Сърце в опасност

имате сърце! Сега е мой ред: Защо държите толкова силно след петнайсетгодишно отсъствие изведнъж да се завърнете в това Арчбъри.

— Там съм си у дома. Защо да не се завърна?

— Но защо тъкмо сега, когато в Шотландия е толкова неспокойно? Не вярвате в каузата на Стюартовци и въпреки това рискувате живота си, за да шпионирате в тяхна полза. Не вярвате, че шотландецът има шанс да си върне трона, но събирате информация за състава на полковете и други подобни. Та нали човек го прави само ако вярва, че войната е предстояща. Или сте все пак привърженик на Стюартите?

Камерън понечи да извади нова пура, но се отказа с въздишка, защото Катрин му отправи укоризнен поглед.

— Проблемът е, че шотландците не познават думата компромис. Крал Джеймс е шотландец и цяла Шотландия му се е клела във вярност. Англичаните го смъкнаха от трона и го изпратиха на заточение само защото неговата религия не им допада. Не беше много благородна постъпка, не сте ли съгласна? А после поканиха неговата братовчедка и чуждоземния й съпруг да заемат опразнения трон.

— Всичко беше съвсем легално.

— Естествено, след като английският парламент промени наследственото право. Но да допуснем, че парламентът приеме закон, според който всички руси и синеоки момичета трябва да останат до тридесет и петгодишната си възраст в манастир. Тогава би било легално те да бъдат затворени между манастирските стени. Само че от морална гледна точка щеше ли да е оправдано?

— Сравнението ви е абсурдно.

— Не е ли също тъй абсурдно да предписваш на един човек по какъв начин трябва да се моли на своя бог?

— Говорим за крале, не за богове.

— Да, но могъществото на кралете се е основавало винаги на твърдението, че далечните им прадеди произхождат от боговете и това беше всеобщо признато. Не искам да твърдя, че всички монарси са светци, но това дава ли ни право да им отсичаме главите, или да ги пращаме в изгнание само защото нещо в тях не ни допада? Столетия наред на трона са седели мъже, извършили много по-тежки престъпления от тези на Джеймс Франсис Стюарт, и съм съгласен с яковистите, че не бива една клетва за вярност да се прехвърля произволно от един крал върху друг. За шотландците е въпрос на гордост и чест да останат верни на своя крал.

— Наистина ли всичко е толкова просто?

— Не, всяка война има различни причини.

— Значи вярвате, че ще има война?

— Ако разгорещените глави се наложат, да.

— Но нали не всички шотландци подкрепят като един човек Стюартите?

— Както не всички англичани са обединени зад Хановерската династия.

— Вярно, но изпитват дълбоко недоверие към папищашите. Англия няма да приеме никога вече крал католик, та каквото ще да става.

— Вашата религиозна нетърпимост е направо въпиюща, мила моя. Да не би католиците да са с рога и раздвоени опашки?

— Ако трябва да се съди по вас за останалите, бих казала убедено — ами да!

— Трябва да ви разочаровам, нито аз, нито кланът ми сме католици.

— Но тогава значи няма да се биете за Стюартите?

Алекс въздъхна добродушно.

— Става дума не само за религия, но и за това, че Англия си е присвоила повече или по-малко Шотландия. Шотландският парламент е всъщност безвластен, в големите шотландски градове се назначават англичани за кметове, английската войска ни държи в шах. Те ни откраднаха страната, отмъкнаха ни нашата търговия и искат да ни предписват какво можем да садим, да купуваме и продаваме. Примамват с какви ли не обещания заселници за колониите си, а като се озоват веднъж там, високомерни колонисти със синя кръв ги експлоатират най-безсрамно и ги оковават в железа. Ние, шотландците, сме своенравен народ. Ние не желаем други да определят съдбата ни, ние не ставаме за роби.

— Но нали планинците са вдигнали още преди трийсет години въстание, което е било потушено. Как може някой да вярва, че този път ще успеете? Вие самият всеки случай не го вярвате. В Уейкфийлд казахте, че светът гъмжи от почтени глупци, които се преследват взаимно в кръг, а вие не желаете да участвате в този лов.

Аликзандър се разсмя гръмогласно. Просто не можеше да спре. Катрин се учуди, че с трапчинката и чело, ненавъсено от бръчки, и със святкащи очи той изглежда почти млад. Беше й обаче неприятно, че останалите ги зяпаха учудено.

— За бога! — изкашля се той. — Ето една жена, която наистина умее да слуша, да мисли и да се аргументира.

— Това, че носим рокли и с удоволствие правим от косите си изкусни фризури, съвсем не значи, че сме глухи, неми или слепи.

— Обещавам никога вече да не правя толкова погрешни обобщения. — Той прокара ръка по насълзилите се от смях очи. — Права сте. Ако имаше съответствие между роклите и липсата на интелигентност, повечето шотландци щяха да са глупаци.

Катрин трябваше бързо да извърне поглед и да прехапе устни, за да не се засмее, защото така щеше да прояви непростима слабост. За да отклони вниманието му, попита с намръщено чело:

— Все още не сте ми казал дали семейството ви ще вземе участие в борбата, ако се стигне до война.

— Честно казано, и аз самият не зная. Един от братята ми, Арчибалд, е лекар и желанието му е да спасява живот, а не да го унищожава, но той е с непредсказуем темперамент. Джон заяви кратко и ясно, че няма да се произнесе нито за, нито против, а третият ми брат, Доналд, е главатар на клана, той е Камерън от Лохил. От неговото решение ще зависи как ще се държи кланът ни от хиляда човека през следващите месеци. Досега е бил винаги за мира и докато не промени мнението си, в планините ще остане спокойно.

— Толкова силно ли е влиянието му?

— Да, хората вярват в правилността на решенията му и здравия му разум. При важни въпроси една трета от планинците се съобразяват с него, а хладните глави в Англия също се надяват много на благоразумието му. Доналд знае, че в момента въстание в Шотландия ще завърши най-вероятно с катастрофално поражение. Но той е в същото време и мъж, за когото честта и гордостта са над всичко. Та, ако някой се усъмни в неговата лоялност, боя се, че ще пренебрегне всяко благоразумие и ще реши да се бие.

Катрин отново беше открила нова страна у този странен Аликзандър Камерън. Изведнъж се оказа, че има съвест, обича семейството си, загрижен е за него, въпреки че се е наложило преди петнайсет години да го напусне. Беше ли това истинската причина за неговото завръщане въпреки всички рискове? Катрин, която никога не беше изпитвала силна привързаност към семейството си, не проумяваше как може такава сплотеност да се запази при такова отдалечаване във времето и пространството. Предпочиташе да не се замисля много-много за това, защото всичко щеше да е далеч по-просто, ако продължи да вижда в него чудовището, както го бе нарекла.

Слънцето топлеше и черната коса блестеше на слепоочията му от малки капчици пот. Раната от сабята беше заздравяла добре и само тънък бял белег напомняше за нея. Той притежаваше несломимата сила и смелост на пантера и беше опасен като това хищно животно. Ако се стигнеше до война, той щеше да се бие. Въпреки съмненията и логичните си аргументи, не беше човек, който ще гледа безучастно как други загиват на бойното поле.

Секунда след секунда пред погледа й възникваше такова кърваво бойно поле. Зелени ливади бяха осеяни с трупове и кънтяха от ужасяващите викове на ранените и умиращите. Едър чернокос воин, застанал с гръб към нея, се бранеше отчаяно срещу дузина мъже в червени униформи, които го нападаха с бляскавите си мечове…

Картината беше толкова реална, че Катрин си пое дълбоко въздух и изтърва ножа. Погледът на Камерън