понеже повечето привърженици на Стюартите са шотландци.
— Същински диваци! — изруга сър Алфред. — През петнайсета година трябваше да ги натикаме всички до един в морето. Вместо това ги помилвахме, върнахме им земите, прокарахме им военни пътища, по-добри от нашите. Още преди трийсет години трябваше да обезоръжим цяла Шотландия, а сега в тази, проклета от бога, страна гъмжи от воини с полички, размахващи широките си мечове, само някой да припари към границата им. Сега ги подстрекава и един идиот, убеден, че с тяхна помощ може да завоюва света.
— Но не всички шотландци са готови да се бият за крал от династията на Стюартовци — каза спокойно Деймиън. — Преобладаващата част от населението е не по-малко от нас уморена от войните. Що се отнася до мнението ти, татко, че били диваци, не мога да го споделя — в Кембридж и в Оксфорд следваха не по- малко шотландци, отколкото англичани.
— Брей, момче, затова ли те пратих да учиш право, та да им адвокатстваш? Къде се е изпарил справедливият ти гняв? При последното въстание на яковистите ти загуби дядо си, чичо си, а собственият ти баща не се срамува да признае, че от страх едва не получи сърдечен удар. Твърдиш, че не били диваци, така ли? Та те живеят в планински пещери и носят женски дрехи, които безсрамно събличат, за да не им пречат свободно да се движат по време на битка. Представяш ли си как се чувства човек, когато цяла орда голи тела с яко окосмени крака почват да въртят на бойното поле огромни мечове и секири? Не били диваци! Не разбират думичка английски и прекарват целия си живот, като крадат и убиват съседите си.
— Смятам, че би трябвало да върнем войската си от Австрия — вметна минаващ край групата господин. — Щом шотландците не могат да бъдат убедени с логични аргументи, налага се да ги вразумим с помощта на мускети, щикове и бесилки.
— Точно, точно така — съгласиха се всички.
Само един слабичък мъж нагласи нервно пенснето си и се осмели да противоречи.
— В пределите на своя клан шотландците са много лоялни и покорни на закона. Предводителят е за тях баща, съдия и крал в едно лице и никой не би дръзнал да не му се подчини.
— Какви, по дяволите, ги дрънкате, Фейвърсхем! Или се изживявате вече като авторитет само защото прекарахте там няколко месеца, за да изготвите картите?
— Опазил ме господ! Само истински кореняк шотландец може да разбере докрай съотечествениците си, но трябва да призная, че промених мнението си за тях, след като пропътувах земите им надлъж и нашир.
— А сега искате да ни убедите, че са учтиви, мили и гостоприемни?
Сарказмът не обезкуражи дребничкия мъж.
— Те бяха наистина много гостоприемни, след като се уверяха, че съм сред тях само в името на научни интереси. А що се отнася до чувството им за чест, нека ви кажа, че направих веднъж грешката да спомена пред един предводител на клан, че някои от хората му не са били напълно коректни към мен. Той се хвана тутакси за меча и ме увери, че е достатъчна една моя дума и главите им ще се отърколят. Разсмях се, защото го възприех, разбира се, като шега, но той натърти, че мога да вярвам на думите му и мисля, че наистина сдържа обещанието си.
— А сега искате да ни го дадете като пример за това, че шотландците са цивилизовани хора? — Старши лейтенант Хамилтън се усмихна ехидно. — Според мен доказахте само, че са примитивни и същински варвари.
— Може да не съм се изразил добре — отстъпи Фейвърсхем. — Исках само да подчертая, че за един шотландец и особено за планинец честта е над всичко.
— Всеки планинец е крадец! — настоя Гарнър и в тона му звучеше дълбока убеденост.
— Докато бях сред тях, ми се изгуби само чифт ръкавици, пък и тях сигурно съм забутал някъде.
— Като ви слуша човек, ще рече, че изпитвате уважение към ония диваци.
— Уважение ли, господин лейтенант? Да, смятам, че е разумно да уважаваш нещо, пуснало дълбоки корени в народния характер, и което просто не може да се изтреби.
— Ха! — Полковник Хафярд удари Фейвърсхем толкова силно по рамото, че пенснето на учения се смъкна от носа му. — Току-що сам признахте, че тези хора, подобно на животните, следват само ниските си инстинкти.
Докато всички гръмогласно се смееха, картографът си намести с достойнство пенснето.
— Изопачавате думите ми, полковник. Честта не е инстинкт, а основна човешка ценност. При планинците я срещате в първозданност, която у други народи отдавна е потънала в забрава. Те се заклеват пред бога да са верни на клана си и запечатват клетвата, целувайки кинжал. Този символичен жест означава, че са готови да заплатят за предателство със живота си.
— И само защото оплюнчват някакъв нож, ние трябва да треперим от страх и да гледаме спокойно как нахлуват през границата ни с намерение да детронират нашия крал? — възкликна Гарнър.
Фейвърсхем се изчерви под враждебните погледи на събеседниците си.
— Исках само да ви обърна внимание, че не бива да посрещаме с пренебрежение клетвата им да върнат един Стюарт на трона.
— Аз пък ще ви възразя, че тази дива глутница не струва пукнат грош. Шотландците нямат редовна армия, нямат топове, нито артилерия, нито флота. Със смешните си гайди и мечове не могат да сторят нищичко на най-могъщата във военно отношение нация на света.
С тези думи Гарнър обърна демонстративно гръб на картографа. С пламнало лице клетият Фейвърсхем се опита да се оттегли незабелязано и беше не по-малко смаян от останалите, когато най-неочаквано получи подкрепа.
— Лично аз винаги съм смятал, че е по-разумно да се вземат мерки, вместо да се подценява врагът.
Хамилтън се обърна бавно и със силно присвити нефритенозелени очи заоглежда мъжа, който се бе осмелил да му противоречи. Беше чужденецът от Лондон — някакъв клиент или партньор в сделките на Деймиън Ашбрук.
— Монтгомъри, ако съм запомнил добре?
— Рифър Монтгомъри — потвърди с лек поклон мъжът.
— Та споделяте значи мнението на Фейвърсхем, че шотландците могат да станат сериозна заплаха за английската монархия?
— Казвам само, че не бива да се отнасяме към тях с пренебрежение, като към некадърни диваци. Тъй или иначе през последните хиляда години никой не е успял да завладее земите им. Даже норманите са се провалили.
— А защо трябва някой да си прави труда да превзема толкова неплодородна земя, на чийто суров климат не може да издържи по-дълго време никой освен тези диваци с дебела козина? — възрази му Гарнър.
Монтгомъри се засмя.
— И въпреки това ние плащаме висока цена за тяхната вълна, за тяхното говеждо и овче месо, да не говорим за процъфтяващия черен пазар с…ами да…с техните спиртни напитки. Ако не се лъжа, дори чудесното уиски, на което се наслаждаваме тази вечер тук, е от шотландски произход.
Сър Алфред се изкашля притеснено и подхвана някакво енергично обяснение, но никой не го слушаше. Всички бяха вперили очи в Монтгомъри и в Гарнър.
— Мога ли да попитам каква професия упражнявате, сър? И откъде този лек акцент, чийто произход не мога да установя?
Монтгомъри разклати леко чашата си.
— Израсъл съм на континента, старши лейтенант, във Франция, Италия и Испания. Като вносител и износител често пътувам, а за да отговоря веднага и на предполагаемия ви следващ въпрос — от политика се интересувам само доколкото тя често влияе на моите печалби или загуби. При това се опитвам, както и господин Мериуедър, да виждам и двете страни на медала, а съм готов и като господин Фейвърсхем да преценявам обективно.
Старши лейтенантът изгледа враждебно противника си. Търговецът носеше индиговосин редингот, който му стоеше безукорно, към него сребристосини жилетка и панталон, а въпреки че отдалеч миришеше на пари, във вида му нямаше нищо изнежено, та като гледаше широките му рамене и силни ръце, Гарнър беше принуден, макар и неохотно, да го признае. Въпреки това не се отказа да провокира Монтгомъри.
