за атака.
— И не забравяйте, момичета — дръжте главите си постоянно наведени! — нареди шепнешком Струан.
Катрин кимна мълчаливо, навлажни устни и стисна здраво заредения пистолет. След вчерашния сблъсък тя се подчиняваше сляпо на всяка заповед и не се възпротиви дори когато Максорли заяви, че смята да ги върне в Мой Хол, тъй като е прекалено опасно да изминат дългия път до Ахнакари само с десетима придружители.
— Не мога да проумея как вижда и чува в тази пустош — прошепна Дейдре. — Откъде може да знае, че те са наблизо? Самата аз от часове не съм чула нищо подозрително.
— Струан е прекарал целия си живот в планините и горите. Вероятно това е изострило инстинктите му.
Дейдре отново се учуди на спокойствието на бившата си господарка и сегашна приятелка, която само преди ден бе загубила любимия си брат, а сега трябваше да се катери по скали и непристъпни пътеки, за да избяга от преследващите ги англичани. Катрин не се поколеба да се скрие дори в една воняща животинска бърлога, упорито отказваше да яде повече от спътниците си, помогна на Дейдре да превърже ранените и предостави единствения кон, когото бяха успели да хванат след нападението, на двама ранени, без да се оплаче нито веднъж от уморителното ходене пеша.
Рано сутринта Струан предложи двете жени да минат напред — Инвърнес беше само на няколко мили, — но Катрин заяви решително:
— Не. Или ще изминем оставащия път заедно, или няма да мръдна от мястото си.
— Ти не знаеш какво говориш, момиче!
— Напротив, знам много добре. Ти прецени, че ни преследват около четиридесет войници, а имаме само десет годни за бой мъже. Дейдре и аз ще ви бъдем полезни, като пълним пистолетите и мускетите.
— Можеш ли да си представиш какво ще направят с теб, ако им паднеш жива в ръцете?
— Те убиха брат ми, Струан! Ще убият и теб, и мен, и всички ни, стига да могат, но ние няма да им позволим. Ние сме Камерънови, по дяволите, а те… те са само жалка банда сасенах!
Максорли я погледна с възхищение.
— Права си момиче, точно такива са!
А сега предстоеше ново нападение на същите тези сасенах и въпреки гордите думи на Катрин шансовете десет смели шотландци и две жени да оцелеят бяха нищожни.
— Обичам те, Алуин Макайл — пошепна с безкръвните си устни Дейдре. — И ти благодаря от цялото си сърце за твоята любов!
Изведнъж Струан изскочи от храсталака с оглушителен рев и размаха ръцете си като криле на вятърна мелница. Хората му го последваха, вдигнаха мечовете си и закрещяха богохулни проклятия в посоката, от която дебнеха англичаните.
Дейдре се уплаши, че мъжете са си загубили ума, и беше близо до истерия, но Катрин се засмя и я стисна за рамото.
— Виж! Там долу!
В долината се беше появила дълга колона планинци — десетки, стотици… Кланът Макферсън, който идваше да подсили армията на принца!
Струан се спусна с грамадни крачки по склона, за да ги спре и само след няколко минути половината мъже се втурнаха към хълма. Дейдре и Катрин се прегърнаха разплакани, после се хванаха за ръце и заслизаха срещу мъжете към долината, където духаше остър източен вятър и носеше не само леден дъжд, но и злокобни шумове: далечен гръм на оръдия.
Струан Максорли удържа на думата си и остави Катрин на сигурно място в Мой Хол. Щом спряха пред вратата, той обяви, че задачата му е привършила, остави двете жени на съдбата им и препусна като луд в посоката, откъдето гърмяха оръдията.
Малкото слуги, останали в къщата, разказаха какво се беше случило. Да, битката започнала на около пет мили североизточно от Мой Хол, в близост до Кулодън Хаус. Да, лейди Ан отишла на бойното поле с мъжете. Стреляло се от половин час и повечето слуги се изкачили на близкото възвишение, за да наблюдават сражението.
Катрин се отпусна с омекнали колене на един стол пред камината в голямата зала и се загледа в пламъците. Ръцете й бяха леденостудени, изобщо не усещаше пръстите на краката си. Изпи горещия бульон, който й поднесоха, без да разбере какво пиеше. Автоматично раздвижи ръце и крака, когато Дейдре и камериерката съблякоха мокрите й дрехи и я облякоха в топла вълнена одежда. Продължи да седи неподвижно, като мраморна статуя.
Не знаеше колко време е минало, когато изведнъж захвърли чашата на пода, скочи, изтича до вратата и отвори и двете крила. Гърмът на оръдията беше замлъкнал, но мъртвешката тишина, която се възцари, беше още по-страшна.
Битката се реши много бързо. Планинците се биха като диви лъвове, но нямаха никакъв шанс да победят в открито поле срещу мощната артилерия на врага. Принцът, добре скрит, наблюдаваше с ужас как хората му падаха с дузини под огъня на мускетите и пронизани от байонети. Лорд Джордж не се задоволи с ролята на зрител — след като конят му рухна под него, той се вля в редиците на простите войници и се би смело. Когато разбра, че вече няма какво да се спаси, нареди отстъпление, успя да го организира образцово и съумя да изведе хората си от опасната зона.
Доналд Камерън, който също се биеше в предните редици, пълзеше с простреляни крака по бойното поле и плачеше като дете, без да се срамува, защото откриваше между мъртвите все нови и нови добри приятели. Накрая брат му Арчибалд го измъкна на гръб, макар че самият той едва се тътреше от изтощение.
Както винаги, Алуин остана близо до Александър, но в ожесточението на битката неволно се отдалечи. Тъмният Камерън, който за пореден път прослави името си, изобщо не забеляза изчезването му. Като мрачен ангел на смъртта той размахваше меча си и посичаше всеки, който се изпречеше на пътя му. А когато видя, че англичаните избиваха безмилостно дори беззащитните ранени и преследваха бегълците, гневът му се издигна до неизмеримото. Заедно е около стотина все още годни за бой мъже той застана на пътя на драгуните, които върлуваха като същински зверове.
Редом с него Макджиливри, фаворитът на лейди Ан, размахваше меча си и уби седем англичани, преди да го надвият. Подстрекавани от офицера си, драгуните воюваха не като войници, а като диваци и обезобразиха тялото на нещастния Макджиливри до неузнаваемост.
Майор Хамилтън Гарнър позна обления в кръв шотландец, който разкъса обръча на драгуните и сложи бърз край на клането, едва при втория поглед. Черните очи святкаха от омраза и преди майорът да заповяда на хората си да отстъпят, великанът беше обезглавил четирима от тях.
— Камерън! — извика тържествуващо Гарнър и се втурна с изваден меч към стария си неприятел. — Бях ви предрекъл, че един ден ще се срещнем отново! Бях ви предрекъл, че пак ще се изправим един срещу друг в смъртоносен двубой, и се оказах прав!
Алекс парира първата атака без усилие.
— Все още сте същият надут паун като в Дерби, майоре! — рече подигравателно той, докато наблюдаваше с ъгълчето на окото си как драгуните се опитваха да го обкръжат. — Виждам, че сте дресирали добре зверовете си. Явно няма да рискувате второ поражение.
— Никой да не го докосва! — изрева ядно Гарнър. — Този човек е мой!
Той нападна с такава ярост, че Александър се принуди да отстъпи няколко крачки назад. Ръцете и краката му трепереха от изтощение и това не убягна от вниманието на Хамилтън. Камерън беше на края на силите си — но като животно, подкарано към капана, той можеше да стане още по-опасен и изобретателен!
Гарнър осъзна тази истина само със секунда закъснение, когато с неочаквано нападение Камерън
