— Някой е отвън до вратата. Стой тук.
Той се изтърколи от нея изпод завивките и всичко това с едно-единствено грациозно движение. Джена наблюдаваше как Джейсън сграбчи ножа. Държеше го като човек, който знае как да го използува, без да го стиска силно и с лакът, прегънат тъй, че оръжието сочеше навън, на нивото на бедрото му.
Тя искаше да се зарови под завивките, за да не вижда сцената, която знаеше, че ще последва. Искаше й се да се върне назад във времето и да се събуди в леглото си в онази мрачна стая в Париж. Искаше всичко друго, само не и положението, в което се намираше.
Дори не можеше да дръпне надолу полите си или да оправи деколтето си, за да скрие голотата си. Джейсън й бе казал да не мърда и тя вече се бе научила да го слуша. От унижението, което изпитваше, стоейки така в очакване, кожата й се обагри в червено.
А тя му бе казала, че го обича.
Джена затаи дъх, любовта й се струваше някак нереална при заплахата от отварянето на паянтовата врата на обора. Влезе широкоплещест младеж, с шапка, дръпната ниско над челото, и износена връхна дреха, увита плътно около гърдите. В ръката му имаше кофа с храна за животните.
Купчината сено на Джена бе до стената и не се виждаше от мястото на младежа, но тя знаеше, че ще са му нужни само секунди, за да я забележи. Мускулите й се напрегнаха, докато се приготвяше да скочи от импровизираното легло и да побегне. Какво щеше да направи Джейсън?
Джейсън мълчаливо прокле късмета си. Беше толкова близо до момента, в който щеше да направи Джена своя. Да ги прекъснат точно когато знаеше, че тя е тъй близо до върховното удоволствие, за него бе толкова разочароващо, колкото и за нея. Но той само вдигна рамене наум. Глупаво беше да върши това тук. Наистина бе глупак.
Обърна ножа с дръжката навън и тръгна към фермера. Щом вдигна ръка, усети как раната придърпва, но пренебрегна болката, съсредоточавайки се върху действията си. С едно сръчно движение на пиринчената дръжка той го удари. Младежът безшумно се свлече на пода.
Без да си прави труда да премести отпуснатото тяло, Джейсън го заобиколи и отиде при конете.
Щом видя фермера на пода, Джена бързо оправи дрехите си, скочи от сеното и се втурна да помага на Джейсън. Гласът й трепереше, когато попита:
— Уби ли го?
Той я погледна, без да издава чувствата си.
— Не.
Резкият му отговор бе достатъчен да угаси последните остатъци от огъня, който бе запалил у нея с ласките си само преди минути. Вече не бе оня любовник. Сега бе шпионин, който бягаше и всяка секунда му бе скъпа. Дори пръстите му върху гърба й, докато я закопчаваше, бяха безразлични и студени.
— Ето къде ще сменим конете — обяви Джейсън.
Джена се втренчи в него.
— Да ги сменим? Защо?
Той я погледна сурово.
— Защото, макар и да ценя желанието ти да осигуриш бързи коне, по-важното е да се придвижваме незабелязани. У този фермер сигурно ще се намерят няколко впрегатни коня. Тъкмо ще забогатее още, като намери тези чистокръвни кобили. — Изведе един от конете на фермера от отделението му и започна да го оседлава.
Джена не каза нищо повече, разбирайки, че Джейсън е прав. Възседнаха конете и потеглиха.
Вече на път за Брюксел Джена си припомни Ричи и обещанието към Луиджи. Как можа да го забрави?
Налагаше се да признае истината пред себе си. Тя бе влюбена в Джейсън, макар да не знаеше нищо за него, освен малкото му име и факта, че е английски шпионин. Не, не беше така. Знаеше, че е почтен, грижовен и на него може да се разчита и че е патриот. Това бяха качества, които тя високо ценеше, правейки го много по-желан, отколкото Ричи би могъл да бъде някога.
Но тя бе обещала на Луиджи и нейната чест нямаше да й позволи да пристъпи клетвата си, колкото и да бе изкушена да го стори.
Точно тогава Джейсън изсумтя и се намести на седлото, прекъсвайки мислите й. Упреквайки се за егоизма си, тя осъзна, че дори не бе попитала Джейсън за раната му. Толкова неща се бяха случили тази сутрин, че неговата рана и нейната мускулна треска от прекалено дългото яздене бяха останали на заден план.
— Джейсън. — Тя го настигна. — Искам да видя раната ти.
Той я погледна за миг и отново впери очи в пътя.
— Когато спрем да починем.
Преди да успее да протестира, той пришпори животното и на нея не й оставаше друго, освен да го последва. Малко след това той премина в тръс-ход, който разтърсва тялото с всеки удар на копитото на коня по земята. Знаеше, че Джейсън сигурно се чувства още по-зле, но той не издаваше звук.
Спряха, когато слънцето бе високо в небето. Джейсън й подаде сиренето и хляба и започнаха да се хранят бързо и в мълчание. Джена облиза и последната троха от пръстите си, наслаждавайки се на сухия хляб, после отиде до седлото и взе торбата с лекарствата.
Джейсън подхвърли през рамо:
— Не още. Чака ни много път. Искам да сме в Брюксел, преди да е свършила седмицата.
Тя потисна протеста си. При други обстоятелства би му казала, че подобна езда ще съсипе конете, но един поглед към решително стиснатата му челюст бе достатъчен да я възпре. Щеше да е безсмислено. Той би пришпорвал животните до смърт, ако се наложи.
Джейсън се взря в Джена, докато тя възсядаше впрегатния кон. Препускането за нея бе също толкова трудно, колкото и за него.
Когато мракът най-после се спусна, не се виждаше никакъв подслон. Бяха отминали села и единични ферми и сега се намираха в безлюдна местност, в която нямаше дори дърво, където да се скрият.
Прокарвайки раздразнено пръсти през косата си, Джейсън се взираше в хоризонта. Не му оставаше друго, освен да се отклони от пътя и да се надява, че ще намери нещо. Най-накрая спряха в една падинка в иначе равния терен, която не се виждаше от пътя.
Джейсън даде на конете няколко шепи овес и ги спъна тъй, че да могат да хрупат от тревата наблизо.
След като се нахраниха, Джена реши, че този път няма да приеме възраженията му. Щеше да се погрижи за раната.
Джейсън седна на земята, използвайки седлата, за да подпре долната част на гърба си, докато Джена отвиваше превръзката. В оскъдната светлина от слабия огън, който бе разрешил Джейсън, Джена успя да види, че краищата на бинта са покафенели от мръсотия и изпотяване. Раната обаче беше суха; краищата й имаха здрав розов цвят.
Джена въздъхна облекчено.
— Раната се оправя. След ден-два ще започне да те сърби.
Джейсън се засмя тихо.
— Да. Познавам това състояние.
— Хубаво щеше да е, ако можех да сменя превръзката ти с нова, но… — въздъхна тя.
Той спря заетите й с бинта ръце и вдигна дланта й към устните си.
— Ти направи повече от необходимото. Ако не беше ти, сигурно нямаше да съм жив.
Гърдите й се свиха при мисълта за подобна възможност. Болката, която изпита, представяйки си, че може да го загуби, измести насладата от целувката му. Тя го погледна втренчено в очите, забелязвайки припламващите от желание златисти точици, ала и още нещо. Той държеше на нея и не се стараеше да го скрие. Сърцето й преля от любов.
Любов, която тя му бе разкрила, докато лежаха в сеното тази сутрин. Дали и той я обичаше колкото тя него? Това бе нещо, което не можеше да разбере от погледа му.
Джена затвори плътно очи. За него щеше да е по-добре да не я обича. Това би му донесло само страдание. Ако я обичаше, можеше да поиска да се ожени за нея, а тя не би могла да му стане съпруга. Беше се врекла на Ричи и никакво желание, привързаност или любов, колкото и голяма да е, не бе в
