— Дафни. — Притисна я към себе си, заровил устни в косите й. — Господи, колко си ми нужна.
— Ти също си ми нужен — прошепна едновременно срамежливо и страстно младата жена. — Само ми кажи какво да правя.
Цялото му тяло се стегна, докато се бореше със следващото си предложение.
— Снежно пламъче. Това, което трябва да се случи между нас… винаги има начин да променим нещо.
Тя се отдръпна леко и го погледна озадачена.
— Какво означава това?
— Ти си рядка и безценна скъпоценност, към която са се отнасяли извънредно жестоко и едва сега ще има възможност да разбере какво значи да бъде обичана и ценена. Ако имаш нужда от време, има начини…
— Да не би да искаш да кажеш, че не възнамеряваш да ме любиш тази нощ?
Пиърс трепна.
— Дали искам да кажа… Не. Не, определено не искам да кажа нищо такова. — Неспокойният му поглед я обгърна от глава до пети, а чертите на лицето му се изостриха от желание. — Страхувам се, че подобна благородна постъпка не е по силите ми.
— Какво тогава имаше предвид?
— Имах предвид, че за мен ти си много повече от съд за семето ми. Ако не се чувстваш готова да имаш дете, има начини да го избегнем.
Дафни наклони въпросително глава.
— Как?
— Мога да внимавам, за да не изпусна спермата си в теб.
— Как така? — Младата жена изглеждаше по-скоро озадачена, отколкото смутена. — Това няма ли да намали удоволствието ти?
— Ще го преживея. Правя го от години.
— Не мога да разбера.
Той се усмихна горчиво.
— Аз съм копеле, Дафни. Израснах на улицата, без да знам нито кой е баща ми, нито кога ще мога да ям отново. Заклех се пред себе си никога да не причиня подобно нещо на друго човешко същество.
— И няма да го причиниш — отвърна нежно Дафни. — Ние сме законно женени. Ако сега зачена, нашето дете няма да бъде копеле.
— Причината за въздържанието ми е различна в нашия случай, но не и по-малко важна. Ако, и когато имаме дете, искам решението да бъде взето и от двамата, а не само от мен, и още по-малко от завещанието на покойния ми родител.
— Разбирам — кимна младата жена и започна да разкопчава горното копче на ризата му. — Е, в такъв случай, ако този разговор най-после е приключил, — тя се бореше със следващото копче, като се усмихваше неустоимо на съпруга си, — струва ми се, че говорихме предостатъчно през първата си брачна нощ. — Тя прокара пръсти под ризата, за да усети топлината на кожата му. — А сега, ако обичаш, ще ме любиш ли?
Невинният въпрос и колебливото й докосване изпълниха с истински огън слабините му и унищожиха и последните останки от иначе желязната му самодисциплина.
— Боже! — Сля устните си с нейните и потъна в сладостта, която му предлагаше устата й с нетърпението на удавник. Разкопча последните копчета, а после хвана ръката й, постави я върху твърдите си, покрити с косъмчета гърди и я поведе по тях с галещо движение. — Желая те толкова много, че всеки момент ще се пръсна.
— Покажи ми как да ти доставям удоволствие — промълви тя, докато галеше леко като с перо горещата му кожа.
Това вече беше прекалено силно.
— По-късно. — Пиърс я вдигна на ръце и пресече стаята само с няколко големи крачки. — Много по- късно. А сега няма да издържа дори да отидем до леглото.
Спря пред дивана и се наведе да вземе брокатените възглавници, които нареди една по една върху пода. После постави Дафни върху това импровизирано ложе и легна да нея, като я покри с тялото си.
— Ще те любя, докато и двамата останем без дъх — обеща той, без да се отделя от устните й. Повдигна главата й и разпростря светлокестенявите й плитки като златно ветрило. Прокара пръстите си надолу по страничната извивка на шията и раменете, като поглъщаше всяко леко потрепване с диво задоволство, нещо така ново за него, както и треската, която го изгаряше. Устата му се отдели от нейната, за да започне да прави огнена диря надолу по шията и гърдите й. Мушна ръка под тялото й, без да спира да я целува, разкопча копчетата, докато най-накрая от съкровището, за което изгаряше, го делеше единствено долната й риза.
Справи се бързо с това препятствие, като издърпа надолу едновременно роклята и бельото. Освободи първо едната, а после и другата ръка на Дафни, а след това кръстоса дланите й зад врата си.
— Колко си красива — прошепна младият мъж, докато разголваше гърдите й за погледа и докосването си. — Страшно, несравнимо красива. — Видя, че дишането й се учести и връхчетата на гърдите й настръхнаха под изгарящия му поглед. Бавно, много бавно сведе глава, обхвана едно зърно в устата си и започна да го гали с език.
Дафни извика и изви неволно гръбнак, а пръстите й се впиха в копринените му коси.
Пиърс я гали и целува, докато буквално подивя. Бе обсебен от вкуса и уханието й. Повдигна задъхан глава и погледна поруменялото й лице и учудването в очите й.
— Не спирай! — Младата жена се размърда неспокойно и несъзнателно се изпъчи, предлагайки му другата си гърда.
Той удовлетвори молбата й на секундата. Внезапно тези ласки вече не бяха достатъчни и за двамата.
Пиърс се изправи, изрита обувките от краката си и изхлузи сакото и разтворената риза със същата хищническа грациозност, която съпътстваше всяко негово движение. После се отпусна на колене и измъкна роклята на Дафни, заедно с долната риза, фустите и чорапите.
След миг тя беше напълно гола и лежеше пред него като прекрасна, неземна богиня.
Младата жена се протегна нервно, смутена от изгарящия поглед, с който я поглъщаше, разкъсвана между желанието да прикрие голотата си и не по-слабата жажда да се хвърли в обятията му.
Очите им се срещнаха.
— Вие сте безупречна, мисис Торнтън — рече прегракнало Пиърс. Усетил несигурността й, той се протегна и взе дланите й в своите. — Виждаш ли как треперя? — промълви той, като я остави да почувства трепета, породен от силното му желание. — Чувствам се като неопитен ученик. Ето така ми действаш — целуна дланите й той. — Не се отдръпвай от мен, Снежно пламъче. Ако не те взема, ще умра.
— О, Пиърс. — Младата жена освободи ръцете си и ги плъзна по гърдите до раменете му. — Аз пък се чувствам така, сякаш в момента умирам. Така копнея за теб.
— Наистина ли? — Той се отпусна на пода до нея и я притисна в обятията си, като умишлено потъркваше гърди в чувствителните й връхчета и се опиваше от стенанията и потръпванията й. — Боже, колко харесвам начина, по който отвръщаш на ласките ми. — Целуна я отново. Двамата сляха езиците и дъха си и не след дълго вече не бяха на себе си.
Пиърс поглъщаше любимата си с ръце, галеше с огнени милувки краката и вътрешната страна на бедрата й, а самоконтролът му се люлееше във въздуха само на една тънка нишка.
Дафни несъзнателно я изтъняваше все повече, като инстинктивно разтваряше бедра. Пръстите му намериха това, което му предлагаше. Беше топла и влажна и напълно готова за него. Това го накара да обезумее. Пъхна единия си пръст в нея и изохка, усетил съпротива.
— Толкова си стегната — рече дрезгаво той и пъхна и другия си пръст, за да я подготви. — Толкова мъчително стегната, и гореща, и… — Младият мъж прекъсна, неспособен да говори повече.
— Това лошо ли е? — попита Дафни и несъзнателно стегна мускулите си около пръстите му в нея. — Защото то не зависи от мен…
— Боже! — Пиърс се отдели за момент от нея само колкото да махне последните останали по него
