ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Брюксел, април 1815 година
И този ден, и следващия Джейсън и Джена прекараха в мизерната странноприемница. Сега, като се обръщаше назад от дистанцията на изминалите дни, Джена разбираше, че двамата не са искали да напуснат онази бедна стаичка, защото това е означавало да се върнат към цивилизацията и към изискванията на всекидневието — Джейсън към шпионската си дейност, а тя към Ричи.
Джена се размърда на канапето, където седеше, качи краката си върху възглавничките и опря брадичка на коленете си. Останалата част от пътя до Брюксел бяха изминали бързо. Джейсън я остави в една странноприемница в края на града, а сам отиде да види дали леля Хестър е пристигнала заедно с прислугата й. После се върна, за да й каже, че лелята и слугите й са се настанили удобно в една къща под наем на „Рю Дюкал“, точно срещу градския парк.
И сега, точно четиринадесет дни и седем часа по-късно, Джена се взираше в този парк през прозореца. Дърветата, покрити със зелените филизи на напълващия живот, се поклащаха от лекия ветрец и нашепваха за пролет и щастие. С развеселени лица, хората се разхождаха по безупречно оформените алеи.
Ужасно й се искаше и тя да стане част от тази прекрасна сцена, но откакто Джейсън я беше оставил на прага на леля Хестър, Джена беше в невероятно лошо настроение. Целуна я и й обеща да се върне за нея веднага щом му се удаде възможност. Оттогава не беше го виждала и непрекъснато се страхуваше, че шпионинът, който ги бе преследвал по пътя, най-после е успял да открие Джейсън.
Въздъхна дълбоко и извърна глава от пасторалната гледка зад стъклото. Дълбоко в душата си беше сигурна, че ако имаше възможност, Джейсън щеше да се върне за нея. Макар да беше му повтаряла многократно, че не може да се омъжи за него, защото е дала дума на Луиджи, тя го познаваше достатъчно, за да се досети, че няма да я остави на друг мъж, без да се бори.
Тогава къде беше Джейсън? Ден и нощ се молеше за спасението му и жадуваше да я докосне, макар да знаеше, че това ще причини болка и на двамата. Ако той сега се върнеше при нея, мъката от крайната раздяла щеше да бъде още по-непоносима.
При все това Джена копнееше за него.
— Хм, хм — прекъсна Майкълс мрачните й мисли. — Милейди, граф Ди Понти.
Ричи беше последният човек, когото тя искаше да види сега. Откакто беше пристигнала, всеки ден й досаждаше и направо й призляваше от него. Но той вече бе влязъл. Тъй че Джена трябваше да се примири с положението.
— Добро утро, Ричи.
Без да я погледне, Ричи нареди на Майкълс:
— Излизай. И се постарай никой да не ни безпокои.
Майкълс погледна към Джена, за да разбере дали тя е съгласна с това. Макар че кръвта й пламна поради наглостта на Ричи, тя нямаше сили да се разправя с него. Затова кимна.
Ричи се врътна на тока на безукорно лъснатия си ботуш и наперено закрачи, спря току до нея.
— Къде беше ти, когато прислугата ти напусна Париж?
Този неочакван и с нищо непредизвикан въпрос я накара да се стресне. Но въпреки това спокойно срещна погледа му, твърдо решена да не се поддава. Не се срамуваше от онова, което бе сторила, а и Ричи нямаше начин да разбере какво е то. Хестър вече й беше казала, че слугите са напуснали определеното място на срещата, поради което Ричи не е пътувал с тях. Той вероятно блъфираше в момента поради някакви свои неясни причини. Пък и в края на краищата това не беше негова работа.
С глас, хладен като зимен ден, тя попита:
— Откъде знаеш, че не съм била с тях… след като и теб те е нямало?
Тъмните му очи блеснаха яростно, а по лицето му избиха червени петна.
— Не е твоя работа откъде знам. Отговаряй на въпроса ми.
Джена царствено повдигна вежди, не изпитваше никакво желание да му се подчинява. Ако сега му позволеше да вземе връх, след сватбата той щеше да стане непоносим.
— Как съм пристигнала в Брюксел си е лично моя работа, Ричи, и ще те помоля да не ми се месиш.
Лицето му потъмня, а ръцете му се свиха в юмруци.
— Ти вече нямаш лични работи. Сгодена си за мен и за всичките си действия отговаряш пред мен.
Думите му отекнаха в ушите й и я накараха да пламне от гняв. Откакто се бе разделила с Джейсън, се намираше в някакво състояние на крайно нервно напрежение заради чувствата си към него. И сега, като слушаше как беснее Ричи, търпението й изведнъж свърши.
— Ти си ми годеник, а не пазач, Ричи. И по-добре не го забравяй.
Лицето му пламна още повече. Той сграбчи ръцете й над лактите и я дръпна към себе си.
— Скоро ще бъда твой господар, Джена, контесо Ди Понти. По-добре не забравяй това.
Пръстите му болезнено се впиваха в ръцете й, той така плътно я притискаше към себе си, че Джена усещаше как бързо се повдигат и спускат гърдите му. Можеше да види порите по кожата на лицето му и леко покаралата му тъмна брада, която си личеше още рано сутринта. По нищо не приличаше на Джейсън. Мисълта, че е длъжна да се омъжи за този човек, направо я накара да премалее.
— Пусни ме веднага! — каза тя, като държеше лицето си колкото може по-далеч от него и усещаше колко й е неприятен този физически контакт.
— Това ще стане, когато аз реша. — На устните му се появи пресилена усмивка. — Предполагам, че си била с друг мъж, cara mia. И предполагам също, че си му дала онова, което би трябвало да запазиш за мен.
Тя се стресна от това толкова точно предположение и се опита да се изтръгне от ръцете му. Как ли се беше досетил, че е била с друг мъж? Логично погледнато, това не беше чак толкова невероятно предположение. Сама жена никога не би издържала на това пътешествие.
Заради Джейсън не биваше да му позволява да научи нищо повече. Един британски шпионин, независимо колко храбър и прекрасен беше, нямаше да има никакъв шанс срещу един благородник, който търсеше възмездие. Следователно тя трябваше да откаже да отговаря на въпросите му и да осигури мълчанието на прислугата и на леля Хестър. Положението ставаше все по-сложно и тя не знаеше дали ще се справи. За първи път през живота си започна да разбира онези приказки за заплетените мрежи на измамата и лъжата.
— Имаш развинтено въображение и всичко може да ти хрумне.
— Уличница — изсъска той и пръстите му още по-болезнено се вкопчиха в ръцете й. — Реакциите ти те издават. Не че това има значение. Предварително знаех всичко. Няколко пъти идвах тук и все ми казваха, че си неразположена. Ха! — В очите му се появи опасен блясък. — И като си помисля само, че съм принуден да се оженя за теб, за да получа богатството, което трябваше да бъде мое. Е, сега ще взема онова, което вече си дала и на друг.
Ужасена от думите му, тя се вторачи в него и в тъмните дълбини на погледа му прочете, че не се шегува. Щеше да я насили, не се интересуваше от нищо друго освен от собствените си желания. Стомахът й се сви.
— Пусни ме…
Устните му захапаха нейните, тялото му плътно се притискаше към нея и това я накара да се извие назад. Тя се мяташе в ръцете му, но макар че беше толкова мършав, решимостта му даваше сили да я надвие. Джена започна да рита, но обутите й в пантофки крака изобщо не можеха да му причинят болка поради дебелата кожа на ботушите му.
Ричи дрезгаво се изсмя, гърлен звук, от който по гърба на Джена полазиха ледени тръпки. Тялото й се обля в студена пот. Не можеше да му позволи да направи това.
Той отдели устни от нейните.
— Може би ще си направиш труда да ми разкажеш за мъжа, с когото си прелюбодействала, вместо да заминеш с твоите хора.
Джена пое дълбоко въздух и опита да се овладее. Трябваше да размисли над думите му. По някаква причина той искаше да узнае за Джейсън. Защо? За да го извика на дуел ли? И през ум не беше й минавало, че Ричи е способен на подобно нещо.
Като едва сдържаше тревогата си, тя срещна погледа му с надменно вирната брадичка, което никак не
