— Ако момчето казва истината, не ни остава много време — рече Дамиен.
Като чу изискания английски, Лаклън го зяпна стъписано.
— Робърт, идете веднага да събудите принца! — заповяда лейди Ан. — Занесете му топли дрехи — жакет и наметка, и му кажете, че трябва бързо да се облече. Ще го скрием някъде, докато разберем какво става.
Лаклън отдели поглед от Дамиен и погледна заклинателно величествената дама.
— Казах истината, милейди, кълна се в честта на Макинтош.
Харди се покашля от вратата.
— Можем да скрием принца в пещерите, милейди — предложи той.
— Да, Робърт, май не ни остава нищо друго. Тук имаме само четиридесет или петдесет души… по дяволите, защо Макджиливри трябваше точно днес да отиде да огледа фермата си!
— Аз вече се разпоредих да го уведомят — съобщи гордо Лаклън. — Веднага си помислих, че ще имате нужда от неговата помощ.
— Бог да те благослови за съобразителността, момчето ми, но докато той събере хората си и пристигне тук, отдавна ще е отминало полунощ. Робърт, да не би краката ви да са се сраснали с пода? — Щом старият иконом се отдалечи с неподозирана скорост, тя продължи: — Трябва да обмислим как да спрем войниците, докато принцът се озове на сигурно място.
— Аз ще събера веднага всички мъже, които все още се намират в лагера. — Дамиен се запъти към вратата. — И ако не се нуждаете от момчето, то би могло да ми помогне да събера слугите и оборските ратаи — всеки, който е достатъчно възрастен и има сили да носи оръжие.
— Дейдре и аз отговаряме и на двете условия — намеси се спокойно Катрин. — И ние ще помагаме.
— В никакъв случай! — изръмжа Дамиен. — Вие ще се приберете в стаите си, ще се заключите и ще чакате, докато ви извикам. Предупреждавам те, Катрин Ашброк Камерън — ако не се подчиниш незабавно, ще ме опознаеш от най-неприятната ми страна!
Той излезе бързо, но Катрин не беше готова да се предаде.
— Моля ви — обърна се тя към домакинята, — не можете да вярвате, че ще седим бездейни в стаите си! Искаме да сме полезни!
Лейди Ан енергично поклати глава.
— Не, Катрин, брат ви е прав. Ако позволя на вас и Дейдре да се изложите на опасност, мъжете ви ще ми одерат кожата на живо, а аз не искам да рискувам. В стаите си ще бъдете на сигурно място. Войниците няма да посмеят да проникнат в Мой Хол.
— А как проникнаха в Розууд Хол? — Катрин упорито вървеше по стълбата след лейди Ан. — Ние с Дейдре и изпитахме на гърба си тяхната бруталност и аз настоявам да ви помогна, все едно, дали мъжът ми и брат ми са съгласни или не!
В този момент развълнуваният Робърт Харди се появи иззад ъгъла, тежко натоварен с дрехи.
— Принцът, милейди… не можах да го събудя! Заключил се е и…
— Проклятие! — избухна лейди Ан. — Разбийте тази дяволска врата и метнете принца като чувал на рамото си, ако откаже да ви последва! Изведете го от къщата, все едно как, иначе ще окача мъжките ви атрибути като трофей на шията си, да го знаете!
Ужасен от този гневен изблик, Харди се притисна до стената, докато господарката му се отдалечи по коридора с дълги крачки.
— Да разбия вратата? — повтори невярващо той. — Да го метна като чувал на рамото си? Но той… той все пак е Стюарт!
— Оставете на мен да му забия един ритник в задника — предложи Катрин, която беше възхитена от начина на изразяване на лейди Ан. — Покажете ни стаята му, донесете топли дрехи за мен и приятелката ми и потърсете сержант Питърс. Кажете му да ни чака пред входа с коне и няколко гвардейци. Къде са пещерите, които споменахте преди малко?
Робърт Харди се усмихна благодарно на Дейдре, която взе от ръцете му камарата дрехи.
— Горе в планината… Тук, на платото, всеки клан има подобни скривалища…
— Можете ли да ни заведете дотам?
— Да, разбира се, че мога.
— Добре, тогава се облечете топло и намерете някакви оръдия — пистолети или мускети, може и някоя кремъклийка. Побързайте, за бога! Междувременно ние ще се погрижим за принца. — Тя почука силно на тежката дъбова врата. — Ваше височество, буден ли сте?
Когато не получи отговор, Катрин раздруса бравата, но резето беше спуснато.
— Ваше височество? Аз съм, лейди Катрин… Трябва незабавно да ви видя!
— Вървете си! — прозвуча страдалчески глас. — Не съм добре…
Катрин отново раздруса бравата.
— Ваше височество, не искам да ви безпокоя, но войници от Инвърнес са тръгнали насам, за да ви заловят.
— Дали водят със себе си добър лекар? Ако да, нямам нищо против да ги придружа.
— Какво да правим? — попита безпомощно Катрин.
— Съмнявам се, че можем да изкъртим вратата — отговори Дейдре. — Би трябвало да повикаме на помощ някой силен мъж.
В този момент резето се вдигна и в тесния процеп се появи бледо лице с мътни, кръвясали очи.
— Всемогъщи боже, това наистина сте вие, лейди Катрин! И мисис Макайл! — Принцът вонеше нетърпимо на алкохол. — Какво ви става посред нощ? Защо сте дошли да чукате на вратата ми?
— Сър, войници от Инвърнес са тръгнали насам!
— Това вече го казахте. И какво искат?
Катрин все още не беше разбрала защо при всяка малка настинка мъжете започваха да се държат като разглезени хлапета, но си заповяда да прояви търпение.
— Искат да ви заловят, сър. Затова трябва веднага да ви скрием в планините.
— В планините? — извика възмутено принцът — Искате да изляза навън на тази ужасна влага? Това означава сигурна смърт! Това ли искате — да ме уморите? Трябва ми почивка на легло… Имам висока температура… Ето, уверете се сама!
Той посегна към ръката й и я притисна към челото си. Леко повишена температура, установи Катрин, но за това беше виновна по-скоро празната бутилка до леглото му. Тя се мушна покрай него и влезе в стаята, където миришеше на уиски, пот и съдържанието на неизпразненото нощно гърне. Принцът изглеждаше повече от недостойно — дългата му нощница беше цялата на петна, изпод нощната шапчица се подаваха мазни кичури.
— Ваше височество, носим ви топли дрехи. Трябва веднага да се облечете. Войниците…
— По дяволите войниците! — Чарлс политна към леглото си. Нека дойдат, щом толкова искат! Достатъчно е да кихна само веднъж и тези безсрамни негодници ще се обърнат в бягство!
— Хиляда и петстотин мъже няма да се стреснат от кихането ви, бъдете сигурен. Те ще ви оковат във вериги и ще ви хвърлят в някое мокро и ледено подземие! — извика сърдито Катрин.
Принцът се обърна смаяно.
— Как смеете да ми говорите така? За каква се смятате?
— Аз съм лейди Катрин Камерън и това ви е известно. Но за какъв се смятате вие, Ваше височество, та така лекомислено излагате на риск мъжете, жените и децата, които живеят в тази къща? И то само защото не ви се иска да напуснете топлото легло!
— Какво казахте, мадам?
— Много добре ме чухте, сър! Нашите съпрузи непрекъснато ни втълпяват, че се борите за справедливо дело. Твърдят, че сте човек на честта, имате достатъчно смелост и по всяко време сте готов да умрете за убежденията си. — Катрин го измери с ироничен поглед. — В действителност вие не сте готов дори да се изложите на нощната влага, за да спасите остатъка от армията си. Е, добре, може би войниците ще проявят милост към такава жалка фигура и ще ви позволят да удавите мъката си в хубаво уиски!
Тя прибра полите си и гордо излезе от стаята, като посочи на Дейдре да остави дрехите на стола до вратата.
— Почакайте! — изкрещя подире й Чарлс. — По дяволите, спрете! Без да се впечатлява от гнева му,
