— Може би наистина не бива да го правите. Може би тези осем мъже са единственото ви спасение. Та нали ви биех всеки ден, а нощем ви връзвах ръцете и краката, почти ви уморих от глад и изобщо измъчвах ви по всеки възможен начин. Тъй че, защо да ми вярвате?
Неговият сарказъм изтръгна сълзи от очите й.
— Какво ще стане, ако ви познаят?
— Онази история е отпреди петнайсет години.
Може ли човек, надниквал поне веднъж в тези черни очи, някога да ги забрави, попита се неволно Катрин, хвърляйки поглед към каретата. Двамата шотландци бяха навлекли черно-златните си ливреи и бяха нахлупили дълбоко широкополите шапки.
— Вашите приятели не приличат много на слуги.
На устните на Камерън се появи слаба усмивка.
— Имате донякъде право, но понеже сега не можем вече нищо да променим, трябва да се погрижим онези типове да гледат в друга посока. Обгърнете с ръце шията ми.
— Какво?
— Казах… — той я прегърна с мускулеста ръка през кръста и я притисна към себе си. — Прегърнете ме през врата. Сега ще ви целуна, а вие трябва, в името на добрия изход от всичко това, поне да се престорите, че ви е приятно.
— Няма да направите подобно нещо…
Той задуши протеста й с устни, натисна я в тревата и й попречи с тежестта си да се изправи. Езикът му проникна нахално в устата й, а тя не можеше да се съпротивлява, но си даде тайничко клетва, че този път той няма да се забавлява за нейна сметка.
С лека въздишка отвори по-широко уста и се престори, че се стапя в прегръдката му. Зарови пръсти в косата му и впи нокти в кожата на главата му, прояви готовност да участва в играта с езика само за да впие неочаквано зъби в мекото месо.
Сподавеният му вик й достави огромно удоволствие, но всичко бързо се промени, когато едра ръка обгърна гърдите й. Понеже в каретата беше горещо и понеже по тези места изобщо не я интересуваше как изглежда, беше свикнала да се отказва от неудобния, силно пристегнат, корсет, да, но в този миг би предпочела да носи желязна риза, защото тънкият плат на роклята й беше слаба защита срещу опипващите му и галещи пръсти.
Предупреждаваща кашлица откъм каретата сложи бърз край на Камеръновите нахалства. Той се откъсна от устните на Катрин и погледна към пътя. Осемте конника бяха спрели и двама от тях тъкмо се спешаваха.
— Велики боже! — Камерън се престори майсторски на ужасно изненадан. — Откъде се взехте изведнъж, момчета? — послужи си той с превзетия акцент на лондонското висше общество.
По-едрият и по-силен от двамата мъже се втренчи във високо запретнатите поли на Катрин, откриващи тънките й глезени.
— И ний същото искахме да ви питаме. Не се случва често толкоз файн карета да минава по тез пътища.
Аликзандър стана, помогна и на Катрин да се изправи. Тя установи ужасена, че той е разхлабил неусетно връзките на корсажа й и сега гърдите й са оголени почти до пъпките. На двамата мъже само дето не им изтекоха очите и дори онези на конете ги гледаха отдалеч със зяпнали уста. Преди тя да успее да оправи нещо, Камерън отново я хвана за ръката.
— Позволете да ви се представим, сержант. Името ми е Грийнстън, граф Уинтръп Хауъл Грийнстън, а тази очарователна личност е съпругата ми, лейди Грийнстън. Позволихме си кратка почивка, преди да се спуснем по стръмния склон. Този път е наистина в ужасно състояние. Да знаете случайно друг път към долината, сержант… хм…
— Кембъл, Робърт Кембъл, а това е капрал Денюн. Мога ли да попитам закъде пътувате?
— За форт Уилям. Ще ви кажа, бяхме по работа в Глазгоу и решихме да използваме случая да поогледаме околностите. С удоволствие бих пътувал до форт Уилям с кораб, но милата ми Леели се разболява всеки път ужасно от морска болест, нали мила?
Тя се накара да се усмихне, защото той стисна настойчиво пръстите й.
— Пътуването с кораб щеше да е по-сигурно — изръмжа сержантът. — Тук направо гъмжи от бунтовници.
— Бунтовници? Тук? Но нали сме на не повече от десет мили от форта?
— Да, но след десет минути езда се стига до границата на прокълнатите от бога Камеръновци — изплю се той в тревата. — А те са най-отвратителните гадняри на този свят. С тях човек никога не знае ще го пуснат ли да си върви, или ще го заколят.
— Мили боже, но нас няма да ни нападнат, нали?
— Много е възможно и да го сторят. Изобщо нямат скрупули и преспокойно грабят и убиват.
Сержантът имаше очета като на пор и сега те се плъзгаха сладострастно по тялото на Катрин. Тя с мъка сдържаше отвращението си. Войниците не бяха бръснати, нито се бяха къпали, дрехите им бяха целите в кал, а мазните им коси лепнеха за главите. Спомни си предупреждението на Камерън и само като си представи, че тези мръсни мазолести пръсти могат да я докоснат, й се доповдига.
— Крадци и бунтари! — Алекс избърса с дантелена кърпа потта от челото си. — Мила, както гледам, в тази страна нещата се влошават с всеки изминат ден. Мисля, скъпа, че трябва да се прибираме в Лондон.
Сержантът кимна одобрително.
— А да сте чули вече слуховете? — попита той.
— Какви слухове?
— Ами имало морска битка между французи и англичани. Онзи отвратителен Стюарт бил на един от корабите, ама успял да се отърве от бурята и се приказва, че щял да дебаркира сега някъде в Хебридите, защото се надявал да бъде посрещнат от голяма армия. Ха! Що се отнася до армията, ще има много, много да се чуди…
— Морска битка ли казахте? — Алекс изведнъж се стресна. — Но кога е станало?
— Преди две седмици. Че е имало битка е сигурно, ама никой не може да каже дали онзи Стюарт е знаел да плува. Той се засмя заканително и ръгна спътника си в ребрата.
Капралът се ухили разсеяно, защото вниманието му бе привлечено, от една страна, от полуголите гърди на Катрин, а, от друга, от разкошната каляска, натоварена с много багаж.
— Проклетият му идиот! — изръмжа той на галски. — Да измине без охрана целия път от Глазгоу дотук!
Двамата мъже се опитаха да прочетат по израза на Камерън, дали разбира езика им, но Алекс търкаше с кърпата някакво петънце на ръкава си.
— Е, ще трябва комай да се разделим с вас — каза на английски сержантът. — Размислете над думите ми и внимавайте добре. Имате ли поне някакво свястно оръжие?
— Оръжие ли? Господи боже мой!… Да, мисля, че кочияшът има някакво огнестрелно оръжие. Наскоро се опита да улучи дива патица, но не успя. Аз лично предпочитам за лова лък и стрели. Това е оръжие за джентълмени, пък и укрепва мускулите. Я вижте!
Сержантът се засмя, когато Алекс демонстрира гордо бицепса си. Катрин можеше само да се възхищава на актьорското му майсторство. Така добре имитираше видиотените благородници, че двамата войници го изгледаха презрително, а после отново си заприказваха на галски.
— Някакъв проблем, сержанте? — попита разтревожено Алекс.
— Не, не. — Нехранимайкото се усмихна и показа почти изгнили зъби. — Никакви проблеми, лорде. Но тъкмо си рекохме… дамата ще се чувства навярно по-сигурна, ако я придружим до форт Уилям. Наистина не искаме тук при нас нещо да ви се случи.
Катрин забеляза, че останалите шестима мъже си шепнеха възбудено и я зяпаха. Имаше чувството, че вече хвърлят жребий кой пръв да я изнасили. Някои се спешиха, други се приближиха повече към каретата и свалиха мускетите от седлата.
Камерън продължаваше да се преструва, че не осъзнава опасността.
— Много мило от ваша страна, сержанте, но не бихме искали да ви отклоняваме от задълженията
