— Но трябва да признаеш — ухили се той, — че от първата ни среща насам животът ти е станал много по-разнообразен. Някой ден ще разказваш на внуците си увлекателни истории.
— Не ми се вярва събитията от последната седмица да стават истории за лека нощ! А в момента се осмелявам да се усъмня дали ще живея достатъчно дълго, за да имам
— Твоят инат ще те награди с дълголетие, повече от сигурен съм.
Катрин не можеше да сподели оптимизма му.
— Как искаш да намериш реката, след като нямаш представа къде сме?
Той свирна на Шадоу, който беше следвал досега каретата без каквито и да било признаци на умора, и се метна на седлото.
— Ще се върна след не повече от час — заяви той самоуверено.
— Наистина ли ме оставяш, искам да кажа ни оставяш сами?
Алекс я погледна и сърцето му се разтопи. Дългата коса се спускаше разрошена по раменете й и блестеше на фона на тъмнозелената гора като изпредено злато. Лицето й беше бледо и сякаш на него нямаше друго освен огромните теменуженосини очи и чувствените устни. Роклята й беше скъсана и на кървави петна, а той сравни неволно това плахо създание с елегантната и високомерна млада дама, която му бе заповядала незабавно да напусне гората на нейния баща, преди да нареди да го заловят като бракониер.
Вместо да отговори на въпроса й, той се наведе от седлото, обгърна шията й с ръка и страстно я целуна. Когато откъсна неохотно устни от нейните, видя, че тя го гледа объркана.
— Скоро ще се върна — обеща Алекс.
— Честна дума? — прошепна тя.
— Имаш честната ми дума на шпионин и убиец — ухили се той.
Миг по-късно кон и конник изчезнаха зад един завой, но Катрин остана да стои неподвижно, докато заглъхна тропотът на копитата. Тя притисна пръсти към все още горещите си устни. Целувката му беше стоплила цялото й тяло, но беше причинила и невероятно объркване на чувствата й.
От една страна, постепенно свикна да цени неговата сила и вярата му в себе си — качества, които беше приела отначало за арогантност и цинизъм. Но колкото по-добре го опознаваше, толкова по-загадъчен й се струваше. Трябваше да продължи да се пази от този мъж, който нахлу в живота й и я отвлече въпреки волята й в Шотландия. От самото начало знаеше, че е опасен, но наистина ли е убиец? Без нейната намеса сигурно щеше да пребие до смърт Гордън Рос Кембъл, но дали всеки друг мъж на негово място нямаше да постъпи по същия начин? Та нали тя самата щеше без каквито и да било скрупули да застреля предателя в гърба, ако оръжието, което взе от мъртвия войник, се беше оказало заредено.
Катрин въздъхна и се върна при каретата. Алекс каза, че са вече на територията на Камеръновци и могат да не се страхуват от
— Госпожице Катрин?
Тя нададе неволно вик на ужас, преди да разбере, че е Диърдри.
— Боя се, че господин Маккейл все повече се влошава — прошепна камериерката. — Челото му гори, а водата ни свърши, та не мога да му правя поне влажни компреси. Мислите ли, че някъде наблизо има поток?
Катрин се озърна плахо, убедена, че тук зад всяко дърво и храст дебнат мръсни брадати физиономии. Да реши човек да се впусне в този гъсталак, беше толкова примамливо, колкото да си направи пикник в някоя гробница. Как можа Камерън да ги остави сами? Най-добрият му, а навярно и единствен приятел си отиваше бавно, а него изобщо не го беше грижа.
Не беше видяла никъде огради или плетове. Откъде Алекс знаеше, че тези земи са на неговото семейство? Ами, ако някой ги е последвал в гората? Две англичанки в елегантна английска каляска, а наоколо им гъмжи от кръвожадни яковисти-бунтовници.
— Всемогъщи боже — измърмори тя, — не можеше ли поне да донесе вода, преди да ни изостави?
Диърдри подаде глава от прозорчето на каляската.
— Господин Камерън ни е изоставил?
— Той почти си призна, че безнадеждно сме се изгубили. Сега търси реката, която щяла да ни отведе към целта.
— О… — Диърдри се отпусна отново на седалката. — Значи ще трябва да разчитаме на това, че знае какво върши. А на мен нищо не ми струва да отида междувременно да потърся вода, ако предпочитате да останете при господин Маккейл.
Катрин поклати глава. Щеше да изпадне в истерика и да се разкрещи, ако трябваше да остане сама с тежко ранения в каретата, цяла пропита от миризмата на кръв и пот.
— Аз ще ида… Съвсем наблизо трябва да има извор. Чувам плисъка на водата.
Диърдри й подаде кофа и един от пистолетите, които Камерън беше взел от убитите войници.
— Може пък да видите някой заек или пъдпъдък. Ужасно съм гладна.
Катрин се усмихна уморено на камериерката си, защото й беше пределно ясно, че оръжието е предназначено да я пази от нападатели.
— Ако онзи проклетник се върне преди мен, кажи му, че много бихме се зарадвали на лагерен огън. Ще се опитам да намеря невен или тученица, от които можем да си направим чай. Горещо питие ще ни дойде добре на всички.
Тя събра цялата си смелост и изкачи бавно едно хълмче, но непрекъснато се обръщаше и всеки път въздъхваше облекчено, че каретата не е изчезнала. Плисъкът ставаше все по-силен и тя разбра защо Камерън не се беше загрижил за намаляващите им запаси от вода — тук потоци и извори имаше очевидно на всяка крачка.
Въпреки че въздухът ставаше все по-свеж, тя плувна в пот по стръмното хълмче. Когато високи дървета закриха каретата от погледа й, за малко да се паникьоса и да хукне обратно надолу, но нагази все пак във високата папрат и откри извора, който бликаше между две скали. В течение на столетия тънката струя беше издълбала в гранита коритце, което приличаше на човешка ръка.
Катрин коленичи в мъха и сложи кофата и пистолета до себе си. Черпеше с шепи хладната кристална вода, изми си лицето и ръцете и вече размисляше дали да не свали обувките и чорапите, за да поосвежи и краката, които толкова я боляха. Но после си спомни за отпадналия трескав мъж в каретата и посегна към кофата.
Сърцето й спря, защото съвсем близо до себе си видя две груби обувки и дебели прасци във вълнени чорапи до коленете. Бедрата бяха закрити от плисирана пола — тъй наречения шотландски килт. Погледът на Катрин се плъзна неволно нагоре към коженото яке без ръкави и мускулестите ръце, скръстени на гърдите. Още по-нагоре избуяла черна брада обрамчваше лице сякаш издялано от камък, черно кепе беше накривено предизвикателно върху черната коса.
Катрин нададе пронизителен вик. Бунтовник! И не беше сам…Преброи половин дузина планинци, които се подаваха иззад дърветата, а после припадна за втори път този ден.
Алекс се отдалечи от каретата, без да мисли за опасностите, които го дебнеха може би в гъсталака, а за едни теменуженосини очи, които го бяха проследили с объркан и уплашен поглед. Нищо чудно, че забеляза двадесетте въоръжени мъже, скрити в храсталака чак когато Шадоу уплашено изпръхтя. Но беше вече твърде късно… Кръг от мускети се насочи към Алекс и му пресече пътя напред и назад. Като ругаеше лекомислието си, той понечи да измъкне пистолета.
— На ваше място щях да се откажа — чу се рязък глас.
Предупреждението идваше от огромен планинец, който се беше облегнал небрежно на едно чепато дърво. Раменете му бяха много по-широки от дебелия клон, а дългите сламени коси бяха като лъвска грива и преминаваха в гъста брада. С острите си орлови очи той преценяваше критично стойността на кон и конник.
Алекс се отказа благоразумно от по-нататъшни непредпазливи движения, а и Шадоу стоеше неподвижен като черна мраморна статуя.
— Доста си се поотдалечил от дома си,
