голяма безопасност там.
— О, не — поклати глава Елизабет, като продължаваше да бърше очите си. — Няма да се натрапвам. Не и тази нощ. Вашата първа брачна нощ.
Младият мъж се усмихна широко.
— Няма опасност да се натрапите. Ще ви оставя в сръчните ръце на прислугата, като им дам строги указания да отговарят на всички евентуални посетители, че ни няма вкъщи и да не приемат никого. А след това двамата с Дафни ще отидем в моя дом в Уелингбъро.
— В такъв случай приемам.
— Прекрасно. Тогава нека да тръгваме, преди маркизът да започне да претърсва Нортамптъншир, за да ви открие. — Пиърс се намръщи. — Не искам да се движим по главния път, за да не налетим на него.
— В младостта си яздех доста добре — рече Елизабет. — И, макар през последните години да нямах възможност да практикувам, сигурна съм, че все още мога да пресека гората с убийствена скорост на гърба на кон. Възседнала коня, не с дамско седло. — И тя погледна дяволито младия мъж. — Това разрешава ли нашия проблем?
— Започвам да разбирам на кого прилича Дафни — усмихна се той. — Всъщност, моля се да не ни оставите с Дафни далече зад вас.
— Ще го имам предвид. — Елизабет се обърна към викария и усмивката й се стопи. — Благодаря ти, Алфред — произнесе тихо тя. — Мисля че знаеш, какво означават за мен любовта и грижите, които полагаш за Дафни.
— Може би Дафни не е единствената, която сега ще може да започне отново живота си — отвърна Чеймбърс. — Може би е дошло и твоето време.
— Възможно е. — Маркизата стисна ръцете му. — Господ да те благослови — прошепна тя.
— Благодаря ви, господин викарий — повтори тържествено Пиърс. — Вратите на Маркам и на Уелингбъро ще бъдат винаги отворени за вас.
— Идвай да ни видиш — настоя Дафни, като прегърна за последно викария. — Моля те.
— Не би и могла да ме спреш. — Погледна часовника си и ги побутна към вратата. — А сега тръгвайте.
Два часа по-късно младоженците влязоха в жилището на Пиърс в Уелингбъро. Младият мъж слезе от коня си, вдигна Дафни от седлото и я постави на земята.
— Вече сме си вкъщи — рече простичко той.
Дафни се усмихна и погледна с очевидно одобрение семплата постройка.
— Радвам се. Думата „дом“ е нещо ново за мен. Никога не съм живяла в истински дом. Само в къща.
Очите на Пиърс потъмняха от вълнение.
— Хайде да влизаме.
Младата жена влезе в дневната и погълна с поглед и очевидно удоволствие сдържаната мебелировка.
— Прекрасно. И толкова прилича на теб: солидно, непретенциозно и изумително мъжествено.
— И това е само дневната — подразни я пресипнало Пиърс, като се приближи зад гърба й.
Дафни затвори очи и се облегна назад, търсейки сигурност в силата, която се излъчваше от него.
— Чувствам се нервна. Не е ли смешно? В продължение на години издържах да живея с жесток и непредвидим баща, поемах глупави рискове, които имаха печални резултати и се омъжих за човек, когото познавам едва от две седмици, без да се предам на нервни пристъпи. А сега, когато ми предстои нощта, за която съм мечтала, за която съм копняла, сърцето ми бие до пръсване, а стомахът ми се е свил на топка. Абсурдно, нали?
— Не. — Пиърс я обхвана през кръста и покри шията й с целувки. — Бих казал — напълно разбираемо, и красиво, и честно. — Обърна я към себе си, без да я изпуска от обятията си. — Няма да ти причиня болка, Снежно пламъче — прошепна той, като погали устните й със своите.
— Знам. — Младата жена въздъхна блажено. — Просто се питах дали няма да се събудя и да открия, че всичко е било сън, че последните няколко часа никога не са били действителност.
— Не сънуваш — увери я той и вдигна ръцете й така, че да обгърнат врата му. — Обещавам ти. Всичко е напълно реално и както трябва да бъде.
Тя вдигна очи към него. Вярата, която видя в тях, бе толкова абсолютна, че гърдите му се свиха от вълнение.
— Знам, че всичко е както трябва — прошепна тя. — Кой знае как, но винаги съм го знаела. Просто не искам да те разочаровам.
— Не би могла — отвърна на честността й с честност младият мъж. — Би ли се почувствала по- спокойна, ако знаеш, че аз също се притеснявам.
Дафни премигна изумена.
— Ти ли? Но защо?
— Защото нищо досега не е било от такова значение за мен. Защото никоя жена не е означавала толкова много за мен. — Той спря да говори, след което произнесе следващите няколко думи така, като че изричаше смъртна присъда. — Защото има неща, които трябва да споделя с теб, преди да те отведа в леглото си. Неща, които биха могли да променят отношението ти към тази нощ.
Младата жена замислено се вгледа в лицето му.
— Ще попълниш липсващите части и ще ми кажеш истинската причина за прибързаната ни женитба ли?
— Не — поправи я той и поклати буйно глава. — Ще попълня липсващата част. Но това няма нищо общо с желанието ми да бъдеш моя жена, нито пък с прибързаната ни церемония. Нямах намерение да ти давам зор да застанеш така скоро пред олтара. Това е дело единствено на баща ти. Колкото до желанието ми за теб, — погали деликатната извивка на кръста й той, — мисля, че знаеш колко силно те искам под моя покрив, под моя закрила, — очите му се присвиха, — и под мен.
По тялото й премина тръпка.
— Но това не е всичко. Почувствах го от мига, в който ми направи предложение.
— Покойният херцог Маркам… — Той се поколеба за миг. — Баща ми поставил няколко условия към завещанието. Две от тях са свързани с наследяването на неговите титла и богатство. Първо, трябва да поема не само титлата на херцог Маркам, а и всички свързани с това отговорности за период от две години. И второ, през този период трябва да създам законен наследник за титлата. Ако изпълня двете условия, ще мога да продължа да си живея както преди като обикновен гражданин, а не като аристократ и въпреки това да запазя правата си на имението Маркам.
— А ако не ги изпълниш?
— Губя всичко.
— Разбирам. — Дафни сведе поглед и дългите мигли докоснаха бузите й.
— Проклетата титла не ми трябва. Струва ми се, че трябва да го знаеш. Но имам нужда от него — поради причини, които не мога да ти обясня напълно. — Погледна сведената й глава и стисна безпомощно зъби. — Мога да си представя какво си мислиш. Дадох ти неоспоримо основание да се съмняваш във всичките ми уверения в любов. Няма земна причина, която да те накара да ми вярваш и въпреки това те моля да го сториш. Разбираш ли сега защо се опасявах да споделя с теб всичко това?
Дафни повдигна ресниците си и младият мъж бе смаян от сълзите, които блестяха в очите й.
— Да. — Тя постави ръката си на челюстта му и цялото му напрежение като че се изтече по пръстите й. — Не си искал да ми кажеш, защото си се страхувал да не ме загубиш. И въпреки това ми го каза — и то преди консумирането на нашата връзка — макар да си тръпнел от притеснение как ще реагирам. — На устните й се появи трепетна усмивка. — Поел си този риск не в твоя полза — нещо немислимо за един добър комарджия. И защо? Заради чувствата ти към мен. Любов и уважение. Никой досега не ме дарявал с такъв ценен подарък. Благодаря ти, Пиърс.
От гърдите му се изтръгна стенание.
