Полковникът знаеше, че хората му са много нервни. Някои бяха участвали в сраженията при Престънпанс и Фалкирк и познаваха убийствените широки мечове на планинците. Всички се опасяваха от засада на Камерън и Макдоналдс и бяха напуснали форта с неохота. Когато Блейкни спря колоната насред гората, те се уплашиха още повече, а когато един разузнавач дотича и задъхано извика: „Бунтовници!“ — дисциплината отиде по дяволите.
— Къде са бунтовниците? — изсъска вбесено полковникът. — Какво точно видяхте — група съгледвачи или цял полк? По дяволите, човече, няма ли най-после да си отвориш устата?
— Не знам колко са, сър… като че ли са навсякъде… Убиха приятеля ми Якобс, а аз едва си спасих кожата…
Колин Фрейзър имаше чудесно хрумване. Стреля във въздуха и нададе гръмотевичните бойни викове на различните кланове. За щастие дванадесетте му другари разбраха веднага, че трябваше да последват примера му, наскачаха и хукнаха през гората, ревейки бойни викове. Те също стреляха във въздуха и така създадоха впечатлението, че тъмният лес гъмжеше от кръвожадни планинци.
— Отстъпление! — заповяда полковникът, като видя, че обзетите от паника войници вече са се разбягали на всички страни — Проклетият Лохиел ни е заложил капан!
На следващата сутрин Колин Фрейзър беше прегракнал, но бе честван като герой, защото с хитростта си беше предотвратил нападението над Мой Хол.
— Няма съмнение, долу се стреля — промърмори Дамиен. — Въпросът е само — къде точно?
— И без това не можем да се намесим — отговори Питърс. — Бих предложил да се оттеглим в пещерата, където е топло и сухо. Може би ще можем да запарим дори малко чай.
— Чай ли? — извика смаяно Катрин. — Откъде ще има чай в тази пещера?
Сержантът се изчерви и извади от джоба на жакета си малко пакетче.
— Много често съм ви чувал да казвате, че копнеете за чаша хубав чай, затова днес направих размяна с един момък от полка на Степълтън.
Само на няколко метра от него Лаклън Макинтош задърпа Дамиен за ръкава.
— Сър! Сър! Това е той!
— Кой? За кого говориш?
— Сър, това е човекът, който говореше с полковника в плевнята! Досега не бях сигурен. Но пакетчето чай… полковникът му го даде! Кълна ви се — той предаде принца и лейди Ан!
Преди Дамиен да е успял да реагира на тази смайваща новина, сержантът разбра какво означаваше шепотът на момчето. Без да се бави, той измъкна от колана си чифт пистолети, сграбчи Катрин изотзад, придърпа я пред себе си и притисна едното дуло под брадичката и.
— Оставете пистолета си на мястото му, Ашброк! — проговори предупредително той. — Или искате да видите как мозъкът на сестра ви ще опръска цялата скала?
— Но какво правите, сержант? — изохка слисано Дейдре.
— Върша си работата — отговори Питърс с глас, който изведнъж зазвуча ледено и режещо. — Веднага пуснете онова, което сте скрили под наметката си, Харди, и вървете при другите!
Старецът предпазливо остави пистолета си на земята и се присъедини към Дамиен и момчето.
— Умолявам ви, сър, пуснете мисис Камерън! — обади се принцът. — Предполагам, че искате мен. Готов съм да ви придружа доброволно, ако освободите дамите.
— Колко трогателно! — промърмори подигравателно Питърс и насочи втория пистолет към Чарлс Стюарт. — Първо обаче ще идете до ръба на скалата, ще се обърнете бавно и ще протегнете ръце напред. Веднага, Ваше височество, иначе ще убия дамата!
Принцът се подчини, а Питърс, влачейки Катрин, отиде толкова близо до него, че с един-единствен ритник можеше да го прати в пропастта. Очите му се местеха от едно смъртнобледо лице към друго и спряха върху Дейдре.
— Мисис Макайл, вие ще съберете всички оръжия — пистолети, пушки, ножове и всичко останало — и ще ги хвърлите в пропастта.
Треперещата Дейдре изпълни заповедта.
— Отлично — похвали я Питърс. — А сега ви моля да отидете при коня ми и да вземете въжето, което виси на седлото.
— Защо? — попита отново Дейдре. — Защо правите това?
— Защо ли, мисис Макайл? Как беше в клетвата — за краля и родината! Наистина ли вярвате, че войник, който постоянно рискува кожата си, ще се задоволи с десет шилинга на месец?
— Вие сте продажна свиня! — изсъска разярено Дамиен.
— Тридесет хиляди фунта не са за изхвърляне — отговори спокойно сержантът. — А петдесет хиляди са още по-добре.
Катрин издаде задавен вик.
— Божичко, Алекс! Ние с Дейдре ви заведохме при него!
— Наистина имах неочакван късмет — изкиска се Питърс точно до ухото й. — Първоначалната заповед гласеше да се прехвърля към якобитите в Дерби, но както знаете, те бяха офейкали през нощта. Тъкмо смятах да препусна след тях, за да ги настигна, когато видях лейтенант Гудуин да се промъква в Розууд Хол и разбрах какво замисля. Притекох се на помощ на възхитителната мисис Монтгомъри, но се оказа, че съм закъснял. Можете да си представите колко учуден бях, когато се оказа, че съм придружил до лагера на бунтовниците не съпругата на богатия английски търговец, а на самия Александър Камерън! Доверието, с което оттогава ме удостоява Тъмният Камерън, улесни съществено изпълнението на задачите, които ми е поставил майор Гарнър.
— Хамилтън Гарнър? — изплака Катрин.
— О, да, знаех си, че това име ви е известно! Във всеки случай аз узнах едва днес, че майорът държи много да ви види отново, а още повече да се срещне с вашия съпруг. Доскоро му изпращах само обичайната военна информация. — Той я притисна до себе си и Катрин, която все още не можеше да проумее защо плахият й обожател се бе превърнал в жесток убиец, с ужас усети колко силно бе стройното му тяло. — Кой знае? — пошепна в ухото й той. — Щом принцът бъде изпратен зад решетките и щом се отървем от досадните ви придружители, може би ще размисля дали да ви предам на майора… Нали разбирате какво искам да кажа? Щом сте омаяли дори Тъмния Камерън, значи има какво да предложите в леглото…
Като усети устните му върху слепоочието си, Катрин се потърси от отвращение, косата й се развя и това отклони вниманието на Питърс. Все пак той успя да забележи с ъгълчето на окото си, че Робърт Харди направи някакво движение, и даде изстрел с пистолета, който дотогава притискаше към гърлото на Катрин.
Оловният куршум проби челото на стария шотландец и откъсна задната половина на черепа му. Дейдре изпищя ужасено и отново отклони вниманието на сержанта. Дамиен се възползва от сгодния случай, хвърли се върху Питърс и го събори на земята, но заедно с него падна и Катрин. Без да губи присъствие на духа, тя се претърколи настрана. Питърс стреля и от втория пистолет, но куршумът мина на сантиметър от слепоочието на Дамиен. Проклинайки и дишайки тежко, двамата мъже се затъркаляха по земята. Скоро стана ясно, че Дамиен нямаше почти никакъв шанс срещу тренираното тяло на противника си. Освен това сержантът все още стискаше в ръка единия пистолет и го използваше да удря безмилостно врага. Замаян от ударите, Дамиен се оказа в опасна близост до ръба на пропастта видя смъртоносния блясък на нож и прошепна името на Хариет, подготвяйки се за ужасната болка на последния удар.
Вместо това покрай рамото му профуча огромен камък и улучи със смъртоносна точност темето на сержанта. Ножът се изплъзна от ръката на Питърс, а в следващия миг Лаклън го изрита с цялата си сила между краката. Предателят се сгърчи от болка, изтърколи се към скалния ръб, не намери опора и изчезна в пропастта. Пронизителният му вик, съпътстван от чупене на клони, завърши с глух удар, след което се възцари тишина.
С помощта на Чарлс Стюарт Дамиен се изправи на крака, кашляйки и пъшкайки. В следващата секунда ужасен вик разкъса нощната тишина.
Смъртнобледа и с окървавени ръце, Дейдре беше коленичила до падналата Катрин.
— Тя не диша! — изплака младата жена. — Вторият куршум… Моля ви, помогнете й! О, божичко, тя не
