ви.
Сержантът сложи дебелата си лапа върху пистолета в пояса си.
— Оставаме — заяви той. — На моите хора кратка почивка ще им дойде добре… и сигурно ще се зарадват да получат нещо вкусно за хапване.
Алекс погледна угрижено към кошницата за пикник.
— За съжаление от обеда ни не е останало много, но ви каним най-сърдечно…
— Че кой говори за плюскане, бе копеле кретенско! — Сержантът насочи пистолета си, но в следващия миг той изхвърча от ръката му, защото оловен куршум простреля косматата му китка. Втори изстрел накара един от ездачите да се смъкне от седлото. Олуин Маккейл не загуби време да презарежда оръжието и посегна към меча.
Алекс завъртя Катрин около себе си и я накара със силен тласък да се затича към дърветата. Извади мълниеносно пистолетите изпод покривката и изстрелите му разкъсаха врата на капрала, който тъкмо беше изревал заповед за нападение.
Иън Камерън също стреля на два пъти. Първия път улучи един от ездачите в рамото, мъжът се отметна назад в седлото и изтърва мускета, който Олуин тутакси вдигна. Вторият изстрел на Иън не можа за съжаление никого да улучи.
Диърдри нададе силен писък и така предупреди Олуин в последния миг, че широк меч е изсвистял над главата му. Той успя да избегне удара и смъртоносното острие мина на косъм от него. Но пък се удари толкова силно в задницата на коня, че се намери запокитен срещу едно от колелата и изтърва мускета. Войникът се опита да си го върне, но преди това изхвърча от седлото и притисна ръце към гърдите си, от които кръвта бликна като водоскок.
Алекс наведе пушещия мускет, който взе от мъртвия капрал, и бързо се обърна, защото един ездач препускаше към него. Използвайки приклада като тояга, той му изби меча от ръката. Подплашеният кон препусна и се удари право в каретата, където Олуин лежеше до колелото, все още леко замаян. Той видя как Диърдри изскача изведнъж от каретата, вдига мускета, който той беше изтървал, и стреля с тежкото оръжие. Мускетът ритна и я накара да залитне, обгърна я с облак дим. Олуин й викна, за да я предупреди, че друг ездач вече протяга ръка, за да я хване за гърлото. Олуин успя да го дръпне за полата и да го свали от седлото, миг по-късно двамата мъже се търкаляха вкопчени един в друг по земята.
Алекс повали с добре премерен удар на меча и последния нападател, измъкна кървавото острие от корема на войника, когато сержантът, притиснал простреляната си ръка към гърдите, го нападна изотзад. Но мечът улучи само ухото му и още докато се завърташе, Алекс посегна към кончова. Кинжалът му изсвистя и се заби в гърлото на сержанта.
Очичките като на пор се разшириха от ужас и мъжът се вкопчи в дръжката на кинжала, която се подаваше от гърлото му. Залитна няколко крачки назад, спъна се в кошницата и се строполи възнак на земята, точно в краката на Катрин. Кръвта му опръска крайчеца на роклята й, тя извика и се опита да се освободи, но той беше прекалено тежък. Тя си запуши ушите, за да не чува хриптенето му и закрещя още по-високо.
Алекс издърпа краката й изпод конвулсивно потръпващото тяло на умиращия, а тя се вкопчи в него и зарови лице в рамото му. Той я отнесе до потока и внимателно я изправи, но тя все още не искаше да го пусне.
— Катрин, всичко свърши…
Тя го погледна, видя кръвта, която капеше от ухото му, обърна очи и припадна. Той изруга тихичко, после сложи отпуснатото топло вързопче в тревата край потока. Високи викове и бързи крачки събудиха опасението му, че не е довидял някой нападател, но беше Иън, който бързо дотича при него.
— Не успях да го спра. Преди да презаредя, той вече беше на повече от изстрел далеч.
Алекс погледна подир отдалечаващия се конник. Знаеше, че Шадоу може лесно да го настигне, но преследването щеше да отнеме време, което можеха да използват по-добре, като изчезнат час по-скоро от тук.
— Олуин… По дяволите, къде е Олуин?
Две кървави тела лежаха едно над друго в прахта на пътя, но само едното даваше признаци на живот. С помощта на Диърдри Олуин успя да се вдигне на колене. Лицето му беше цялото в пот, притискаше с ръка силно кървящата рана на рамото. Алекс и Иън го занесоха внимателно до каретата и го сложиха да седне на стъпенката. Бледа като платно, Диърдри накъса дълги ивици от фустата си, сгъна ги и притисна платното към грозната рана. Платът веднага подгизна и тя прехапа угрижено устна.
— Той има нужда от лекар час по-скоро!
— Иън! — изрева Алекс през рамо. — Събери пистолетите и муниции — може пак да стане нужда да ги използваме. И свали сандъците от каретата. И всички останали джунджурии, остави само няколко одеяла и малък запас вода.
— С каретата ще напредвате много бавно — простена Олуин. — По-добре ще е да яхнете конете, също и жените. Коне поне имаме предостатъчно.
— А теб да оставим тук да си поиграеш на герой, така ли? Нали и сам не си вярваш! Освен това не си ни единственият болен.
Диърдри вдигна очи и лицето й стана пепеливо.
— Госпожица Катрин?
— За човек, който допреди няколко часа твърдеше, че никога не припада, го направи доста добре.
— Трябва да видя как е — извика уплашено Диърдри.
— Не, ще останете тук и ще се опитате да спрете кръвта. За Катрин ще се погрижа аз.
— Алекс… — Олуин го хвана за ръкава. — Алекс, почакай! Нещо не е наред.
— Какво искаш да кажеш?
Олуин се бореше със силно желание да повърне.
— Все още не съм съвсем сигурен… Нещо…
Алекс знаеше колко наблюдателен е приятелят му и търпеливо чакаше.
Помътнелите сиви очи се вдигнаха към него.
— Нали и двамата сме наблюдавали Иън да се упражнява като стреля по врабци… а днес пропусна два пъти целта.
Алекс схвана едва след няколко секунди какво иска да му подскаже Олуин.
— Всичко стана толкова бързо… Той може би…
— Да, всичко стана дяволски бързо — съгласи се навъсено Маккейл. — Но толкова по-странно, че въпреки всичко намери време да презареди мускета си.
— Това пък какво трябва да значи? Хайде, изплюй най-сетне камъчето, бе човек!
— Иън ми простреля рамото!
— Може да се е целил в мъжа, с когото ти се биеше.
— В такъв случай е не само жалък стрелец, но е избрал и неподходящия миг. Аз вече бях ликвидирал онзи тип и тъкмо си бършех кръвта му от ръцете, когато изстрелът ме улучи.
Алекс изскърца със зъби. Знаеше, че Олуин от самото начало не хареса момчето. Намираше го прекалено нагло и необуздано — черти на характера, които Алекс беше извинявал с младостта му. Но това сега беше далеч по-тежко обвинение и въпреки личните разногласия, Олуин никога не би твърдял без причина подобно нещо.
Шумоленето на черна габардинена пола напомни на двамата мъже, че може да има още една свидетелка и двамата впериха въпросително погледите си в Диърдри.
— Аз…аз не зная…Всичко стана толкова бързо…
— Помислете — каза меко Олуин. — Може да се окаже много важно.
Тя смръщи чело и се напрегна да извика в паметта си онези панически мигове, но й попречиха, защото изведнъж зърна дулото на мускет, насочено към гърба на Камерън.
— Виждаш ми се май прекалено умничък, Маккейл — каза делово Иън. — От първата ни среща бръмчиш като досадна муха наоколо ми.
— Би ли ни обяснил, ако обичаш, какво значи всичко това? — попита Камерън с леден глас. — Но ще трябва да е дяволски убедително обяснение.
— Всичко по реда си! Маккейл, хайде измъкни пистолетите, този в ботуша и онзи в пояса. Бутни ги с крак
