чухме, значи сме и единствените, които могат да предотвратят това позорно дело.
— Но как?
— Ако тичам по целия път, ще бъда в Мой Хол само след час. А ти, Кери, трябва непременно да уведомиш Макджиливри. Той има войници с пушки и ще знае какво трябва да се направи. Ще ми помогнеш ли, момиче?
— Макджиливри? — Кери прехапа долната си устна. — О, Лаклън, страх ме е от войниците! Те арестуват всеки, който помага на бунтовниците! И… Ако татко узнае, че съм била тук с теб, ще те пребие от бой! — Близо до паниката, тя погледна умолително красивия момък, на когото от години принадлежеше сърцето й — и изведнъж изпъна решително крехките си рамене. — Да, Лаклан, ще го направя… Ти си прав, само ние можем да предупредим принца… отивам да потърся братята си… Дънкан и Джейми веднага ще препуснат към Макджиливри.
— Ти си смело момиче, Кери, и аз се гордея с теб — похвали я Лаклън. Той уви раменете си в тежката наметка, целуна я бегло и тръгна към вратата.
— Лаклън?
— Да, малката ми?
— Обичаш ли… обичаш ли ме още?
Той се засмя и взе сладкото й личице между ръцете си.
— Да, обичам те… повече от всякога!
Тя го целуна, влагайки цялата си любов в тази кратка целувка.
— С бога, Лаклън! С бога напред!
Понесен на крилете на любовта, Лаклън премина дългото разстояние до Мой Хол за рекордно кратко време.
18
Лейди Ан Мой се прозя дискретно зад разперената си ръка. Дамиен, който се беше присъединил към дамите в салона само преди половин час, хвърли поглед към часовника над камината.
— Едва осем и десет — установи учудено той. — Имам чувството, че е три сутринта.
Катрин се засмя предизвикателно.
— Причината, братко мой, е, че съвсем отскоро знаеш какво означава да работиш истински!
— Ти се държеше много по-мило с мен, преди да ти връча скъпоценните листчета чай — отговори сухо той.
— Ммм… — Тя изпи с удоволствие последните глътки от благодатното питие, от което се беше лишавала толкова дълго.
— След като се постоплих — продължи Дамиен, — ще изпълня последните си задължения и ще ида да напиша писмо на строгата си съпруга. Тя ме заплаши със страшно наказание, ако не й пиша всеки ден.
— Какви задължения? — попита учудено лейди Ан.
— Обещах на д-р Камерън да се грижа за някои от пациентите му. В Инвърнес намерих не само чай за една ужасно разглезена млада дама, ами и лекарства, които са ни спешно необходими.
— Да не е избухнала някоя заразна болест в лагера?
— Нищо особено — успокои Дамиен домакинята. — Треска, дизентерия… Скоро ще излекувам всички болни с по една хубава доза очистително.
— Милият ми аптекар! — въздъхна Катрин. — Ако дадеш очистително на болен от дизентерия, ще го обречеш на нечовешки болки.
Дамиен вдигна вежди.
— А ти откога имаш медицински познания?
— Откакто с Дейдре решихме, че трябва да бъдем полезни.
— Какво ще кажеш да ми дадеш няколко безплатни медицински съвета, госпожо доктор?
— Аз ще се заема. — Дейдре стана веднага. — При това мокро и студено време Катрин не бива да излиза навън.
— Глупости! — Катрин остави чашата си. — Малко чист въздух ще ми се отрази добре.
— Не! — Дамиен вдигна заповеднически ръка. — Дейдре е права — Алекс ще ми отреже ушите, ако си навлечеш някоя хрема.
— Носът ми все още си е мой — настоя Катрин. — Алекс винаги ми позволява да го придружа във вечерната обиколка на лагера.
— Какво, ако въпреки това кажа не?
— При всички случаи ще те последвам.
— Защо ли споменах за лекарството? — простена театрално Дамиен. — Е, добре, тръгвай с мен. Но да стоиш далече от болните и…
Шумно чукане по вратата отекна по коридорите. Лейди Ан смръщи чело.
— Кой ли е дошъл толкова късно? — попита учудено тя. — По това време принцът не може да приема посетители.
Чарлс Стюарт отдавна се беше оттеглил в стаята си с бутилка уиски, за да лекува лошата си хрема.
— Прощавайте, милейди… — Робърт Харди, старият иконом на Мой Хол, спря почтително на входа на салона. — Преди малко на вратата почука някакво момче на име Лаклън Макинтош. Ужасно е развълнувано и непременно иска да говори лично с вас.
— Да не е синът на Еанруил?
— Точно така, милейди… Твърди, че е тичал по целия път от Инвърнес дотук, защото трябвало да ви съобщи нещо много важно.
Лейди Ан се усмихна.
— Тогава го въведете веднага, Робърт.
След секунди Лаклън Макинтош бе въведен във великолепно обзаведения салон. След дългото тичане той беше яркочервен, дишаше накъсано и едва успя да смъкне шапката от главата си с вледенените си пръсти.
Лейди Ан посрещна треперещия петнадесетгодишен хлапак като скъп гост и учтиво го покани да се приближи до буйния огън в камината.
— Милейди — заекна момчето, — трябва… трябва да ви кажа нещо важно.
— Спокойно, Лаклън Макинтош! — Тя даде знак на Робърт Харди да налее на момчето чаша уиски. — Първо се постопли на огъня. Зъбите ти тракат така силно, че не разбирам нито дума.
Лаклън изтри потта от челото си с ръкав и благодарно изпразни чашата. Концентрираният алкохол опари гърлото му като огън, той пое шумно въздух и заговори на пресекулки:
— Мога ли да говоря с вас на четири очи, милейди? Наистина е много важно.
— Вярвам ти, момко. Иначе нямаше да тичаш дотук в тази студена и дъждовна вечер. Но тези хора са мои верни приятели и спокойно можеш да говориш пред тях.
— Е, добре… — Момчето пое дълбоко въздух. — Войниците от форт Джордж са на път към имението ви. Искат да завладеят Мой Хол и да заловят принца.
Дамиен шумно остави чашата си на перваза на камината, Катрин и Дейдре размениха загрижени погледи. Лейди Ан остана съвсем спокойна.
— Къде чу това, Лаклън? — попита с усмивка тя.
— Казвам истината, милейди, кълна ви се. Случайно дочух как двама мъже обсъждаха плана за отвличането на принца от дома ви. Единият беше новият полковник от форта. Той каза, че лорд Лодън му е предоставил хиляда и петстотин войници, които вече се приготвят за път. А другият мъж обясни, че принцът е почти неохраняван, защото лорд Джордж още не е пристигнал от Наирн.
— Кой беше вторият мъж? — попита остро лейди Ан. — Можа ли да видиш лицето му?
Лаклън поклати глава.
— Само отстрани и в полумрак. Може би ще го позная, ако го видя пак, но не съм сигурен. Във всеки случай обаче беше сасенах, защото говореше с типичен акцент. Дойдох колкото се може по-бързо, милейди, защото те се хвалеха, че още преди полунощ принцът ще бъде зад решетките.
Всички хвърлиха бърз поглед към тракащия часовник над камината.
