обърна към нея, лицето му бе разкривено от неверие, гняв и мъка.
— Значи държиш да се омъжиш за това долно животно? Заради това гадно подобие на човешко същество ти се отказваш от моята любов?
Без да откъсва поглед от него, тя кимна, а сърцето тежко биеше в гърдите й.
— Той се опита да те изнасили, Джена. Той те удари.
Риданията се надигнаха в гърлото й и тя закри лицето си с ръце.
— Божичко, знам това.
Леля Хестър ахна. А после започна да нарежда:
— Ричи те е ударил? О, боже! Какво означава това, Джена? Ако е вярно, не бива да се омъжваш за него. Дори Луиджи с неговата гордост нямаше да го позволи.
Джейсън не можеше да я понася повече, обърна се и кресна:
— Махай се!
Ококорила очи, в който се четеше удивление, но нямаше и капчица страх, Хестър погледна Джена.
— Миличка?
Джена вдигна мокрото си от сълзи лице.
— Моля те, излез, скъпа. Ние с Джейсън трябва да уредим някои неща.
Като чу думите на племенницата си, Хестър хвърли последен изпитателен поглед към Джейсън и напусна стаята.
Джена въобще не забеляза това, цялото й внимание бе съсредоточено върху Джейсън.
— Моля те, Джейсън, трябва да ме разбереш. Луиджи ме накара да дам дума и сега не мога да се отметна. Но има и нещо друго. Баща ми цял живот ме е учил да държа на думата си. Омъжих се за Луиджи, който беше достатъчно стар да ми бъде баща, защото майка ми настояваше и нямаше как да й откажа. Винаги съм държала на думата си. Сега не мога да се откажа от нея. Не мога да престана да бъда такава, каквато съм, независимо че толкова много те обичам и че ужасно ще ме боли да се откажа от райското щастие да бъде твоя жена.
В стаята се възцари безкрайна тишина. Джейсън се взираше в лицето й. Знаеше, че тя го обича, иначе нямаше да му се отдаде. Значи ужасно много държеше на дадената дума, щом я поставяше пред своето щастие. Макар че не можеше да я разбере, тя го изпълваше с възхищение. Гневът му започна да се уталожва, мускулите му се поотпуснаха.
Джена наблюдаваше любимия си. Видя как раменете му потръпват. Той щеше да й прости. Това беше всичко, на което се надяваше, и щеше да му бъде благодарна.
Джейсън направи няколко големи крачки и като застана пред нея, коленичи. Взе ръцете й в своите и ги целуна.
— Джена, не разбирам защо правиш това, но няма да те измъчвам повече с укорите си. Прекалено те обичам и не искам да те нараня.
Той посегна и леко докосна бузата й, при което отново трябваше да сдържа надигналия се гняв в душата му при вида на следите от удара на Ричи, които все повече изпъкваха върху хубавото й лице.
— Ужасно ми се иска да разбера защо настояваш да се омъжиш за него. Ако той се отнасяше към теб грижливо и с уважение, бих приел желанието ти да удържиш на думата си. — Устните му се изкривиха в жестока усмивка. — Може би това нямаше да ми хареса, но аз добре знам как изгубената чест може да съсипе човешкия живот. Но този човек е негодник.
Изричайки тази истина, той сякаш й нанесе още един удар и сълзите, които толкова храбро бе сдържала досега, изведнъж бликнаха от очите й.
Джейсън пое една сълза с върха на пръста си и я близна. Соленият вкус на Дженината мъка бе непоносим.
— Моля те, не плачи, Джена. Аз няма да настоявам повече.
Тя му се усмихна през сълзи.
— Прекалено си добър за мен, Джейсън. След всичко, което ти сторих, не заслужавам да се грижиш за мен.
Дрезгав смях мъчително се изтръгна от гърдите му.
— Ти не си ангел, любима, но и аз не съм светец. Сякаш за да потвърди думите си, той я целуна.
Целувката беше лека, но ги свърза в общата им мъка нещо, което никакви жестоки обстоятелства не можеха да сторят. Когато Джейсън се отдръпна от нея, и двамата дишаха учестено, но на сърцата им беше по-леко.
— Ти си моя, Джена. Няма да ти позволя да си отидеш.
— В сърцето си винаги ще бъда твоя, Джейсън. Но ще се омъжа за Ричи. — Тя сложи пръст върху разтворените му устни, за да му попречи да говори. — Знам, че това не е най-доброто за нас и че Ричи ще се държи отвратително с мен, но го дължа на Луиджи. Той се ожени за мен, когато нямаше къде да отида и имах ужасна нужда от пари, за да помогна на майка си. Благодарение на Луиджи майка ми е добре и е на сигурно място в един санаториум за туберкулозно болни в Швейцария. Без неговата помощ отдавна щеше да е мъртва. Не мога да му изменя сега.
Джейсън бе учуден и възхитен от нейната вярност и от душевната й сила и това изпълни сърцето му с гордост и любов към тази жена, за която смяташе да се ожени, независимо от думите й.
— Джена, ти си най-благородният човек, когото познавам, но внимавай. Казах, че днес няма да те измъчвам повече, но да знаеш, че няма да престана да те преследвам, докато не станеш моя. Няма да ти позволя да пожертваш останалата част от живота си заради нещо, което си мислиш, че дължиш на един мъртвец.
Тя въздъхна и се отдели от топлината и сигурността на прегръдката му, като несъзнателно потръпна от това.
— Длъжна съм, Джейсън. Иначе няма да мога да се помиря със себе си, като знам, че съм измамила Луиджи, че не съм удържала на думата си.
— Ти ще бъдеш моя, Джена. Нито една жена, така благородна и готова на саможертва като теб, не заслужава ужасния живот с този негодник. Няма да ти позволя да се самоунищожиш или да унищожиш мен, като се омъжиш за него.
Как й се искаше да му повярва, да му позволи да я вземе в прегръдката си и да я задържи там завинаги. Но трябваше да бъде силна. И още докато се опитваше да събере сили, някакво гласче й нашепваше в ухото: „Наистина ли е толкова лошо да нарушиш даденото обещание, при положение че да го спазиш означава да направиш двама души нещастни за цял живот, за да може трети да си живее приятно?“ Джена побърза да прогони тази коварна мисъл. Беше прекалено привлекателна, за да се спира на нея надълго и нашироко.
Изопнатите й рамене и вкопчените една в друга ръце подсказаха на Джейсън колко е напрегната. Той я обичаше прекалено много, за да остане, когато виждаше, че неговото присъствие й причинява толкова мъка и изпълва душата й със смут. Отиде до вратата и се обърна да я погледне още веднъж. — Ще се върна да те взема.
Още докато си тръгваше, той си даде дума, че никога няма да й позволи да си отиде от него. Щеше да я преследва, докато решителността й се пречупеше. Щеше да върви по петите й, докато тя не признаеше, че тяхната любов е нещо далеч по-важно от изпълнението на едно обещание, дадено по принуда.
Толкова беше погълнат от мислите си, че не забеляза как е стигнал до щаба на Уелингтън, докато един от помощниците на графа не се приближи до него и не му каза, че Уелингтън го чака. Графът бе настоял да се срещнат, макар че Джейсън вече му беше казал всичко, което знаеше.
Измъчваха го известни опасения. Уелингтън нямаше навик да си губи времето, тъй че сигурно щеше да поиска нещо от него и Джейсън се надяваше, че няма да му се наложи да се раздели отново с Джена заради това, което бе станало през изминалата седмица.
Не се наложи да чака дълго. Скоро влезе в кабинета на Уелингтън и бързо огледа обстановката. Строго обзаведена с прекрасни мебели, стаята изглеждаше внушителна, както и човекът, който стоеше зад бюрото. Уелингтън бе облечен спретнато, както подобаваше на поста му, но той никога не се стремеше да
