С пъргаво движение той вдигна краката й върху раменете си и я разтвори напълно, за да я притежава. Преди Дафни да успее да протестира, той наведе глава и езикът му проникна дълбоко във влажното, чувствително място между бедрата й.
Младата жена дочу заглушения си вик някъде отдалеч. След това целият свят изчезна за нея и тя престана да усеща друго освен устата на Пиърс, езика на Пиърс и екстаза, обзел сетивата й. Усещането беше непоносимо и тя започна да се бори да се освободи, като същевременно го молеше да не спира. Внезапно цялото й тяло се разтресе от конвулсии, след които тя се почувства безсилна и не съвсем на себе си. Неясно чу съпруга си да издава някакви нечленоразделни звуци. Усети как леглото хлътва от едната страна, когато той се изправи, за да се освободи от панталоните си.
— Дафни. — Гласът му прозвуча безкрайно нежно. Младата жена отвори очи, когато усети, че съпругът й отново ляга отгоре й. Той разтвори краката й, намести се между тях и замръзна на място за момент, подпрян на ръцете си. — Трябва да те имам.
Тя го посрещна всеотдайно, телом и духом. Протегна ръка да погали стегнатите мускули на раменете му, обви краката си около неговите и му даде единствения отговор, който той очакваше да чуе.
— Ти вече ме имаш, Пиърс. Завинаги.
Обезумял от страст, Пиърс проникна в нея с дълъг неумолим тласък, като обтегна чувствителната й, все още потръпваща от ласките му плът.
Дафни почти хълцаше от удоволствие, погълната напълно от новото усещане. Тя го посрещна, като надигна леко таза си и се разтвори, за да го поеме толкова дълбоко, колкото позволяваше тялото й.
Младият мъж замръзна на място, усетил съпротивлението на плътта й.
— Снежно пламъче. — Дишаше с усилие, а говоренето беше почти непосилна задача. — Да не би да ти причинявам болка?
Съпругата му поклати буйно глава и го обгърна още по-силно с ръце и крака.
— Не. Не спирай!
Пиърс се повдигна на ръцете си, отдръпна се бавно и потръпна, вперил поглед в лицето на любимата си.
— Господ да ми е на помощ. Не мисля, че бих могъл. — Още преди да довърши думите си, той вече отново проникваше в нея. Изохка на глас, когато мускулите й го обгърнаха здраво и сякаш го привлякоха по-дълбоко в нея. — Боже, ти ме лишаваш от последните останки на самоконтрола ми. — Бедрата му като че ли се движеха сами, независимо от неговата воля. Триенето на стегнатата й плът около възбудения му член беше повече, отколкото можеше да понесе. — Дафни, не мога да се движа по-бавно. Трябва да…
— Да — прошепна тя.
Хвана краката й под колената и ги повдигна, за да я разтвори още повече за бясното желание, което го изгаряше. — Ако ти причиня болка…
— Няма да ми причиниш. — Тя прокара пръсти през влажните коси на тила му. Не изпитваше никакъв страх от него, така както беше сигурна в нуждата им един от друг. — Обичам те, Пиърс.
Целият свят избухна при това признание.
Тласъците му станаха диви, неспирни, изискващи цялата страст, която Дафни можеше да му даде.
И тя му я даде докрай.
С всеотдайност, която не бе подозирала, че притежава, младата жена посрещаше тялото на съпруга си тласък след тласък, понесена от устрема му към получаване на крайното удовлетворение. Впи нокти в гърба му, като произнасяше името му при всяко движение надолу и стенейки го молеше за неща, които иначе щяха да я накарат да се изчерви.
— Дафни. — Всички мускули на тялото му се стегнаха и тялото му плувна в пот. Отметна назад глава, обхванат от усещания, които бяха прекалено силни, за да ги понесе и прекалено прекрасни, за да бъдат описани. — Вземи ме, Снежно пламъче — изръмжа той, като се притисна силно към слабините й. — Смеси огъня си с моя.
Думите му завършиха с изохкване и той потрепера веднъж, два пъти. Краката му се движеха конвулсивно, а пръстите му се впиха в нежната кожа от вътрешната страна на бедрата й.
Младата жена почувства първата вълна на топлата течност, която се изля в нея. Усещането беше толкова красиво, толкова неустоимо еротично, че тя получи оргазъм. Поглъщайки неговата кулминация, тя достигна до своята и контракциите на тялото й, което го обгръщаше, го накараха да потрепери отново.
Пиърс се отпусна отгоре й. Да усеща върху себе си тежестта на скъпия на сърцето й мъж бе не по-малко прекрасно от страстта, която бяха изживели миг преди това.
Изпълнена с радост и доволство, Дафни прокара пръсти по силния му гръб, като чувстваше как мускулите му се свиват под нежното докосване.
— Снежно пламъче — промълви най-после той, заровил лице в косите й. — Никога досега не…
— Знам. — Прокара разтворените си устни по рамото му и повтори признанието, което бе направила преди малко в разгара на страстта. — Обичам те, Пиърс!
По-скоро почувства, отколкото видя реакцията му — леко свиване на тялото му, притиснато към нейното.
— Боже, колко си ми нужна — произнесе едновременно невярващо и учудено той, като едва не се задави. — Направо ми прималява от страх, като си помисля колко се нуждая от теб.
— Знам, знам и двете — потърка буза в гърдите му тя. — Но, Пиърс?
Младият мъж вдигна глава и я погледна.
— Страховете ти ще изчезнат. Моята любов — не.
17
Пиърс се облегна на рамката на вратата към столовата, като се усмихваше нежно на красивата си съпруга. Подобна на лилава вихрушка, тя се спусна първо към бюфета, за да се убеди, че гарафата е пълна с бренди, после към масата, за да подреди отново сребърните прибори, след това пък към пердетата, за да допусне точно толкова от лунната светлина, колкото желаеше. От време на време грабваше подноса от ръцете на някой от минаващите слуги, като го укоряваше, че носи прекалено тежко или пък мъмреше мисис Гейтс, че претоварва с работа и себе си, и прислугата.
Значи това било да имаш дом.
Преизпълнен с доволство, Пиърс се опиваше от новото за него чувство да принадлежи и да притежава — нещо, от което бе лишен в продължение на трийсет години. Сега, едва шест седмици след сватбата си с Дафни, започваше действително да усеща, че празните места в сърцето му се запълват благодарение на това рядко чудо, което беше неговата съпруга.
Той беше дяволски щастлив комарджия.
Бавно влезе в трапезарията, приближи се зад гърба на Дафни и, без да се смущава, че не бяха сами, я прегърна през кръста.
— Изглади бръчките от красивото си челце. Всичко изглежда прекрасно.
Младата жена се стресна.
— Пиърс. Не те чух, като си се приближил.
Той целуна косите й.
— Очевидно. Беше прекалено погълната с организирането на големия банкет.
Тя се освободи от ръцете му, като мърмореше в знак на протест.
— Не бъди непочтителен. Това е първата ни официална вечеря.
Той се усмихна широко, изпълнен със снизхождение.
— Любима моя, очакваме само викария, а не тълпа непознати хора.
— Знам. — Дафни огледа тревожно стаята. — Все пак той е първият ни гост, откакто сме женени. Искам всичко да бъде безупречно.
Младият мъж се почувства странно трогнат от сантименталността, която се криеше зад притесненията на съпругата му.
— Така и ще бъде, Снежно пламъче. И как би могло да бъде другояче, при положение, че ти ще стоиш на масата?
Бе възнаграден с ослепителна усмивка.
