— Щом пристигнем в Маркам, ще те запозная с прислугата — поне с първата вълна от нея — прошепна, без да се отделя от устните й той. — А после ще поискам да ти приготвят гореща вана. Докато се къпеш, ще уредя последните предпазни мерки за майка ти — погали я по лицето той. — Предлагам да се концентрираш върху премахването на болката от мускулите си с помощта на топлата вода. Тъй като, Дафни — ухапа я лекичко по устната й, — възнамерявам тази нощ отново да подложа на изпитание всеки един от тези красиви мускули, както и някои други, които все още не съм изтощил. — Погълна с цялото си тяло лекото й потрепване. — Съгласна ли си?
— Д-да. Но, Пиърс?
— Хм?
— Мисля, че мускулите ми ще се възстановят доста преди да се е стъмнило.
— Пророчески думи, изпълнени с проницателност и страст. — Младият мъж прокара езика си по долната й устна. — Добре тогава. Да речем привечер, какво ще кажеш?
— Късно следобед би било много по-добре.
Този път бе негов ред да потръпне.
— Продължавай да ме подмамваш така и ще започна да те любя още в каретата, въпреки присъствието на лисицата.
— Звучи доста интригуващо — погледна го с пламнали бузи Дафни, а очите й проблеснаха дяволито.
За момент съпругът й се изправи, сякаш бе глътнал бастун, но след миг се овладя.
— Не, мисис Торнтън. Следващия път, когато те имам, ще бъде в легло. В моето легло. Където ще можем да се насладим един на друг напълно и с абсолютно себеотдаване. Никакви седалки в карета или възглавници от диван, които да пречат на движенията ни и да потискат удоволствието. Съгласна ли си?
— Съгласна. — Младата жена едва успяваше да говори.
— Добре. — Съпругът й погледна нетърпеливо през прозореца на екипажа. — Внезапно започнах да горя от желание да стигнем по-скоро в Маркам.
Топлата вана действително й се отразяваше чудесно, мислеше си с благодарност Дафни, потопена до шия във водата. Беше настояла да се изкъпе сама за разочарование на новата си камериерка, Лили, която бе избрала измежду огромната тълпа от слуги, с които се бе срещнала малко по-рано. Лили бе на средна възраст, миловидна и опитна, тъй като бе служила на покойната херцогиня Маркам в продължение на десетина години.
Имението се оказа не чак толкова страшно и лишено от душа, както бе очаквала. О, наистина беше огромно, от хиляди акра земя и къща със стотици стаи. Но във въздуха се носеше усещането за някаква скрита енергия, сякаш имението бе заспало и се нуждаеше само да бъде докоснато от когото трябва, за да се събуди.
Дафни се усмихна на фантазиите си. Чувстваше се отмаляла от топлата вода. Беше радостна, че бе видяла надеждата в очите на майка си, когато Пиърс бе изброил пред нея всичко, което притежаваше и различните си връзки, които щяха да осигурят безопасността й. Сега Елизабет се готвеше за пътуването си до Рътланд. Там Пиърс притежаваше сравнително малко, но много красиво и живописно имение, което майка й очакваше с нетърпение да превърне в свой дом.
Любимият й беше изпълнил още една молитва.
— Спиш ли, Снежно пламъче?
Дълбокият глас на Пиърс извади младата жена от мечтанията й. Тя трепна и отвори очи, за да види съпруга си надвесен над ваната, облечен само с панталон и разтворена риза.
— Пиърс. Мислех, че събираш хората си, за да осигуриш охраната на имението си в Рътланд.
— Всичко е готово. В момента тези, които трябва, получават посланията ми. Когато майка ти пристигне в Рътланд, той вече ще бъде охраняван както трябва.
— Ти си чудесен.
Той се усмихна, коленичи и започна да навива ръкавите си.
— А ти си красива. — Повдигна косите й, за да я целуне по врата. — Събудих ли те?
— Не спях. Просто си мечтаех.
— И за какво? — Ръцете му се потопиха във водата и после се плъзнаха нагоре по ръцете й бавно и мързеливо и се показаха на повърхността, за да застанат на раменете й.
— За теб — успя да промълви тя.
— Поласкан съм. — Пръстите му се гмурнаха отново и този път обхванаха кръста й като започнаха да се движат нагоре-надолу по тялото й, като се поспираха всеки път, преди да поемат нагоре и се спускаха надолу току преди да достигнат гърдите й.
Младата жена затрепери силно — всичко в нея сякаш бе започнало да се разтапя. Стомахът й се свиваше при всяко леко като дихание докосване, а зърната й щръкнаха от желание.
— Пиърс…
Той я целуна отново по тила, след което се измести малко, за да премине надолу по шията й.
— Пиърс. — Името му звучеше като молба. Струваше й се, че ще се пръсне от напрежение.
Обхвана гърдите й едновременно, с едно движение, и започна да върти бавно палците си около връхчетата им.
От устните на Дафни се изтръгна глух стон.
— Късно следобед е, прекрасна моя съпруго — прошепна той. — Готова ли си за мен?
Тя кимна безмълвно.
— Сигурна ли си? — Дланите му изоставиха гърдите й, заслизаха надолу по гръдния й кош и се мушнаха между бедрата й.
Дафни прехапа устна, за да сподави вика, който заплашваше да излезе от гърлото й.
— Сигурна ли си, любима? — Той продължаваше да я докосва там, високо между бедрата, като я разпъваше и милваше с палеца си. — Кажи ми.
— Да — почти проплака тя, чувствайки се разбита от интимните му ласки. — Пиърс!
Той се изправи, вдигна я на ръце и разплиска вода навсякъде, но това изобщо не го интересуваше. Стаите им бяха една до друга, свързани с врата. Той я пренесе до своята спалня, постави я върху леглото си и я последва.
— Ще ти измокря чаршафите — възпротиви се проформа тя, като в същото време го беше хванала за ризата и го дърпаше към себе си.
— Така ли? — От очите на младия мъж изскачаха живи искри. — Тогава да се заемем с този въпрос. — Наведе глава и започна да облизва капчиците вода от шията и от браздата между гърдите й. — Така по- добре ли е? — попита задъхано той, отдели ръцете й от ризата си, съблече я припряно и я захвърли на пода.
— Боже — затвори бавно очи Дафни. — И по-добре, и по-лошо.
— А! Още капчици вода. — Езикът му се завъртя около зърното й веднъж, втори път, след което обхвана с устни кадифеното връхче и го всмукна дълбоко в устата си.
— Ще умра — промълви тя.
— Но единствено от удоволствие.
— Пиърс!
— Харесва ми как звучи името ми, когато го произнасяш ти. — Той се придвижи нагоре, за да я целуне и обгърна жадно устата й със своята. — Имаш вкус на ухаещ дъжд. — Отпусна се отгоре й, като смаза чувствителните й гърди под твърдата стена на мускулестата си гръд. — Боже — изпъшка младият мъж, като се отъркваше в тялото й. — Прекрасна си като рая.
Дафни се изви безпомощно под него, като усещаше в слабините си пулсирането на възбудения му член, от който я делеше само платът на панталоните му.
— Хайде, Пиърс, моля те. Хайде. — И тя задърпа материята, която й пречеше.
Той се надигна на колене с изкривено от желание лице и горящ поглед. Младата жена затаи дъх в очакване да се върне при нея.
