— Е, да — каза той, —
На обидата да бъде наречен бакалин Монтгомъри реагира само с широка усмивка.
— Тъкмо обратното, ако държах само на печалбата си, за мен нямаше да има нищо по-добро от война между Англия и Шотландия. Във времена на хаос се реализират особено големи печалби — както от търговците, така и от военните, които дължат повишенията си единствено на кръвопролитията.
Гарнър пребледня.
— Не бих сравнявал двете професии, защото военният брани живота и свободата, докато… докато такива като вас се обогатяват като същински паразити.
Деймиън Ашбрук беше единственият, който въздъхна шумно, докато всички останали вече очакваха изблик на насилие. Но положението беше спасено най-неочаквано от шумоленето на копринени рокли и радостен смях.
— Толкова много сериозни физиономии и толкова кавги на моя рожден ден? — скара им се непринудено Катрин. — Хамилтън, Деймиън, засрамете се. Хариет и аз се усетихме в края на краищата не по-малко изоставени от онези палми в сандъчетата.
— Госпожице Ашбрук! — Уилям Мериуедър й целуна пламенно ръка. — Госпожице Чалмърс! Наистина ли се почувствахте пренебрегнати, или искате само да призовете тези разпалени глави към спокойствие?
— Отегчихме се почти до смърт — настоя Катрин, — но понеже бяхте току-що толкова галантен, позволявам ви да ме поканите за първия танц.
Искаше всъщност да разбере как Хамилтън ще реагира на факта да бъде лишен от тази привилегия, но вместо това погледът й остана прикован към господина, застанал до нейния брат. С перука и вечерен костюм едва можа да го познае, но черните очи и подигравателната усмивка в ъгълчетата на устните не оставяха никакво съмнение, че е съшият мъж, който така я беше притеснил през деня в гората.
ГЛАВА ТРЕТА
Деймиън гледаше учуден колко слисано наблюдава Катрин неговия приятел. Силна руменина заля бузите й, а теменуженосините й очи потъмняха от гняв. Ако не знаеше, че Рифър беше пристигнал едва този следобед от Лондон, а там никога не се бе запознавал със семейство Ашбрук, щеше да е сигурен, че сестра му е разпознала смъртен враг.
За да прекъсне мъчителното мълчание, настъпило след размяната на реплики между Монтгомъри и Хамилтън Гарнър, Деймиън бързо ги представи:
— Господин Рифър Монтгомъри… сестра ми Катрин. Търговецът пристъпи напред и се наведе учтиво над ръката й.
— Радвам се да се запозная с вас, уважаема госпожице, и най-сърдечно ви честитя рождения ден. Въпреки че не очакваше пристигането ми, Деймиън беше така любезен да ме покани за тържеството. За съжаление досега изобщо не подозирах, че има толкова очарователна сестра.
— Чудесно наистина, че можете да сте тук тази вечер — измърмори хладно Катрин и отправи на брат си поглед, който не вещаеше нищо добро.
— Хм… това е Хариет Чалмърс — продума Деймиън, неспособен да си обясни защо Катрин е толкова разгневена.
Непринуденият смях на Рифър прозвуча с неочаквана сърдечност.
— Най-сетне мога да се запозная с вас, госпожице Чалмърс! Деймиън ми е разказвал много за вас, но ми позволете да кажа, че и най-възторжените му описания не даваха за вас реална представа.
— Благодаря ви, сър — пламна Хариет.
Катрин трябваше да положи огромно усилие, за да обуздае темперамента си и да не направи нищо необмислено. Безсрамното хилене на Монтгомъри я предизвикваше да му зашлеви як шамар, но в присъствието на баща си и чичо си не биваше да рискува подобно предизвикателство — всеки случай не на тази толкова важна вечер, която щеше да реши бъдещето й.
— Не помня брат ми да е споменавал някога името ви, господин Монтгомъри — само изсъска тя. — Но адвокатите, изглежда, предпочитат да пазят мълчание относно неприятните си клиенти… Да сте случайно убиец или разбойник по широките пътища?
Деймиън си пое ужасен въздух, но Рифър само се разсмя от сърце — пак така предизвикателно, както и в гората.
— Можете да сте напълно спокойна, госпожице Ашбрук, вашият брат ме съветва само по финансови въпроси.
— Рифър притежава параходна агенция в Лондон — побърза да се намеси Деймиън.
— Роби или контрабанда? — попита Катрин със сладко гласче.
— В наше време дамското бельо носи по-големи печалби — отвърна невъзмутимо Монтгомъри. — Коприната, дантелите и брокатите достигнаха много високи цени, а откакто наложихме на Франция търговска блокада, аз внасям тази стока направо от Ориента.
— Много интересно! — Катрин разтвори отегчено ветрилото си и подари на Уилям Мериуедър лъчезарна усмивка. — Чувам, че оркестрантите вече си настройват инструментите за следващия танц.
Тя завихри грациозно поли и придружи Мериуедър до паркета, където двойките вече образуваха две дълги редици. Музикантите засвириха менует и въпреки че упорито избягваше да хвърля погледи към Монтгомъри, Катрин усещаше, че черните очи внимателно наблюдават дали тя изпълнява изящно сложните стъпки.
— Какъв отвратителен човек — довери тя на Мериуедър по време на един пирует. — Дамско бельо! Веднага се хващам на бас, че не внася платовете от Ориента, а ги прекарва от Франция въпреки ембаргото.
— И на мен не ми вдъхва вяра — съгласи се Мериуедър, — но съм впечатлен от начина, по който изразява открито мнението си. Със старши лейтенанта вече яко се сдърпаха.
— Така ли? И защо?
Танцовата фигура се смени и Катрин трябваше да изчака няколко минути, докато менуетът я събере отново с Мериуедър.
— В наши дни споровете са все за политиката — каза той с въздишка. — Трябва да призная, че и аз с удоволствие бръквам от време на време в гнездото на осите, но нашият смел господин Монтгомъри стигна в това отношение много по-далеч, отколкото някога съм се осмелявал.
— Одобрява евентуална война?
Мериуедър сви замислено устни.
— Задайте ми по-лесен въпрос… От думите му не стана ясно какво би предпочел.
Катрин свъси чело и хвърли незабелязано поглед през рамо към търговеца. Той стоеше сега малко встрани — дали другите се бяха отдалечили от него, или той се е отдръпнал, не можеше да се разбере. Всеки случай не би могъл да се оплаче от липса на интерес към неговата личност, защото всички жени в залата полагаха усилия да привлекат вниманието му.
Въпреки че този мъж й беше неприятен, Катрин не можеше да отрече, че се отличава по чудесен начин от останалите гости — повечето провинциални благородници с бакенбарди или офицери, които изглеждаха доста еднакво в червените си официални униформи, с изключение на Хамилтън Гарнър, естествено. След като видя в гората Монтгомъри гол до кръста, вече знаеше, че широките рамене не са резултат от сложени от изкусен шивач ватирани подплънки, този човек излъчваше невероятна самоувереност и възбуденото шушукане в залата го оставяше сякаш напълно равнодушен. За разлика от него Хамилтън беше застанал прав като дъска и хвърляше към търговеца ледено студени погледи. Катрин размисляше трескаво дали не може да се възползва от създадената ситуация. Старши лейтенантът вече чувствуваше гордостта си уязвена и ако тя пофлиртува малко с чужденеца, сигурно ще престане да се колебае и ще й направи пламенно предложение за женитба. Трябваше да действа, разбира се, много предпазливо, защото Монтгомъри се бе държал сутринта непростимо грубо и този арогантен тип не биваше да си въобрази, че и тя, подобно на всички останали дами, му се възхищава. Да, но, от друга страна, до среднощ оставаха само малко часове и тя не биваше да допусне неуспех.
Менуетът свърши, зрителите изръкопляскаха и Катрин бе придружена до групата на баща й.
