неотдавна освободения ми дух. — И с тези думи тя се запъти към главния вход и почука.
Икономът пребледня, когато ги видя.
— Лейди Дафни. Не ме предупредиха, че мога да ви очаквам.
— Дойдох да взема нещата си. Но първо двамата с херцога искаме да се видим с баща ми.
— В-вашия баща? — По челото му избиха ситни капчици пот. — Той е… т.е., аз…
— Я виж, я виж — Трагмор се появи във вестибюла. Тъмните кръгове под очите му бяха единственият знак, че беше загубил съня си след вчерашните събития. — Това да не би да са своенравната ми дъщеря и набързо оженилият се за нея съпруг.
— Искаме да поговорим с теб, Трагмор — изкомандва Пиърс. — Насаме. Незабавно.
— Непременно. — В очите на маркиза проблесна неприязън. — Влезте в кабинета ми. — Освободи втрещения иконом с жест, после се завъртя и се запъти нататък. — И двамата знаете пътя.
Младият мъж хвана съпругата си за лакътя и я поведе към кабинета на маркиза, а после затвори вратата след себе си.
— Роклята ти не изглежда много добре, дъще. — Трагмор отвратен огледа от глава до пети Дафни. — А, забравих за уличното възпитание на съпруга ти. Сигурно иска от теб да изпълняваш съпружеските си задължения в каретата, като набързо вдига полите ти, а?
Пиърс реагира преди младата жена да успее да отвори възмутено уста. Той застана пред нея, като даде ясно да се разбере, че възнамерява да я защитава от грубостта на баща й.
— Нека да започнем с правило номер едно, Трагмор. Ще се обръщаш към съпругата ми с респекта, полагащ се на една херцогиня. Ако само се опиташ да я обидиш с нещо, ще довърша това, което започнах вчера. А още преди да си вдигнал ръката си, за да я удариш, ще те убия на място. Ясно ли е?
Маркизът присви очи.
— Противна улична измет. Парите ми не ти бяха достатъчни, титлата на Маркам не ти беше достатъчна. Не се успокои, докато не прелъсти дъщеря ми, за да се присъедини и тя към твоята игра на котка и мишка.
— Пиърс не ме е прелъстил, татко. — Изправила гордо рамене, Дафни излезе иззад гърба на съпруга си и застана редом с него. — Той ми предложи да се омъжа за него, докато ти беше в Лондон. Аз приех. И мисля, че съм голяма късметлийка. Пиърс ми даде сила и възможност да се освободя от твоята грубост, докато все още ми беше останало някакво самоуважение.
— Имаш ли представа, че уважаваният ти съпруг ме изнудва?
— Имам — усмихна се гордо младата жена. — И аз подкрепям усилията му. Всъщност дори предложих да му помогна с каквото мога. Моето лично мнение е, че ти заслужаваш да познаеш бедност и публично осмиване. Заради това, което причини на нас с мама се надявам Пиърс да поиска да изплатиш всички полици до последната.
Изумлението на маркиза от дързостта на дъщеря му изчезна, когато чу последните й думи.
— Майка ти ли? И тя ли участва? Да те вземат дяволите, Торнтън, и нея ли замъкна в Маркам?
— Защо? — повдигна саркастично вежди младият мъж. — Да не би да не е оправдала доверието ти?
— Ах, ти, кучи…
— Внимавай, Трагмор, това подозрително прилича на обида.
Маркизът стисна треперещите си ръце в юмруци и кокалчетата му веднага побеляха.
— Значи ето защо снощи върнахте пратеника ми от Маркам. Мислех, че е защото си решил да не ме допускаш до дъщеря ми. В действителност работата била още по-страшна. Ти не само, че отвлече Дафни, ами грабна и Елизабет.
— Дафни е моя съпруга.
— А Елизабет — моя.
— Така ли, татко? — попита младата жена. — Тогава защо не се отнасяш с нея като с такава, поне с малко уважение? В действителност тя е твоя жертва, обект на твоето насилие. Нищо чудно, че така отчаяно се стреми да избяга от теб. — Очите й пламнаха от гняв. — Пиърс не е отвличал мама. Тя сама избра.
— Избра ли? — изрева маркизът. — Тя няма право на избор. Тя се отказа от това право и от всички други права в деня, в който се омъжи за мен. — И той избута Пиърс, за да мине. — Ще я измъкна оттам лично.
— Не, няма да я измъкнеш. — Младият мъж го хвана за ръката и го възпря.
Трагмор направи няколко неуспешни опита да се освободи.
— Заплахите ти са без значение за мен, Торнтън. Този път са без значение. Сега законът е на моя страна. Ако ми попречиш да вляза в Маркам, ще се свържа с адвоката си и…
— Повтарям, че няма да направиш нищо такова. Защото в противен случай ще поискам да ми изплатиш толкова бързо полиците, че свят ще ти се завие.
— Така или иначе ще го направиш.
— Не се знае.
Маркизът престана да се съпротивлява. Бавно обърна глава и погледна зет си с присвити очи.
— Какво означава това?
— Означава, че имам да ти направя едно предложение.
— Слушам.
— Така и предполагах. — Пиърс пусна ръката му и го тласна като неприятно насекомо. — Възнамерявам да накарам Холингсби да оформи документ, който ще подпишем и двамата и който ще удостоверява, че няма да искам да ми платиш нито една от полиците си.
— В замяна на?
— В замяна договорът ще съдържа една специална клауза.
— Която е?
— Че няма да правиш никакъв опит да виждаш, да говориш или по какъвто и да било друг начин да влизаш в контакт с Дафни или маркизата.
— Какво?
— Чу ме.
— Колко дълго?
— Колкото дълго желаят дамите.
— Торн… Маркам — поправи се маркизът, като очевидно с усилие сдържаше гнева си, — готов съм да направя компромис. Но ти се държиш неразумно. Дафни е едно, а Елизабет — съвсем друго. Готов съм да оставя дъщеря си на теб. Независимо дали одобрявам или не това, вие вече сте женени. Но Елизабет… За Бога, Маркам, не може да не разбираш, че изискванията ти минават допустимите граници.
— Честно казано, не разбирам.
— Не разбираш? — Трагмор избърса челото си. — Как предлагаш да обясня пред света изчезването на съпругата си?
— Света ли? А, имаш предвид висшето общество?
— Добре, да, разбира се, че имам предвид висшето общество. Какво друго да имам предвид?
— Ако това е единственото, което те притеснява, то е лесно разрешимо — намеси се Дафни, неспособна да понесе миг по-дълго безчувствените тиради на баща си. — Обясни на висшето общество, че мама е дошла при мен, за да ми помогне да наглеждам прислугата, да се приспособя към новата си роля като херцогиня и изобщо към семейния живот. Това ще задуши клюките.
Трагмор се поколеба.
— Окончателното решение, разбира се, ще вземеш ти — повдигна рамене Пиърс и се обърна към съпругата си. — Имаш ли нужда от помощ, за да събереш вещите си?
— Не. Ще бъда готова само след няколко минути. — Младата жена поде ролята си и отвори вратата.
— Добре. Дотогава баща ти ще е взел решението си. Така ще знам и какво да посъветвам Холингсби — дали да оформи документа за споразумението или да състави съобщение за банкрута му, за да го пуснем в лондонския „Газет“.
— Ах, ти, мръсен…
Дафни затвори вратата зад себе си и затова не чу края на ругатните на баща си. Пиърс чудесно щеше
