Сърце в опасност

— Ще ме предупредите? Шпионин, убиец и предател на страната като вас ще ме п-п-предупреждава?

Аликзандър гледаше скъсания й корсаж. Отпред нежната бяла кожа на гърдите беше изподраскана, изглежда, цялата се е насинила, когато, описвайки висока дъга, е излетяла от коня и се е озовала в потока.

— Можехте да си строшите врата.

— И по този начин да ви спестя усилието да ме удушите.

Черните му очи се присвиха.

— Много е възможно в близките няколко дни да изневеря на принципите си, но досега не съм посягал на жени или деца.

— Н-не сте?… Вие само ги отвличате и ги плашите до смърт.

— Госпожо, ако наистина исках да ви уплаша…

— Какво щяхте да сторите тогава? — прекъсна го тя. — Не ви ли стига, че ранихте тежко моя годеник, че един от бандитите ви преби моята камериерка, че се заканвахте, да убиете брат ми, ако не ви се поставя на разположение като заложничка?

Камерън с мъка се сдържа да не изругае.

— Уважаема госпожице, вие сте едно нагло, безсрамно и непоправимо разглезено същество, което погрешно си въобразява, че всички мъже трябва да лежат в краката му и да предугаждат всяко негово желание. Вие използвате хората, докато очаквате нещо от тях, а после ги захвърляте като парче кал. Осмелявам се да се усъмня дали сте изпитвали някога глад и дали познавате истинското значение на думата страх — страх, от който ви се свива гърлото и ви се преобръща стомаха. — Той се наведе заплашително напред. — Ако отново се опитате да ме поставите в безизходно положение, ще се запознаете в най-скоро време с този вид страх.

Надменният му тон я вбеси, но святкащите черни очи я предупреждаваха да спре да го дразни. Както беше застанал пред нея, с разрошена коса и заканително свъсени вежди, той наистина изглеждаше страшен. Тя разтри разтрепераните си ръце.

— Разбрах конското ви евангелие, сър. Още нещо да кажете?

Камерън тръгна към вратата.

— Трябва да се отървете час по-скоро от мокрите си дрехи: разглезено дете с възпаление на белите дробове наистина не ми е потрябвало за спътник.

— Вие изобщо не можете да ми заповядвате — упорстваше Катрин, въпреки че зъбите й тракаха.

Той се обърна, вече с ръка върху дръжката на вратата.

— Смъкнете сама мокрите си дрехи или ще ги смъкна на парцали от тялото ви.

— Не бихте посмял.

Щеше да е по-добре Катрин да си беше прехапала езика, защото той рязко се обърна и я вдигна от леглото. Тя забарабани с юмруци по гърдите му, но тази съпротива беше напълно безсмислена, защото не можеше да противопостави нищо на силата му и се почувства като кукла, докато мокрите дрехи захвърчаха една след друга към пода. Той я беше прегънал през лявата си ръка, държеше я здраво за китките, та й се наложи да изтърпи да й развърже корсета и да го захвърли при другите дрехи. Смъкна й даже жартиерите и чорапите. Тя усещаше горещия му дъх върху кожата си и вече се виждаше изнасилена, а после и убита.

— Не — замоли се тя, — моля ви, недейте.

Камерън я обърна към себе си и погледът му, изпълнен с желание, се плъзна по цялото й тяло. Беше останала само по тънка риза и мократа коприна беше прилепнала към гърдите и бедрата. Вцепенена от ужас, Катрин разбра, че той смъква неумолимо в главата си и това последно късче плат, прикривало едва- едва голотата й.

За голямо нейно учудване в следващия миг се оказа завита в одеяло, яко разтрита и настанена на един стол. Освободена от най-лошите си опасения, Катрин вече се наслаждаваше на топлината, когато видя, че и Камерън почна да се съблича.

— К-какво правите?

— Нали виждате, искам да смъкна мокрите дрехи. Ако желаете, спокойно можете да ме гледате.

Тя веднага присви очи.

— Какво ще правите сега с мен?

— Имате ли предложение? Какво бихте направили вие с едно досадно женище, което се съмнява в честната дума на мъж, но няма никакви скрупули, когато решава да погази собствената си дума?

На Катрин ужасно й се искаше да го изгледа убийствено, но извърна очи, защото зърна едно полуголо тяло.

— Не се чувствам свързана с обещание, изтръгнато насила от един убиец и шпионин.

Камерън въздъхна и поклати глава.

— Ами тогава защо един убиец и шпионин да се чувства задължен да удържи на своята дума?

Тя се вкопчи с две ръце в ръба на леглото и взе да съобразява трескаво колко време е минало, откакто Деймиън си тръгна? Би трябвало вече доста отдавна да е алармирал гарнизона в Уейкфийлд и войниците сигурно вече бързат насам, за да я спасят…

— Деймиън знае къде искате да ме отведете — каза тя с намерение да го въвлече в по-продължителен спор и така да забави отпътуването. — Ако ме убиете, ако ми причините каквото и да било, той ще ви преследва и ще ви изправи пред съда, и тогава ще умрете от ужасна смърт.

— Вече неведнъж ми обрисувахте в мрачни краски очакващата ме екзекуция, но вие никога не сте били в Горна Шотландия. Сред нейните планини и равнини човек може да се крие цял живот, без да се бои някой чужденец да го изненада.

— Но тогава защо сте избягал във Франция и сте прекарал петнайсет години в изгнание?

Камерън навлече ризата и панталона, после се приближи към нея.

— Аз не съм бягал, госпожо. Бях изпратен във Франция от по-големия си брат, който е предводител на моя клан, а на предводителя на клана всеки е длъжен да се подчини. В противен случай по всяка вероятност щях да изчезна някъде в планините, но тогава сигурно нямаше да стана толкова културен. Тъй че трябва да изкажете благодарността си на Доналд, ако един ден се запознаете с него.

— За щастие това няма да се случи, тъй като нямам намерение да ви придружа където и да било, господин Камерън, въпреки че преди време необмислено ви го обещах. Ако желаете да се запозная със семейството ви, ще трябва да ме повлечете вързана и със запушена уста подир каретата, а това би привлякло повече внимание, отколкото бихте желали.

Опрян на облегалката на стола й, Аликзандър почти се ухили. Беше нарекъл тази жена нагла и безсрамна, но определенията бяха твърде меки. Сега седеше съвсем гола, увита само в едно одеяло и въпреки това се осмеляваше да го провокира с теменуженосините си очи и присвитите устни, без даже да подозира, колко близо е била до смъртта.

— Нямам настроение за още игрички — изръмжа той заплашително.

— А пък аз вече не мога да приемам заканите ви на сериозно, господин Камерън. Брат ми беше прав — не сте достатъчно безсъвестен, за да ме убиете, и затова бих предложила да се ометете заедно с приятелите си час по-скоро оттук.

Той се ухили, а Катрин се загледа неволно и възхитено в трапчинката, която така не прилягаше на суровите му черти.

— Доскоро все още се опитвах да променя настроението на милата си женичка.

Одеялото се беше смъкнало от раменете й и горещи устни се притиснаха към голата й кожа.

— Не! — простена Катрин. — Не ме докосвайте, иначе ще почна да викам.

— Викайте колкото си щете! Кой ли ще ви се притече на помощ?

— Войниците. Войниците, които сигурно вече са обградили това свърталище.

В черните му очи проблеснаха весели пламъчета.

— Аха, значи вярвате, че Деймиън е довел подкрепление?

— Не само вярвам, зная го. Той за нищо на света няма да ме изостави в беда. Можете да бъдете