гримирани жени, които беше срещал по време на пътуванията си, той се възхищаваше на нежния тен на Катрин и на лъчистите сини очи, които наблюдаваха с любопитство всичко ново, макар тя да се правеше, че не я интересува нищо наоколо.
Въпросът какво ще прави с нея, щом стигнат целта си, беше го занимавал непрестанно, откакто напуснаха Уейкфийлд.
— Бих могъл да им разкажа част от истината — че е сестра на мой приятел и се е съгласила да се представя за моя съпруга, за да ни осигури безопасно пътуване.
Олуин го изгледа скептично.
— Лохийлс от години те натиска да се ожениш. Щом кажеш, че бракът ти е легален, той ще преобрази предвидливо половината замък в детска стая.
— Можеш ли да ми предложиш нещо по-добро?
Маккейл присви замислено устни.
— Можеш да се представяш и занапред за такъв, за какъвто тя вече те смята и трябва да призная, не без основание, а да разкажеш на Доналд, че си довлякъл англичанка заложничка, за която той може да поиска голям откуп.
— На тебе това положение май ти доставя удоволствие, нали? — попита сухо Алекс.
— Понякога.
— Надявам се да не бъдеш много разочарован, като чуеш, че съм решил да позаобиколим малко към юг.
— Искаш да я отведеш във форт Уилям? — веднага се досети Олуин.
— Едва ли ще е трудно да я качим на търговски кораб, след като чичо й е висш офицер в английската армия.
— И се надяваш, че ще можеш да напуснеш отново форта без разрешение?
Алекс избягна погледа му и примижа срещу слънцето.
— Нали се бяхме споразумели да избягваме всеки излишен риск — напомни му Олуин.
— Предпочиташ ли да рискувам свободата си, като я заведа в Акнакери?
На Маккейл не му беше до шеги.
— Бих предпочел никога да не беше измислял целия този план, от който още ми настръхват косите.
— Защо не протестира по-енергично, щом планът ти е изглеждал толкова опасен?
— Защото Иън гореше от нетърпение да изкопае три нови гроба — въздъхна Олуин. — Каза ли й вече какви са намеренията ти?
— Не, но сега ще я зарадвам с тези новини.
Олуин ровеше с върха на ботуша си из тревата.
— Виж какво… тя всъщност нямаше да е лоша жена за теб. Пък в Акнакери има предостатъчно място — ухили се той. Но се поотдалечи предпазливо, преди Алекс да успее да му отговори и продължаваше да се кикоти, докато минаваше покрай Катрин и Диърдри, които извърнаха носове, сякаш той вонеше непоносимо.
Катрин последва Диърдри, понесла кошница за пикник към сянката на едно дърво. Изминалите десет дена бяха за нея същинска Голгота. Трябваше да признае наистина, че тримата бегълци се държаха много коректно и учтиво, но тя не забравяше нито за миг, че разбойническите им характери могат отново да се проявят, а не можеше и да прости на Камерън, че й беше изтръгнал обещанието да не се опитва да бяга и да не привлича ничие внимание. При всяко спиране, което им се налагаше, би предпочела високо да се развика за помощ и при всяка военна проверка се надяваше въпреки всичко, че войниците ще изтълкуват вярно умолителните й погледи или ще забележат пистолетите, скрити под жилетката на Камерън. Щом зърнеше в далечината яркочервена униформа, сърцето й почваше лудо да бие, защото вярваше, че сигурно е Хамилтън, който препуска към нея, за да й помогне.
Сега пак си помисли с какво удоволствие би гледала как нейният любим старши лейтенант нарязва със сабята си на късчета лицето на шотландеца. Камерън стоеше на върха на хълма, загледан в далечината. Внушителната му фигура се открояваше на фона на синьото небе, къдравите черни коси бяха вързани хлабаво на тила, носеше шоколаденокафяво палто и кожен панталон, който очертаваше направо безсрамно мускулестите му бедра, снежнобяла риза и кремава сатенена жилетка, извезана на зелени и златни листа.
Нищо чудно, че успява така лесно да заблуждава хората. Кой би заподозрял, че този елегантен мъж със съвършени маниери е всъщност шотландски овцевъд. Лекия си акцент можеше лесно да обясни с това, че е израсъл в чужбина, а безукорното му държане придаваше на това твърдение допълнителна правдоподобност. Беше свикнал очевидно със скъпи дрехи и лукс във всекидневието си. Какво ли е могло да го накара да замени приятното, макар и лъжливо, съществуване като Рифър Монтгомъри с някакво примитивно жилище и наметало от овча вълна?
Не личеше да е фанатизиран яковист, следователно се връща по всяка вероятност по политически причини в отечеството си. Пари? Шпионите толкова добре ли са заплатени? За главата му е обещана награда от десет хиляди крони — цяло състояние. Не се ли бои, че някой може да го познае и предаде?
Установи смутено, че черните очи са вперени в нея и веднага сведе клепачи, но той вече се приближаваше с широки крачки към нея.
— Чудесен следобед — каза той безгрижно. — Идеален за малка разходка. Предстои ни стръмно спускане, а пътят не е в най-добро състояние. Мисля, че ще е по-сигурно Иън да смъкне празната карета, а ние да го последваме пеша.
— Както кажете — Катрин задърпа нервно дантелената си маншета, като видя, че той няма намерение веднага да се отдалечи. — Мога ли да попитам къде се намираме?
— От вчера следобед сме на територията на Макдоналдови.
— Това не ми говори много.
— Представа нямах, че се интересувате от география.
— Не е ли напълно нормално, ако човек не иска да загуби напълно ориентация? Откакто преминахме
Камерън вдигна черна вежда.
— Ние се ориентираме по планините. Не намирате ли, че са великолепни?
— Не виждам планини за пръв път.
— Виждали сте приятни английски хълмове — възрази той и й подаде подканващо ръка. Когато тя скри бързо ръце зад гърба, той се ухили и трапчинката отново се появи. — Исках само да ви покажа една чудесна гледка.
Камерън посочи хълма пред тях и Катрин се покори с въздишка на съдбата си, но без да поеме предложената й за помощ ръка. Колкото по-високо се изкачваше, толкова по-внушителни ставаха планините, които изпълваха целия хоризонт, а когато стигнаха върха, изведнъж се уплаши, защото хълмът, който изглеждаше отдолу толкова безобиден, свършваше със скала, която се спускаше стръмно надолу. Този път не възрази, когато Камерън пъхна ръка под лакътя й, защото погледът в зеещата пропаст беше главозамайващ.
Долу се простираше зелена долина, през която се виеше пътят — погледнат отгоре, той приличаше на тясна лента. Стръмните планини имаха странни форми и въздействаха заплашително. Обвити в лека мъгла, искаха сякаш да държат и слънцето по-надалеч.
Въпреки че не искаше да признае дори на себе си, Катрин се беше любувала по време на пътуването на много пейзажи: червено-кафяви планински пасбища, проблясващи сребристо реки и потоци, обвити в мъгла върхове и дълбоки езера с почти черна вода. Предишния ден бяха прекосили една идилична долина, която изглеждаше като нарисувана. Принадлежала на клана Макдоналд, беше й обяснил Маккейл, и била бойно поле на едно от най-кръвопролитните сражения в шотландската история. Красота и пустош, богатство и крайна бедност — тази страна беше изпълнена с противоречия и не по-малко загадъчна и непредвидима от мъжа, застанал до нея.
— Прекрасно е — призна тя неохотно.
— Наистина прекрасно — потвърди тихо Камерън. Нещо в гласа му подсказваше, че думите му се отнасят само за гледката, и Катрин изведнъж осъзна, че той вече не я държи за лакътя, а е обвил ръка около кръста й.
