— Джена — каза Джейсън на френски, — стопанинът има една стая, която може да ни даде за през нощта. Ела.

Щом спуснаха резето на тежката дъбова врата зад себе си, тя се обърна към него.

— Кой си ти, откъде знаеш три езика? Лицето му бе непроницаемо.

— Защо питаш?

Объркана и разочарована, че не го е сторила по-рано, тя отпусна рамене.

— Веднъж вече те попитах.

Той я погледна изпитателно, после свали подгизналия си жакет. Обръщайки се, отиде до камината и се зае да разпалва малката купчинка дърва.

Джена се втренчи унило в гърба му, знаейки, че няма да й каже нищо. Но се успокояваше, че всъщност за нея миналото му е без значение. Познаваше го по-добре от всеки друг на света, включително леля й Хестър, майка й и Ричи.

Да, Ричи. Нейното бъдеще. Тя примирено въздъхна, глухо отчаяние сви сърцето й.

Джейсън се озова до нея, лицето му бе изпито от умора, но очите — изпълнени със загриженост. Прегърна я, както беше с мократа пелерина.

— Бих дал живота си за теб, Джена, но не мога да ти кажа кой съм. Не още. Заловят ли ни, всичко, което знаеш в повече, би увеличило рисковете ти. Довери ми се.

Можеше ли да не му се довери? Та тя толкова го обичаше и пренебрегваше всяко благоразумие.

Скланяйки чело на гърдите му, тя обви с ръце кръста му.

— Вярвам ти, Джейсън. — И почти шепнешком добави: — Прекалено много те обичам, за да не ти вярвам.

Той повдигна брадичката й тъй, че очите им да се срещнат.

— И аз теб.

ДЕСЕТА ГЛАВА

Той я обичаше! Обичаше я. Дълбоко в сърцето си тя знаеше, че е така, но да го чуе как произнася тези думи беше повече от прекрасно. И когато устните му се разтвориха в безкрайно нежна усмивка, очите я заболяха от непролетите сълзи. Джена знаеше, че никога няма да бъде по-щастлива.

— Джена, мила — нежно я укори той, — не може да не си знаела какви са чувствата ми към теб. Никога не съм ги крил.

Тя леко поклати глава.

— Не, не си ги крил. Но просто… едно нещо е да си мислиш, друго е да чуеш да ти го казват.

Джена вдигна очи към него, сигурна, че този мъж заслужава всякаква жертва. Дори измяна на клетва за вярност. Помисли си, че за Ричи няма да има значение дали е дошла при него от леглото на друг мъж. Да отхвърли любовта на Джейсън означаваше да нарани не само себе си, но и него — мъжа, когото обичаше. А и Джейсън не беше поискал да се омъжи за него, а само да го обича.

Протегна ръце и привлече главата му към себе си, за да го целуне. Независимо какво криеше бъдещето, Джена искаше този миг на пълно отдаване и безрезервна любов, за да го запази завинаги в сърцето си. За нея по-голямо щастие нямаше да има. Само за тази нощ тя щеше да забрави обещанието, дадено на Луиджи, и да се отдаде напълно и безвъзвратно на единствения мъж, когото някога щеше да обича.

Устните им се срещнаха — отначало колебливо, а после се притиснаха плътно. Джена имаше чувството, че се е завърнала у дома.

Джейсън вдигна глава и сякаш разкъса нишката на желанието, която ги свързваше.

— Студена си като лед, любима.

— Не, аз цялата пламтя, по-силно от онзи огън — промълви Джена.

Той тихичко се засмя. Вместо да я целуне отново, започна да развързва връзките на пелерината й. После смъкна мократа дреха от раменете й и опипа ръцете й над лактите.

— Отдолу под дрехите си още по-мокра, ако изобщо е възможно това. Ела! — Поведе я към огъня. — Не искам да се разболееш.

Тя с усмивка се остави в ръцете му.

— Започваш да говориш като мен.

Джейсън я погледна лукаво.

— Така ли? — А после сви рамене. — Чувал съм, че обикновено влюбените започват да си приличат.

Седнала на стола до огъня, Джена се удивляваше на лекотата, с която той бе приел връзката им.

— Всички шпиони ли са така податливи на влияния като теб?

С този въпрос искаше да го подразни, но желанието да научи повече за него се прокрадна в гласа й.

Той коленичи в нозете й и взе ръцете й в своите.

— Джена, само за тази вечер ми повярвай, че те обичам и че нищо друго няма значение освен удоволствието да бъдем заедно.

Надникна в очите му и там прочете такова искрено обещание за щастие, че всичко останало сякаш се смали. Ужасно много й се искаше да бъде точно така.

Не издържа погледа му и сведе глава. Дали любовта й към този мъж не беше грешна? Тя не смяташе така.

Джейсън не беше я помолил да се омъжи за него, а само за една любовна нощ. Онова, което те двамата правеха сега, нямаше да отнеме нищо на Ричи. Ричи не я обичаше и не желаеше нейната любов. Привличаха го парите й, които щеше да получи, щом се оженеха. А междувременно тя можеше да отдаде любовта си, тялото си, душата си на този мъж, който бе коленичил пред нея — на Джейсън.

Джена се свлече на колене до него, тъй че сега вече ги разделяше само въздухът, който дишаха.

— Джена — прошепна Джейсън и името й прозвуча като любовна клетва, а ръцете му някак собственически обгърнаха тялото й.

Ето за това бе копняла, помисли си го и се отпусна в силната му прегръдка. Главата й бе отметната назад, очите й — притворени, цялата му се отдаваше.

— Винаги ще те обичам, Джейсън.

Очите му светнаха от задоволство, раменете му се напрегнаха под дланите й.

— Тогава ми позволи да те любя. Нека да довършим онова, което започнахме в онзи проклет обор.

Тя се усмихна, като чу с каква ярост произнесе последните думи, и лекичко прокара пръсти по брадичката му.

— Аз имам много приятни спомени от „онзи проклет обор“.

Джейсън хвана ръката й и зацелува пръстите един но един.

— О! — простена тя. — Не знаех, че такова просто нещо може да е толкова… толкова… — Не знаеше как да го нарече, само искаше това никога да не свършва.

— Да ти е за урок, за да не ми се подиграваш — шеговито каза той.

Смехът й глухо отекна в малката стая.

— Ако трябва да плащам по този начин, задето ти се присмивах, можеш да бъдеш сигурен, че често ще го правя.

— Дръзко момиче.

Ръцете му обгърнаха талията й и той започна да разкопчава копчетата на гърба й.

— Студена си като лед, а и от тези мокри дрехи няма да ти стане по-топло.

Тя потрепера — колкото от сръчните движения на пръстите му, толкова и от студ.

— Така е, но същото може да се каже и за твоите дрехи.

Също толкова жадна да усети докосването на голата му кожа, тя се стараеше да смъкне дрехите му. Но все още не успяваше.

— Много по-трудно е да те съблече човек — промълви Джена.

Джейсън се наведе и целуна нацупените й устни.

— Ето, разкопчах корсажа ти, сега ще ти помогна да свалиш моите дрехи.

Като каза това, той отпусна ръце надолу. Очите й се разшириха, когато зърна грубото платно на ризата,

Вы читаете Джена
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ОБРАНЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату