Джена потрепера, тялото й изтръпна от ужас. В желанието си да се стопли тя пъхна ръце под реверите на вечерното му облекло и се сгуши още повече в прегръдките му.
— Студено ли ти е? — попита той и гневът мигновено изчезна от лицето му, което стана загрижено.
— Не — тихо отговори тя. — Не на тялото ми. Изведнъж той я погледна с удивление.
— Сигурно не се притесняваш за Ди Понти? На тоя червей ще му се случи нещо лошо само ако те докосне.
Джейсън дори не си правеше труд да прикрие гнева си и тя измъчено преглътна.
— Само отчасти. Ти си прав за Ричи, но той може да ти създаде неприятности. Все пак — тук тя млъкна, стараейки се да прогони мисълта за тежката орис, която сякаш я очакваше, — тъй като си виконт, ще му бъде много по-трудно да успее.
Той се засмя и лицето му се отпусна.
— Така си е. Високото положение си има своите привилегии. Но точно сега се интересувам само от теб. Ако продължаваме да стоим на този бал, няма да мога да направя нищо по въпроса.
Страстното му желание, което бе успявал да сдържа през изминалите безкрайни седмици, отново се разпали. Трябваше да я отведе оттук, да я отведе на такова място, че да може да я боготвори чрез тялото си, както тя заслужаваше.
— Хайде, Джена, да вървим. Поведе я през претъпканата зала.
Тя тръгна с желание. По-добре беше да си тръгнат, преди да започнат да се сипят и други заплахи. А и тя искаше Джейсън само за себе си. Искаше поне за малко да изпита щастието да бъде в обятията на единствения мъж, когото някога щеше да обича.
Почти бяха стигнали до вратата, когато Уелингтън направи знак на Джейсън. С отчаяна въздишка той си каза, че не може да не откликне на повикването на херцога.
Обърна се към Джена, зениците на продълговатите му очи бяха ужасно разширени, а ирисите — изпъстрени със златисти точици от изгарящото желание.
— Не мърдай оттук. Трябва да говоря с Уелингтън, после веднага ще си тръгнем. Страшно те желая, за да се бавя.
Дъхът й пресекна, като видя неприкритото желание, изписано на лицето му. При мисълта за нощите, прекарани заедно, цялото й тяло пламна.
За да се овладее и да не се размекне съвсем, тя съсредоточи вниманието си върху групата мъже около Уелингтън. Джейсън се открояваше дори в това знатно обкръжение, Беше по-висок от повечето мъже наоколо, в извивката на шията му имаше нещо царствено и властно, което я накара да потръпне. Гордост и любов изпълниха сърцето й.
След малко той отново беше до нея, набързо я измъкна навън в топлата вечер и нареди на един лакей да извика каретата му. Двамата чакаха, хванали се за ръце като малки деца. Над главите им светеха звезди като брилянти, луната приличаше на изящно гравирана сребърна сфера. Нито един облак не нарушаваше това съвършенство.
— Имам само няколко часа, Джена — прошепна той и диханието му нежно докосна ухото й. — Нашето разузнаване е забелязало, че Наполеон бързо се придвижва насам.
Тя ахна тихо и уплашено стисна ръката му.
— Сигурно няма да отидеш да се биеш. Достатъчно рискуваш живота си с това шпиониране. Едва не загина за Англия.
В този миг пристигна каретата и Джена не успя да продължи, защото той побърза да я настани вътре. Седнаха един до друг на възглавничките, Джейсън я прегърна през раменете и я притисна до сърцето си.
— О, мила — каза той, — нямаш представа колко ми е приятно да разбера, че си толкова загрижена за мен. Но да, ще трябва да се бия. — Опита се да разтрие студената й ръка. — Утре ще умрат много добри хора. Ако аз не отида да се бия и не направя всичко за победата, няма да мога да го преживея, защото от моето присъствие вероятно ще зависи животът на други. — А после сви рамене с типично галско безгрижие. — И което е по-важно, понякога човек трябва да рискува всичко заради онова, в което вярва… дори да го заплашва смърт.
— Джейсън!
Тя сгуши лице на рамото му, искаше й се да бъде колкото може по-близо до него. Джейсън простена.
— Тихо, Джена. Не биваше да давам воля на езика си. Нямах такова намерение. Когато съм с теб, чувствам желание да се държа свободно и да говоря каквото си искам. — Тъжно се засмя. — Понякога съм бил прекалено безразсъден в твое присъствие.
— Както когато ми каза името си и ме попита дали говоря английски, нали? Тогава се грижех за теб, а ти едва ме познаваше.
Той кимна.
Джена също се засмя тихичко, но не беше сигурна, че му е чак толкова леко. По време на война винаги имаше много опасности.
— И освен това — добави Джейсън — нямам никакво намерение да се оставя да ме убият. Аз съм голям късметлия, пък и прекалено много добри мъже са на наша страна.
Но скри от Джена последните сведения на разузнаването, според които Наполеон имаше поне двайсет и пет хиляди войници в повече от Уелингтън.
Джена се досети, че не й е казал всичко, и тревогата така стегна гърдите й, че й беше трудно да диша. Единственият начин да овладее страха си за Джейсън бе да съсредоточи вниманието си върху Джейсън.
В светлината на единствения фенер лицето му изглеждаше някак жестоко и демонично. Почти бе готова да му повярва, че е късметлия и няма да умре.
— Джейсън, обичам те. Моля те, пази се.
На обърнатото й към него лице се четеше такава любов и грижа за него, че Джейсън не се сдържа, взе и в обятията си и впи устни в нейните. Тази целувка изразяваше и любовта му, и уважението му към нея. Когато устните й помръднаха под неговите, желанието прониза цялото му тяло като светкавица. Толкова силно я желаеше, че усети болки в слабините. Тя щеше да бъде негова, но…
Отдръпна се и я погледна с обожание в лицето.
— Не можем да се любим в каретата.
— Защо не?
За нея нямаше значение къде ще се любят. Джейсън тихичко се засмя.
— Защото искам всичко да бъде чудесно.
Джена нежно прокара пръст по устните му.
— С теб винаги всичко е чудесно, любими.
— Джена, Джена! — Той я привлече в скута си, пъхна ръце под наметалото и обгърна талията й.
Тя му се усмихна, наслаждавайки се на силната му прегръдка. Когато Джейсън вдигна лице и й се усмихна в отговор, тя плътно притисна устните си към неговите, вдъхвайки свежия мирис на тялото му. Съвсем мъничко се отдели от него и прошепна, като докосваше устните му с устни:
— Почти… Липсва ми миризмата на лечебния мехлем. Тя винаги ми напомня за тебе.
Той игриво я ухапа по устните.
— Хитруша такава.
В гърдите й забълбука смях.
— Божичко, колко ми беше мъчно за теб!
В отговор Джейсън я целуна по устните. Веселието отстъпи място на желанието, което бе толкова буйно и мъчително, че Джена се задъха.
Когато тя си помисли, че не би могла да издържи повече на целувките му, без да поиска и нещо повече, устните му се откъснаха от нейните и се спуснаха надолу по шията й. Горещи тръпки обхванаха тялото й.
Съвсем леко, за да не скъса или измачка изящната коприна на корсажа й, Джейсън го разхлаби и под
