да се възпротиви на тази прегръдка и на целувката, но кръвта пулсираше гореща във вените й, тя вече не владееше чувствата си, когато езикът му се вмъкна, нежно и мамещо, през устните й и пожела да го пуснат.

Тя отстъпи с тиха въздишка на изкушението и коленете й се подгънаха, защото езикът му вече бе завладял нейната уста. За да намери опора, тя се вкопчи в широките рамене на Монтгомъри, а той я обгърна здраво със силните си ръце.

Катрин беше сигурна, че знае всичко за целувката. Много мъже й бяха открадвали по някоя целувка, а когато устните на Хамилтън докосваха нейните, всеки път усещаше приятна тръпка, но той никога не беше запалвал в нея такъв огън, лумнали пламъци, които, странно наистина, се разгаряха някъде под корема и се разпростираха като лава. Допускаше, че има средство да угаси непоносимата жарава, а когато Монтгомъри рязко прекъсна целувката, не можа да потисне въздишка на разочарование. В тъмното от лицето му се виждаха сякаш само гъстите черни вежди, но тя усещаше, че лумналата страст го е изненадала не по-малко от нея. Той я откъсна от себе си, сякаш не биваше да рискува по-нататъшен допир и пое дълбоко дъх, преди да прошепне:

— Предупредих ви да внимавате с безскрупулни приятели, готови да използват безсрамно благоприятни обстоятелства…

— Да… Освен това искахте да ми прочетете лекция за реалния живот. Току-що това ли направихте?

— Реалност ли? — прошепна Рифър. — Не съм сигурен дали изобщо вече зная какво значи това…

Сладък ужас обзе Катрин, когато връхчетата на пръстите му се плъзнаха по шията й, тя извърна глава леко встрани, за да се наслади по-дълго на милувката, но в широко разтворените й очи се четеше страх.

На не повече от пет крачки, на фона на морето от светлини в балната зала, се очерта тъмният силует на мъж, едната му ръка беше свита в юмрук, в другата стискаше малка кристална чаша.

Катрин се изтръгна от прегръдката на Монтгомъри.

— Хамилтън! — прошушна тя объркана.

— Дано не преча много! — гласът на старши лейтенанта беше леден.

Тя тръгна колебливо към него.

— Хамилтън…не е каквото си мислиш…

— Не е ли? В такъв случай обясни ми, моля те, какво е. Молиш ме да ти донеса чаша вода, политаш в танца с младеж, на когото едва преди малко си била представена, а десет минути по-късно те намирам в неговите обятия! Та какво трябва да си помисля? — изсумтя той.

— Хамилтън, моля те…

— Онова, което видях, ми стига. Придобила си, изглежда, напоследък навика да се оставяш съвсем непознати да те целуват и не намираш в това нищо неприлично, така ли?

Монтгомъри въздъхна продължително и извади тънка черна пура от вътрешния джоб на редингота си.

— Не давате на дамата възможност да ви обясни. Наистина жалко, защото би могла да ви каже, че идеята за тази целувка беше единствено и само моя. Тя просто я изтърпя.

— Просто я изтърпя, значи? — Гарнър наблюдаваше с вкаменено лице как търговецът си запалва преспокойно пурата.

— Но тя има рожден ден, нали?

— А вие използвате безсрамно този факт, за да й се натрапите?