обгръщащо като втора кожа издутите мускули на широката му гръд. Джейсън имаше великолепно телосложение.
— Хубав си — промълви Джена, прокара ръце по бицепсите му й като стигна до шията, започна да разкопчава копчетата на ризата. Пулсът й се ускори и ръцете й започнаха да треперят.
— Не — възрази той, — ти си хубавицата.
Ръцете му се плъзнаха под корсажа й и започнаха да разхлабват връзките на корсета отдолу.
— Свали си ръцете! — строго каза тя. Очите му бяха разширени от желание.
— Трябва ли? Вече съм толкова близо до целта си.
Джена се засмя тихичко.
— Да, трябва, защото аз съм още по-близко до целта си.
Като въздъхна пресилено, той се подчини. Тя смъкна ризата от раменете му и за няколко минути се отдаде на удоволствието да съзерцава голия му торс. Мускулите му ясно се очертаваха, но не бяха прекалено груби. В желанието си да го докосне тя вдигна ръка и го докосна близо до раната.
Джейсън шумно си пое дъх, което я възбуди и я направи по-дръзка. Съзнавайки силата си, тя вдигна очи и му се усмихна. Разширените му зеници почти закриваха зелените ириси.
Той беше неин и Джена си помисли, че би могла да надникне в душата му, там, където се съхраняваше любовта му към нея. Това я направи по-смирена.
— Джейсън — тихо каза тя, като наблягаше на всяка дума, — вземи ме. Моля те!
На лицето му се изписа тържество, екзалтирано и първично. Той стана и я вдигна на ръце. Тревогата накара Джена да настръхне.
— Джейсън, пусни ме. Раната ти.
— Шшш! — тихичко я успокои той, докато я носеше към малкото легло, което двамата щяха да споделят. — Нищо ми няма.
Остави я на него и тя се излегна за малко, колкото да му позволи да свали високите си обувки, чорапите и панталоните си, след което се надигна и се подпря на лакът.
При вида на голото му тяло дъхът заседна в гърлото й. Горд като някое диво животно, той се изправи пред пея, подпрял ръце на хълбоците си. Джейсън беше по-съвършен от „Давид“ на Микеланджело.
Прилепил устни върху устните й, той махна корсета и повдигна шемизетката, а после трябваше да се откъсне от устата й, за да я освободи напълно от дрехите. Нежно зарови пръсти във великолепните й гъсти коси и махна фибите, които придържаха кестенявите къдрици във висок кок. Нави копринените кичури около ръката си и придърпа главата на Джена към себе си.
Тя обви врата му с ръце и се притисна към него.
Джейсън се отдръпна малко, за да види лицето й. Очите й бяха потъмнели от едва сдържана страст, тя усещаше, че пулсира от желание.
— Джейсън — прошепна припряно, като го хвана за раменете и се опита да го повдигне, — вземи ме сега. Желая те.
На устните му се появи дяволита усмивка.
— Не още, мила.
Джейсън толкова силно я желаеше, че и за него беше мъчение да чака, но той не искаше да я нарани. Не знаеше дали тя и покойният й съпруг изобщо са правили любов. Навярно той е бил прекалено немощен за това. Погледна я в очите.
— Не бих искал да ти причиня болка, Джена. Девствена ли си?
Тя срещна погледа му, без да трепне. Той беше нейният живот, истинската й любов, с него можеше да се държи естествено, без момински свян.
— Аз съм твоя, Джейсън. Цялата съм твоя.
— Никога няма да съжаляваш, че си ми се отдала, любима.
В този миг Джейсън знаеше, че заради нея е готов да отиде и в ада дори, без да се замисли. Това беше жената, която желаеше, дори забрави за предаността си към Британия, така изцяло бе отдаден на Джена.
— Никога — повтори тя, изпълнена с желание, и телата им се сляха.
Джена откликваше на всяко негово движение, гърдите й плътно се притискаха в неговите, бликна огън, предхождайки върховното удоволствие, което скоро щеше да ги погълне. Двамата се сляха в едно — това първично единение на телата, което само две влюбени същества могат да постигнат.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Телата им лежаха сплетени, две половини от едно цяло. Огънят, който Джейсън беше запалил в огнището, се бе превърнал в пепел. Студеният въздух в стаята охлаждаше разгорещената им кожа.
— Бър-р! — Джена се изплъзна от прегръдката му, за да вдигне завивките, които бяха паднали на пода. После се зави хубаво и отново прилепи гръб до гърдите на Джейсън.
— Мм — обади се той, като завираше лице във врата й. — Така е идеално.
Преситена от ласките му и сънно отпусната, тя промърмори нещо в отговор и мигновено заспа.
Джейсън дълго лежа така, вслушвайки се в спокойното й дишане. Джена беше топла и коприненогладка в ръцете му.
Целият живот беше пред тях.
Джена бавно се събуди, с нежелание се изтръгна от съня, в който тя и Джейсън бяха заедно и нищо и никой не ги разделяше. Постепенно тя осъзна, че ръцете на Джейсън обгръщат и опипват тялото й и тъкмо това е била причината да се събуди.
Горещите му и меки устни докосваха врата и раменете й, от което по гърба й пробягваха на талази горещи тръпки. Главата й лежеше на едната му ръка.
— Бих искал да се събуждам така всяка сутрин, до края на живота си — прошепна той в ухото й. — Тялото ти е толкова красиво, прекрасно.
— Обичам те, Джейсън.
— Знам — тихо каза той, като целуваше рамото й. — И аз те обичам.
Той продължи нежно да хапе и целува раменете и врата й, докато ръцете му галеха сочната и гладка като коприна кожа.
Джейсън се усмихна, знаеше, че тя не може да го види. Беше сигурен, че е първият й мъж. И щеше да бъде единственият. Щеше да я накара да жадува за ласките му повече от всичко на света. Когато двамата се оженеха, щеше да я обича повече от всеки друг мъж на света.
Обичаше я и също толкова силно я желаеше. Колкото и да беше изтощен от преживяното през последните седмици и от споделената страст, все така желаеше Джена. Знаеше, че никога няма да се насити на това сладко, безкрайно отдаване.
— Джена — промълви той нежно, — ти си моя.
— Обичам те — отвърна тя.
Джена имаше чувството, че всяка поричка от тялото й е изпълнена с неговата любов. Кожата й сякаш бе преситена. Разширените й ноздри поемаха мускусния аромат на любовта, който беше полепнал по телата им и по завивките.
Джейсън се отпусна по гръб и същевременно я привлече към себе си. Целуна челото й, върха на носа, устните. Сега я докосваше нежно, без страст.
— Щом пристигнем в Брюксел, ще се оженим. — Думите му прозвучаха тихо и ясно, а очите му дебнеха да видят реакцията й.
Ще се оженим… Тя въобще не бе очаквала, че ще й предложи женитба. Ако си бе помислила такова нещо, нямаше да му позволи да я люби, защото знаеше каква болка ще му причини по-късно.
Задоволството и отмалата напуснаха тялото й. Трябваше да напрегне всички сили, за да се овладее и да не й проличи колко е отчаяна. Какво трябваше да му каже? След като се беше любила така с него, трябваше да бъде невероятно щастлива, че й предлага да се оженят.
