него се показа прозрачната тъкан на шемизетката с нейната нежна бяла дантела, която лежеше като пяна върху порцелановата кожа на Джена.
— Джена — промълви той и наведе глава към тази изкусителна плът, — ти си създадена за любов.
Едното колело на каретата попадна в някаква дупка и Джена се блъсна в Джейсън.
— Забележително пътуване — каза той и отново я настани удобно в скута си, тъй като това му осигуряваше по-лесен достъп до прелестите й.
Като се смееше тихичко заради прекъснатото удоволствие, тя започна да развързва шалчето му. Джейсън хвана ръката й.
— Недей, мила.
Джена беше объркана, но искаше да разбере какви са причините, преди да продължи приятното си занимание.
— Защо не, за бога? Нямам никакво намерение само аз да се наслаждавам на това пътуване.
Той се усмихна на сърдитото й обяснение.
— И аз нямам желание да се лишавам от нищо, но също така не ми се иска да съобщавам на целия свят какво правим двамата тук.
Тя изведнъж се досети.
— Точно така. Както се друса каретата и като нямам огледало, няма да успея да завържа шалчето си и съм сигурен, че Майкълс ще бъде шокиран, ако разбере с какво се занимаваме.
— Наистина. Но аз вече успях да те разроша, Майкълс е достатъчно наблюдателен, за да го забележи. Все пак съм съгласна с теб. Едно е да разбере, че сме се целували, съвсем друго — да види, че дрехите ни са изпомачкани.
Джена предизвикателно му се усмихна.
Той простена.
— Ако продължаваш да ме гледаш така, ще престана да се интересувам от мнението на твоя иконом.
След като бе постигнала желаната реакция, тя скромно сведе глава. Не искаше да чака, за да получи всичко, което той можеше да й даде. Но за момента беше доволна да седи в скута му, опряла глава на гърдите му, и да слуша как бие разтуптяното му сърце.
— Но твоите дрехи лесно ще успеем да оправим, стига да не развалим прическата ти — каза Джейсън и посегна към шията й.
— Джейсън! — Тя бе страшно развеселена и същото време изпитваше неудържимо любопитство, защото искаше да разбере какво смята да прави но нататък. — Къде отиде благоприличието?
Той се засмя.
— От двама ни само аз ще трябва да държа на благоприличието.
— Джейсън, не бих искала само аз да се наслаждавам.
— Не се притеснявай. И двамата ще се наслаждаваме.
Джена се усъмни в думите му, защото на нея не й беше позволено да го гали така. Но когато устните му срещнаха нейните, тя забрави всичко освен удоволствието да бъде обичана от него. Дългата опияняваща целувка съвсем обърка мислите й.
Джейсън много нежно приглади косата й, целуна я пак и после настани Джена на седалката до себе си.
Сложи пръст под брадичката й и повдигна лицето й към себе си.
— Ние с теб не бива да се срамуваме един от друг. Ние сме възрастни хора, влюбени сме и каквото и да правим, то е добро и правилно.
Джена прочете любовта и желанието в очите му и повече не направи опит да скрие лицето си. Тя беше хилядократно благословена, защото притежаваше такъв мъж като него.
В този миг каретата спря, лакеят отвори вратата и спусна стълбичката.
— Благодаря — каза Джена на младия човек, който й помогна да слезе.
С пъргавината на атлет Джейсън излезе от каретата и взе ръката на Джена в своята.
Двамата се приближиха до вратата, която Майкълс държеше отворена.
Очите на иконома се разшириха, но той успя да прикрие удивлението си.
— Милейди и ъхъм… сър.
С потръпващи устни Джена бързо-бързо премина покрай Майкълс. Джейсън свали наметалото й и го подаде на иконома, който го гледаше с подозрение.
— Майкълс — каза Джена, която явно бе доволна от объркания вид на иконома си, — ние с виконт Евърли отиваме в салона. Гледай никой да не ни безпокои.
Веждите на Майкълс подскочиха нагоре.
— Да, милейди.
— Виж какво, Джена — намеси се Джейсън, който изпитваше съжаление към бедния слуга, — би трябвало да кажеш на Майкълс, че аз само се бях предрешил като дрипльо. — Обърна се и широко се усмихна на иконома. — Искам да ви благодаря за помощта, която ми оказахте в Париж. По-рано нямах възможност да го сторя. И ако нямате нищо против, моля предайте моите благодарности на Алфонс.
Макар че Майкълс бе слисан, на лицето му се появи благодарна усмивка и той се поклони.
— Да, милорд.
Усмихвайки се едновременно, Джена и Джейсън минаха през вратата, която икономът все още държеше отворена. В камината гореше огън и една стъклена гарафа с бренди бе поставена върху продълговатата масичка, а до нея две чаши сияеха с бляскавото си великолепие. Тя заведе Джейсън до масичката и го покани да седне.
Той повдигна вежди и каза:
— Само ако се настаниш удобно в моя скут.
Джена цъкна с език, но все пак седна в скута му.
— Макар да се съмнявам, че ще ми бъде удобно — заяви тя с хитра усмивка.
Джейсън се усмихна.
— Човек не може да скучае с теб, мила.
Той се засмя под мустак, когато Джена се облегна на широките му гърди. Огънят докосваше с топлата си милувка тялото и лицето й. Очите й срещнаха погледа на Джейсън и устните й изведнъж пресъхнаха. Тя ги облиза с език.
Джейсън простена.
— Толкова си съблазнителна.
Преди да успее да му отговори, устните му бяха върху нейните.
Двамата се свлякоха на пода и само след минути останаха напълно голи, трескаво пламтящите им тела бяха така вкопчени едно в друго, че нищо не можеше да ги раздели. Устните им се сляха като на двама души, жадуващи нещо, което само другият може да даде, ръцете им подобно на буйни реки обхождаха телата.
Водовъртежът на емоциите заля Джена, докато той я любеше. Тя се вкопчи в тялото му, стремейки се към още по-плътно сливане, към още по-пълен израз на любовта си към него. Гърдите й се притиснаха към неговите, коремът й се притисна към неговия корем, устните й притискаха неговите устни, тя пиеше чудото на любовта и му отдаде цялата си душа.
Джейсън я поглъщаше. Нуждата да утвърди живота чрез любовта си към нея бе така огромна, че преди да разбере колко е близо до върха, нещо избухна в него. Той отметна глава, забравил всичките си задръжки.
Спиралата на любовното отдаване обгърна и двамата едновременно и ги понесе към пропастта на емоциите, чрез която бяха достигнали до върха на насладата.
За малко двамата останаха да лежат така, телата им сплетени, плътта им хлъзгава от пресищането и топла от пламъците на гаснещия огън. После Джейсън леко се отдръпна. Преди да се надигне, той сложи нежна целувка върху устните й.
Със замъглени от насита и изтощение очи, Джена го наблюдаваше как се облича. Красив беше — в сиянието на огъня косата му бе придобила бронзови оттенъци, по пламтящата му кожа блестеше потта на любовния акт, очите му все още бяха златисти от желание и сякаш наистина никога нямаше да се
