дрехи. — Не, не е лошо. Прекрасно е! Ти си прекрасна! — Вече се наместваше между бедрата й. — Нужно ти е повече време, по-дълга подготовка. А аз не мога да ти ги дам. — Подпря се на ръце и допря слабините си в гостоприемната й топлота. — Дафни, сега ще вляза в теб. Ще… — Отметна назад глава и изохка, усетил как мускулите й се разтягат. — Ще ти причиня болка, Снежно пламъче. А се заклех никога да не го правя. — Проникна малко по-дълбоко, докато бедрата му се движеха ритмично независимо от волята му. — Поеми ме сега! Господи, съжалявам! Дафни… — И той натисна безжалостно, усети, как девствената й ципа не издържа напора му и той влезе докрай в нея.
Дафни извика. Кратката остра болка се превърна в усещане за изпълване и тя осъзна, че Пиърс беше в нея.
Силните пламенни емоции заличиха и последните следи от безпокойство и се превърнаха в учудване, когато любимият й започна да се движи в нея. Мускулестото му тяло се движеше с бързи силни тласъци напред-назад.
— Движи се с мен — произнесе дрезгаво той и повдигна краката й около кръста си. — Боже, Дафни, не мога да спра.
Увлечена от страстта на съпруга си, от неговата сила, младата жена се надигна, за да се срещне с него, като се притисна силно. С всяко следващо движение го придърпваше все по-дълбоко в себе си и скоро изпита силно физическо удоволствие, от което й се стори, че ще умре.
— Да — изръмжа в ухото й Пиърс, сграбчи я за хълбоците и я притисна здраво към тялото си, докато тя не извика името му. — Точно така. Пак! Да, така! Ах, Боже, Дафни!
В главата му избухна някакво червено сияние, което разруши всички защитни стени, с които се бе обградил и го лиши от всякакво подобие на самоконтрол. Изгарящ от желание, той проникваше дълбоко в съпругата си, мълвейки името й, докато водеше и двамата все по-близо и по-близо към кулминацията.
— Пиърс! — Младата жена заби нокти в гърба му, обзета от непознато усещане, което се надигаше в нея и като че ли заплашваше да я разкъса. — Аз…
— Да. — Усетил напрежението, обхванало тялото на Дафни и стягането й около него, Пиърс разбра много по-добре от самата нея, че се намираше съвсем близо до бясната вихрушка, към която се бяха устремили. Издигна се по-високо и умишлено се отмести леко, така че при следващия тласък да се докосне до нея и отвън, и отвътре. Без да отделя поглед от трескавото й изражение, той проникна рязко в нея, като я разпъна силно и същевременно се потърка в най-чувствителното й място.
Целият свят избухна.
Младата жена извика и тялото й се разтърси от серия спазми, които я изпълниха с еуфорични усещания, прекалено остри, за да ги понесе. И които стиснаха Пиърс с огнени пръсти, прекалено убийствени, за да издържи.
Немислимо беше да се отдръпне.
С диво ръмжене младият мъж проникна дълбоко в нея с усещането, че ще се пръсне, а семето му премина от неговото в нейното тяло като бурен поток. Притисна Дафни към себе си и й се отдаде напълно, отвръщайки на всяка нейна контракция с огън, изливайки цялата си душа в утробата й.
След това настъпи тишина. Единственият звук в стаята беше учестеното им дишане.
Пиърс дойде на себе си пръв.
— По дяволите — промърмори задъхано той, смаян от безпрецедентната си пълна загуба на контрол. С малкото сила, която му бе останала, надигна глава: — Снежно пламъче, добре ли си?
Дафни се усмихна, затворила очи.
— Ти трябва да ми кажеш. Добра ли съм?
Обхвана го задоволство, непознато както силната страст, която изпитваше. Той се търкулна върху възглавниците, като увлече и младата жена със себе си.
— Не — прошепна Пиърс, като я полюляваше в обятията си. — Не си добра. Ти си великолепна.
— Връщам ти комплимента — зарови нос във врата му тя. — Точно както очаквах — истински рай.
Чувството за вина бе изместено от нежност.
— Възнамерявах да се отделя от теб преди…
— Аз обаче не възнамерявах да те пусна — усмихна се, завряна плътно до влажната му кожа, тя. — Беше прекалено хубаво, за да го изживея сама. Исках да бъдеш с мен.
— Никога не съм губил контрол до такава степен — промърмори по-скоро на себе си той. — Дявол да го вземе, нямаше да мога да изляза от теб, дори да бяха опрели пистолет в главата ми.
— С мен можеш да губиш контрол, Пиърс — прошепна тя. — Знам, че никога преди не си поемал подобен риск. С мен обаче не рискуваш нищо. Аз никога не бих ти причинила мъка или болка.
Единствено стягането на мускулите му й даде да разбере, че я беше чул.
— Трябва да поспим — рече най-после той. — Утре ще отидем в Трагмор, за да вземем нещата ти.
Тя потръпна от страх.
— Ще отидем?
— Да, двамата.
— Но татко…
— Аз ще се разправям с него. — Той се присегна, взе сакото си и го използва като завивка. — Няма да те оставя тук, да бъдеш готова жертва за евентуалната му атака. В Трагмор поне ще бъда до теб, ако реши да напада. И, можеш да ми вярваш, Дафни — устата на младия мъж се разтегна в тънка усмивка, — маркизът няма да прекрачи определени граници, щом съм там.
— Той се страхува много от теб.
— Би трябвало. Аз го притежавам.
Дафни премигна учудено.
— Какво означава това?
— Това означава, че полиците му с просрочено плащане надминават доста богатствата му. Т.е., всичко, което притежава, принадлежи на оня, който ги е откупил. А този някой съм аз. — Усмивката на Пиърс не достигна до очите му. — Това означава, че аз съм паякът, а той — мухата.
— Разбира се — кимна младата жена и лицето й се озари от разбиране. — Това обяснява всичко: паричните затруднения на баща ми, грубостта му с прислугата и изключителния страх и омраза, които изпитва към теб. Възнамеряваш ли да го разориш? — Тя сякаш изпитваше по-голямо любопитство, отколкото тревога.
— Това би ли те разстроило.
— Зависи как го направиш. И защо.
— Предостатъчна причина би бил дори само начинът, по който го видях днес да се отнася към теб.
На лицето й отново се появи смаяното изражение от преди малко.
— Не съм си и представяла, че бих могла да се чувствам така сигурна и спокойна, или пък че някой би бил толкова загрижен за мен, че да ми осигури това.
Младият мъж прокара пръсти в косите й и я целуна нежно.
— Както ти казах, Снежно пламъче, никой повече няма да ти причини болка. — Извърна поглед, като се опитваше да не се засмее. — Звучи комично в моята уста, нали? Като се има предвид, че само преди десет минути точно аз ти причиних болка.
— Не, не си ми причинил болка. Ти предизвика в мен прекалено хубави усещания, за да мога да ги опиша. Тази мигновена болка бе прекалено ниска цена за великолепните изживявания, към които беше прелюдия.
Лицето на Пиърс отново се озари от нежност.
— Следващия път ще удължа удоволствието ти, така че ще ти бъде още по-хубаво, обещавам.
— Не би могло да бъде по-хубаво от това, което вече изживях. — Тя обви ръце около врата му. — Но, като заговорихме за обещания, си припомних обета ти да ме научиш как да ти доставям удоволствие. И освен това стана въпрос, че си ще ме любиш, докато и двамата останем без дъх. — Усмивката й беше наистина ослепителна. — Е, доколкото виждам, май и двамата си дишаме, а?
Младият мъж я придърпа върху себе си, като едновременно ръмжеше и се смееше, и покри устата, която го предизвикваше, със своята.
— Не за дълго, Снежно пламъче. Не за дълго.
