Джена затвори очи и за миг си позволи да си почине от бляскавото човешко гъмжило. Когато отново погледна неистово веселящата се тълпа, тя вече вървеше към изхода.
В този миг около вратата настана някаква суматоха и музиката секна. Любопитството й надви нервното напрежение и тя се изправи на пръсти, за да види какво става. Току-що бе влязъл Уелингтън заедно с група мъже, които според нея вероятно бяха неговите щабни офицери.
Хората зарязаха танцовата площадка и отрупаните с храна маси и се стълпиха около тях. Всички сякаш заприказваха едновременно, чуваха се непрекъснато ясно зададените въпроси и приглушените отговори. Музиката засвири отново и хората на Уелингтън се пръснаха да търсят приятелите си, родителите си, любимите.
Джена не желаеше да се поддава на трескавото вълнение, обхванало залата. Всички щяха да говорят само за война и смърт. Тя махна на един минаващ наблизо лакей и му каза да съобщи на Хестър, че си тръгва, но ще й изпрати обратно каретата. Не искаше да попречи на леля си да се забавлява само защото самата тя нямаше настроение.
Джена не бе направила и две крачки, когато една жена се обърна към нея:
— Контеса Ди Понти?
Без да разпознае гласа, Джена се обърна и видя херцогинята на Ричмънд, която бе облечена така, сякаш се намираше в лондонска бална зала в присъствието на регента. Ушите и шията й бяха обсипани със скъпоценни камъни.
— Да, Ваша светлост? — отвърна Джена и се поклони дълбоко.
— Хайде, хайде, няма нужда от формалности. Просто бих искала да ви представя един човек. Джена, контеса Ди Понти, мога ли да ви представя на Джейсън Робърт Маклена, виконт Евърли?
Джена се вторачи в Джейсън. Смаяна от внезапното му завръщане, тя почти не забеляза, че херцогинята се изгуби в тълпата. Значи той беше виконт Евърли? Никак не се учуди, че е аристократ. Държането и маниерите му бяха прекалено самоуверени за бедняк, в какъвто се бе предрешил, за да шпионира.
— Контесо — промълви той и направи идеален реверанс.
— Джейсън? Виконт Евърли?
— И двете — отвърна той, като се изправи, а веждите му се сбърчиха в знак на разкаяние.
Тя му се усмихна, но все още не можеше да повярва на ушите си.
— Но нали си английски аристократ, тогава къде се научи да говориш френски така гладко?
Той се усмихна.
— Майка ми беше френска емигрантка.
Отговорът беше толкова прост и тя се удиви, че по-рано не се е сетила. Загадката около него се изясняваше.
Но преди Джена да успее да проговори, той попита:
— Ще ми простиш ли някога, че те измамих?
Джена кимна, като изпиваше с очи любимите черти, така както първите пролетни цветя пият животворната слънчева светлина. Съвсем забрави за това, че я бе излъгал. Любовта светеше в дълбините на продълговатите му зелени очи, обрамчени с мигли, гъсти като козината на бобър. На челото му бе паднала разрошена златиста къдрица. Тя посегна да я отмахне.
После дръпна ръка, а бузите й пламнаха от срам.
— Безразлично ми е как се казваш, Джейсън. Аз знам кой си всъщност.
По лицето на Джейсън бавно се разля нежна усмивка и сякаш го преобрази, той взе ръката й и я поднесе към устните си.
— Тъгувах за теб.
— И аз за теб.
От докосването му по кожата й пролазиха горещи тръпки.
Той обърна ръката й и целуна дланта.
— Тогава ще ми простиш ли, че заминах, без да ти кажа нито една дума? Щях да ти изпратя съобщение, но ми беше наредено да пазя пълна тайна.
Толкова беше доволна, че той е тук, до нея, че не я интересуваше.
— И аз така си помислих.
При тези думи от плещите на Джейсън се смъкна тежкият товар, който бе носил през последните няколко месеца. Тя му вярваше достатъчно, за да знае, че дори да замине, той ще се върне при нея при първа възможност.
Джейсън я хвана за ръката и я поведе към една уединена беседка. Веднага щом влязоха вътре, той я взе в прегръдките си, без да се интересува, че някой случайно може да ги открие тук. Имаше значение само това, че тя отново е при него.
— Прекалено дълго чаках този миг, Джена. Не мога да чакам повече.
Приближи лицето си до нейното. Тя се притисна към него, повече от всичко на света искаше да бъде в прегръдките му. Когато устните им се срещнаха, Джена разбра, че в целия този свят наоколо, толкова объркан само преди минути, изведнъж настъпи ред.
— Значи така? — прозвуча пискливият тенор на Ричи. — Май прекалено явно се показваш с любовника си, Джена.
Тя ахна, откъсна устни от устните на Джейсън и се опита да се освободи от прегръдките му. Не искаше да предизвиква сцена, защото бе опасно за Джейсън. Но той не я пускаше, беше я прегърнал през кръста и я притискаше към себе си.
— А вие току-що сте се върнали след някое ново приключение, нали? — обърна се той към Джейсън, а устните му се разкривиха в насмешлива усмивка. — Но повече няма да търпя да опипвате годеницата ми. — При тези думи Ричи посегна и с ръкавиците си зашлеви Джейсън през лицето. — Искам удовлетворение.
Джейсън изгледа хилавото същество пред себе си и забеляза хитрото притворство в тъмните му очи, както и слабостта на хлътналата му брадичка. При един дуел на честта този човек щеше да се опита да го измами.
Ужасена от мисълта, че Джейсън може да пострада, Джена изсъска:
— Махай се, Ричи. Не е твоя работа какво правя, както и аз не се интересувам с какво се занимаваш ти.
— Грешиш, cara mia.
Това гальовно обръщение подразни Джейсън. Повече нямаше да понася това жалко подобие на мъж.
— Веднъж вече ви предупредих, Ди Понти — каза той със застрашително тих глас.
Ричи изведнъж го погледна злобно и отстъпи назад. После отново стана наперен и изпъчи гърди.
— Моите секунданти ще се срещнат с вашите.
Без да дочака отговор, Ричи се отдръпна в тълпата, като хвърли един последен неспокоен поглед към Джейсън и Джена.
Страхът измъчваше Джена.
— Джейсън, не можеш да се дуелираш с него. Той ще те убие. Ще те измами и ще те убие.
Джейсън срещна разтревожения й поглед и си помисли, че е най-щастливият човек на света. Бе изчезнал за месеци, без да й даде каквото и да било обяснение, и тя въпреки това се страхуваше за живота му. Трябваше да я успокои. Погледна я в очите.
— Ще се опита, но няма да успее. И аз няма да го убия. Само ще го одраскам. — Млъкна и се намръщи. — Освен ако този негодник не е направил в мое отсъствие нещо, с което да заслужи смъртта си.
Внезапната ярост на Джейсън, както и страхът, я накараха припряно да отрече:
— Не! Нищо подобно! Но аз все пак се притеснявам за теб. Ти не познаваш Ричи. Той е хитър и безнравствен.
Джейсън се засмя тихо, но това не промени сериозното му изражение.
— Ди Понти е страхливец и няма никакво намерение да се срещне с мен. Утре вече никой няма да си спомня за това нищожество. Готвим се да започнем една битка, която ще промени лицето на историята.
