Сърце в опасност

към мен и не се опитвай да ми излизаш с номера, иначе момичето ще ти падне в скута, ама не баш както ти се надяваше.

Той насочи пушката към Диърдри, но Алекс веднага застана между него и уплашената камериерка.

— Остави жените извън играта, момче! Ако имаш сметки за уреждане с Олуин или с мен, каквито и да са те, трябва да ги оправим между нас.

— Не съм ти момче, Камерън! — ухили се Иън. — И повече няма да ти позволя да ме командваш, както ти скимне.

— Но защо искаш да ни убиеш? — попита Алекс. — Какво се надяваш да постигнеш?

— О, нямам намерение да те застрелям, Аликзандър Камерън, защото мъртъв ще имаш само половин цена.

— За наградата ли се лакомиш? — изсъска Олуин. — Искаш да издадеш кръвния си роднина за няколко жалки жълтици?

— Десет хиляди крони не са за пренебрегване и ако Малкълм Кембъл ще изпита удоволствието да изпрати Камерън собственоръчно в отвъдното, ще даде и два пъти повече. А що се отнася до кръвното ни родство — ухили се той още по-злобно, — то изобщо не съществува, освен ако и той не е като мен копеле на някой Кембъл.

— Кембъл?

— Гордън Рос Кембъл от Дъндуун е името ми и по една случайност приличам поразително на Иън Камерън от Гленгарън, толкова му приличам, че и двамата не усетихте подмяната.

Алекс бе научил още преди години да владее до съвършенство израза на лицето си и само туптящата вена на слепоочието издаде гнева, който се надигаше в него. Явно беше остарял или бе станал невнимателен…Никога не се бе съмнявал в идентичността на младежа, защото го очакваха и защото им беше донесъл писма от Доналд. И през ум не му бе минало, че са успели да заловят куриера и да го подменят. Дали толкова силната носталгия не беше отслабила способността му трезво да преценява.

— Откъде знаеше, че брат ми е искал да прати някого във Франция да ме посрещне и как ме откри?

— Беше ни ясно, че Лохийлс все някой ден ще те извика, теб, Камшройнайх Дъб, а си имаме в замъка Акнакери и шпиони. Когато младият Гленгарън, горд с важната си мисия, напусна замъка, той и придружаващите го бяха заловени и докарани в Инвъреъри. Отначало се държа, разбира се, неразумно и не искаше да издаде къде трябва да се срещнете, но полека-лека го накарахме все пак да проговори…

Това означаваше, разбира се, че бяха подложили човека на мъчения. Алекс изскърца със зъби, за да овладее безсилния си гняв.

— Поздравления — добре си изигра ролята. — Не разбирам само защо не удари много по-рано. Възможности имаше предостатъчно.

— Щеше да е твърде рисковано да се опитам да те победя сам — призна момчето. — А сега двайсет души мъже чакат отвъд река Спин, за да ми помогнат.

Алекс посочи труповете на хората от Черната стража.

— Значи тези тук не си ги уведомил ти?

— За такъв идиот ли ме смяташ? Нима ще седна да си деля наградата с подобни кретени? А сега край на приказките! В това положение твоето красноречие няма да ти помогне, пък и аз нямам никакво време за губене.

— Остави жените да си вървят. — Алекс не отделяше очи от лицето на младежа. — Те нямат нищо общо с всичко това и съдбата ни изобщо не ги интересува.

— Да ги пусна, така ли? Прав си, наистина няма смисъл да влача със себе си тази ирландска слугиня — посочи той пренебрежително Диърдри. — Но другата? Съпругата на Аликзандър Камерън? — Кембъл прокара лакомо език по устните си. — На нея херцогът ужасно ще се зарадва. Лохийлс сигурно ще даде за вдовицата на брат си доста закръглена сумичка откуп, а дотогава Аргайл ще може да се забавлява с нея колкото си иска и да я ощастливи с някое копеле…

Катрин си пое дълбоко дъх, преди да вдигне приклада за удар. Когато дойде на себе си край потока и установи, че жива душа не се интересува от нея, тя се запъти към каретата, за да даде израз на възмущението си от подобно равнодушие. Все още леко замаяна, отначало даже не забеляза, че мъжът, когото познаваше като Иън Камерън, заплашва с мускета си останалите. Едва когато Диърдри й даде зад широкия гръб на Аликзандър предупредителен знак, разбра каква нова драма се разиграва.

Няколко секунди изпита изкушението да се измъкне незабелязано, но вместо това се наведе и откопчи оръжието от още топлите пръсти на един войник. Сърцето й биеше до пръсване, докато се промъкна изотзад. Диърдри следеше с широко отворени от ужас очи всяка нейна крачка, докато Алекс се преструваше, че не я е видял и отвличаше с приказки вниманието на младия Юда.

Въпреки това Гордън Рос Кембъл усети в последния миг инстинктивно опасността и хвърли поглед през рамо с пръст на спусъка. Ударът на Катрин с приклада го улучи в скулата и отвори рана от окото до ухото. Алекс се хвърли бързо върху него и отклони ствола на мускета нагоре, така че изстрелът на Кембъл не улучи никого. Още първият му удар в брадичката накара младежа да хвърли оръжието, при втория удар той залитна срещу каретата, а третият му струва няколко зъба.

Само за миг лицето му се обля в кръв, защото носът му беше смазан и той не намери сили да се защити от ударите, нанасяни като с чук, които се стоварваха върху него — отляво, отдясно, отляво…

Кембъл се свлече на колене, но Аликзандър го вдигна да се изправи и го държеше здраво с едната ръка, докато продължаваше да го налага безмилостно с другата.

Катрин смяташе, че касапницата преди малко е била върха на всички въобразими ужаси, но се оказа още по-страшно да гледа и наблюдава кръвожадния израз в очите на Камерън, който пребиваше сега до смърт човека. Тя се втурна ужасена към него и спря ръката му.

— Спрете! Спрете! Та вие ще го убиете!

— Той си го заслужи! — изръмжа Алекс. — Хайде, пуснете ме!

— Не! Няма да допусна да го убиете. Погледнете го. Вижте само как сте го подредил! Не е ли достатъчно?

Да не бяха сълзите в очите й, Алекс щеше чисто и просто да я отблъсне. Но въпреки яростта си проумя, че тя се е намесила не от състрадание към Кембъл, а от страх той да не загуби човешкия си облик и подобие.

— Моля ви… — пръстите й се вкопчиха в ръката му. — Алекс, моля те, остави го на мира! Той не заслужава…

В отчаянието си Катрин дори не забеляза, че изведнъж заговори на „ти“, но на него това му направи впечатление и той свали бавно вдигнатия си юмрук и пусна ризата на Кембъл. Почти в безсъзнание и с кървава пяна на устата момчето се свлече покрай каретата на земята.

Катрин се притисна облекчено към гърдите на Аликзандър, прегърна го през кръста и зарови лице в рамото му.

Диърдри, която досега беше стояла като вцепенена, се отпусна на колене до Маккейл и се разхълца, скрила лицето си в шепи.

— Нали ти заповядах, ако се стигне до насилие, да избягаш и да се скриеш?

Беше толкова успокояващо да облегне глава на силното му рамо, че Катрин вдигна пряко воля очи. Лицето на Аликзандър вече не беше разкривено от гняв, а очите му…очите му бяха станали сякаш по- дълбоки и по-непроницаеми от океана. По-дълбоки, по-топли, по-сигурни.

Алекс усети страха й и нуждата й от закрила, най-голямото му желание беше да я притисне отново към себе си и да я увери, че в неговите прегръдки ще е завинаги сигурна и защитена. Само веднъж в живота си беше изпитвал такова желание да закриля някого и да го брани и споменът за това, колко безпомощен се бе оказал тогава, го накара да откъсне внимателно от себе си ръцете на Катрин и да избегне погледа й.

— Нямаме много време — каза той трезво. — Можете ли да отидете с Диърдри до потока и да напълните манерките, докато аз се погрижа за каретата?

Тя хвърли поглед към неподвижното тяло на Кембъл.

— А с него какво ще стане? А с тези… с тези тук? — Катрин посочи разхвърляните наоколо трупове.

— Този нехранимайко може, ако ще, да се удави в собствената си кръв. Що се отнася до останалите — нали един от тях успя за съжаление да ни се изплъзне и ако се върне с подкрепление, то ще започне