15
Дафни спеше като доволно дете, сгушена в прегръдките на съпруга си.
Пиърс галеше косите й, загледан замислено в тавана.
Днешният ден бе изключителен, поредица от събития, експлодирали едно след друго, без да му дадат възможност и време за преценка.
Беше започнал деня с твърдото намерение да направи Дафни своя годеница. Вместо това я бе направил своя съпруга.
Последвалите събития му бяха донесли истинско облекчение. Беше я измъкнал от отровните лапи на Трагмор и бе поел напълно законно отговорността за нейната защита и безопасност. Бе направил нужното, за да я има и телом, и духом, до края на живота си.
Проблемът беше там, че, тъй като се бяха оженили прекалено бързо, а не както бе предвиждал, той не се бе подготвил в някои особено важни области. Например, как щеше да отговаря на въпросите на Дафни, свързани с плановете му за баща й? Каква част щеше да сподели от ролята, която бе изиграл Трагмор в миналото му?
И, последен, но най-важен, бе въпросът за двойствения му живот. Как щеше да съчетае среднощната дейност на Бандита на тенекиената чаша с брака си с една много умна и любопитна млада жена?
Пиърс се усмихна, сетил се за героичните представи на съпругата си, свързани с Бандита. Несъмнено тя щеше да се почувства поласкана, че е омъжена за маскирания мародер на богатите, че двамата мъже, които я бяха привлекли, бяха всъщност един и същ човек. Не, той беше абсолютно сигурен, че няма защо да се опасява от неодобрението на Дафни, ако откриеше истината. Нито пък от нелоялност от нейна страна. Тя щеше да запази безусловно и гордо тайната му и да го аплодира всеки път, когато Бандитът предприемеше поредната си среднощна разходка.
Въпреки това не можеше — и нямаше — да сподели това с нея. Той по-добре от всеки друг знаеше риска, който поема всеки път, когато влизаше с взлом в дома на някой аристократ. Този риск обаче си заслужаваше да бъде поет, разсъждаваше той с абсолютното безстрашие, придобито в резултат на факта, че беше живял в ада и въпреки това бе оцелял. Но беше съвсем различно той да предизвиква закона и опасностите и някой ден неминуемо да загуби. И съвсем друго — Дафни. Не и Дафни.
Макар невинната му съпруга да се бе показала доста изобретателна за една непрофесионалистка, размишляваше Пиърс. Потисна смеха си при спомена за сцената в магазина на Томпсън. Беше успяла да открие точно бижутера, който й бе нужен — с донякъде съмнителна репутация, но плащащ добре. А след това решително бе държала да получи действителната цена за своята брошка.
И всичко това, за да може да нахрани енорийските деца.
Усмивката на младия мъж изчезна и почувства, че се задушава от силните си емоции. Преди да срещне Дафни никога не бе виждал подобна себеотрицателност, не бе предполагал, че е възможно да съществува. Но тя съществуваше. И той държеше доказателството в обятията си.
Боже, чувствата, които изпитваше, бяха много по-силни от това, което бе очаквал, мислеше си Пиърс, докато гледаше спящата си съпруга. Беше прозрял цялото духовно богатство и страстта, които се криеха в нея още в мига, в който я беше видял, но не бе предполагал колко силно щяха да го засегнат те, особено в леглото.
Легло ли? Ама че смешно! Та те така и не бяха успели да стигнат по-далеч от дневната.
Беше я любил от свечеряване до зори, потапяйки се в неизтощимата страст, която ги понасяше само като се докоснеха, беше му принадлежала отново и отново, докато изтощението не ги бе принудило да заспят. Дори и при това положение само след час нейният допир и ухание го бяха събудили. Тялото му бе възбудено до болка още преди да бе отворил очи.
Всичко това беше дяволски объркващо.
И в най-дивите си мечти Пиърс не си бе представял нито зашеметяващия начин, по който се бяха любили, нито пък, че ще загуби до такава степен контрол над себе си. И при това, припомни си мрачно той, така и не бе възвърнал въпросния контрол през всичките бурни часове, които бяха прекарали заедно. Всъщност се бе отказал напълно да излиза от нея в последния момент. Да се изпразва в Дафни за него бе едновременно празник и непреодолим импулс, така естествен и нужен, както и самото дишане.
Зарови устни в косите й, загледан в розовеещото небе. След малко трябваше да я събуди. Имаха да вършат твърде много неща днес: да се преместят в Маркам, да осигури сигурно местожителство за майката на Дафни, да се срещне с Трагмор и да установи такива правила, които копелето не би нарушило.
Определянето на тези правила и решението каква част от миналото си да разкаже на съпругата си бяха най-големите му проблеми в момента.
Проблеми, които трябваше да разреши възможно най-бързо.
Дафни се протегна и смръщи чело, учудена от грапавостта на завивката си. Размърда се, търсейки по- меко местенце и внезапно отвори широко очи, смутена от болката в мускулите си.
Спомените нахлуха в съзнанието й като фойерверки.
Младата жена се надигна на лакът, отметна назад косите си и огледа стаята сънено и неориентирано, търсейки Пиърс.
Откри го на три метра от себе си, облечен само с панталон, загледан през прозореца.
— Пиърс?
Той се обърна и очите му се изпълниха с нежност.
— Добро утро, Снежно пламъче. Точно се готвех да те събуждам.
— Откога си станал? — попита Дафни и опита да се увие в сакото му.
— Преди малко. — Младият мъж се приближи и й подаде ризата си. — Мисля, че това ще ти бъде по- удобно.
— Благодаря. — Дафни навлече дрехата, изправи се и застана зад съпруга си, докато се закопчаваше. — Добре ли си?
Едното ъгълче на устните му се повдигна и той погали разрошената й коса.
— Мисля, че аз трябва да ти задам този въпрос.
Младата жена се изчерви.
— Чувствам се прекрасно. Като се изключи лекото смъдене, съм в чудесна форма. — Усмихна се свенливо. — Дори повече от това.
— Радвам се. — Обхвана лицето й в дланите си и я целуна нежно. — Макар да се страхувам, че първата ни брачна нощ бе толкова нетрадиционна, колкото и нашата венчавка. Извинявам се. Най-малкото, което можех да сторя, бе да те отнеса до леглото си.
— Предпочитам нашето импровизирано легло… и нетърпението, което ни попречи да стигнем по- нататък — призна младата жена.
Очите на съпруга й потъмняха.
— Желая те отново. Всъщност, още от мига, в който отворих очи.
— Тогава защо…?
— Ти се нуждаеше от почивка. Тази нощ взех от бедното ти тяло повече, отколкото можеше да издържи.
— Не се оплаквам. Нито пък тялото ми има нещо против.
Младият мъж се засмя и я погали по бузите.
— Ще има и други нощи, Снежно пламъче. Безчет. Обещавам ти.
— Но днес трябва да погледнем действителността в лицето — завърши Дафни и стана незабавно сериозна, осъзнала истинския смисъл на думите, които бе произнесла вместо съпруга си.
— Да — съгласи се тържествено той. — Днес трябва да погледнем действителността в лицето.
— Пиърс — пое си дълбоко въздух тя, решила да не отлага този разговор, — трябва да обсъдим доста неща. Първо, опасявам се от нашето посещение в Трагмор. Баща ми е страшно ядосан. Страхувам се от това, което би могъл да направи.
— Заклех ти се, че той няма никога повече да ти стори нищо.
