Часовоят запристъпва смутено от крак на крак.
— Съжалявам, че ви прекъсвам…
— Наистина. — Пиърс притисна покровителствено своята любима към натежалия си от скъпоценности шлифер. — Не би било зле да проявите малко по-голяма дискретност.
— Разбирам, сър — намеси се другият пазач, като междувременно на лицето му се смениха три нюанса на червеното. — Но лорд Бенчли току-що беше ограбен.
— Ограбен? — възкликна шокирано младият мъж. — Боже мили? И какво са взели?
— Още не знаем подробности, сър.
— А, в такъв случай е по-добре веднага да се върна в стаята си в крилото за гостите, за да се уверя, че нищо от вещите ми не липсва.
— Разбира се. Но първо… — прокашля се смутено човекът от охраната, — случайно да сте забелязали нещо или някой със съмнителен вид?
— Не, не мога да кажа, че съм видял. Ти видяла ли си, скъпа? — обърна се към Дафни той.
Кой знае откъде намери нужната сила, но все пак успя да отговори:
— Не. Но всъщност аз и не съм се оглеждала. — Направи пауза за по-голям ефект. — Моля ви, милорд, ще оценя високо жеста ви, ако ме върнете веднага в къщата. Ако съпругът ми открие отсъствието ми… — Тя деликатно не довърши изречението си.
— Разбира се, миличка. — Младият мъж изгледа многозначително пазачите. — Сигурен съм, че ще ни извините. Бих искал да съпроводя дамата до стаята й, преди да е станало някакво непоправимо зло.
— На всяка цена, сър. Извинявайте, че ви задържахме.
И охраната се спусна нататък.
Десет минути по-късно Пиърс помогна на съпругата си да мине през главната порта, след което двамата се насочиха към пътя. По това време той вече бе блед като платно и нищо не бе в състояние да скрие кървавите петна по шлифера му и стичащата се надолу по дланта му кръв.
— Охраната, която стоеше преди тук — рече той, като премигна, за да проясни зрението си, — сега трябва също да са вътре и да оглеждат всяко кътче от имението. — Пое си с усилие въздух и се облегна на едно дърво. — Всичко ще бъде… наред.
— Стой тук — нареди Дафни.
Без да изчака за отговор, тя се запъти бежешком към горичката, където бяха скрили каретата си. Само след няколко минути се върна, за да вземе съпруга си, чиито сили се топяха бързо.
— Каретата. Прекалено си я… приближила — запротестира младият мъж.
— Не ми пука — обви ръка около кръста му тя. — Колкото по-скоро се качиш в каретата, толкова по- скоро ще тръгнем. Хайде, помогни ми.
Пиърс успя да се довлече до предната седалка.
Дафни се качи след него, опъна юздите и конете ги понесоха из нощта.
— Ами ако слугите се събудят? — промърмори Пиърс, докато съпругата му отчасти го дърпаше, отчасти го мъкнеше нагоре по стълбите в Маркам.
— Трябва да се примирим с тази вероятност. — Тя го поведе към стълбищната площадка, като се молеше да се доберат без инциденти до неговата спалня. Пътуването до тук бе истински кошмар, тъй като любимият й бе в някакво полусъзнание. Никога досега не се беше чувствала толкова благодарна, че е достигнала целта си, както тази нощ, когато влязоха в Маркам.
Със сила, за чието съществуване никога не бе подозирала, младата жена помъкна Пиърс по коридора. Щом влязоха в стаята му, тя заключи вратата зад тях. Стомахът й се сви тревожно, когато той се отпусна безсилно върху леглото.
Приближи се веднага до него, отметна напоеното с кръв наметало и предпазливо махна шлифера и ризата му. После донесе леген с вода и започна да почиства раната, като същевременно се опитваше да прецени сериозността й.
— Повърхностна рана. — Болката и слабостта не попречиха на младия мъж да забележи паниката, изписана по лицето на неговата любима и се опита да я успокои. Обърна глава и се вгледа замаян в кървящото си рамо. — Куршумът само ме е одраскал.
— Слава Богу. Но въпреки това загуби много кръв. — Дафни продължи почистването, твърдо решила да не издава тревогата си.
Ръцете й затрепериха, когато изплакна парчето плат и водата почервеня като кръв.
— Дафни — хвана я със здравата си ръка съпругът й. — Нищо ми няма. Чувствам се само малко безсилен.
— Ще привържа засегнатото място — рече с треперлив глас тя, стана и се запъти към скрина. — Превръзката ще сложи край на кървенето. — Взе няколко чисти носни кърпи и се върна до леглото. Внимателно започна да превързва рамото му, като го стягаше с възможно най-голямата сила, която нямаше да причини ненужна болка на Пиърс.
Зави й се свят. Опитвайки се да се овладее, младата жена отиде да налее чаша бренди.
— Това ще поуспокои болката — обясни тя.
Изпълнен с благодарност, младият мъж изпи на един дъх алкохола. Облекчението настъпи почти веднага.
— По-добре ли е така? — попита Дафни, като галеше бузата му с ледените си треперещи пръсти.
Той кимна и допря устни до дланта й.
— Преживявал съм и по-лоши неща. — Погледът му падна върху захвърления шлифер. — Томпсън! Той ме очаква в Лондон.
— Томпсън ли? — смръщи чело младата жена. — Мистър Томпсън? Бижутерът?
Съпругът й се усмихна.
— Ъхъ. Онзи, който купи брошката ти за неочаквано висока цена.
— Откъде знаеш…? — започна Дафни, но не довърши думите си, защото внезапно осъзна истината. — Бил си там!
— Нещо повече, аз съм гордият притежател на въпросната грозна брошка — засмя се той, макар да се чувстваше доста замаян. — Държа се забележително за новак.
— Томпсън — започна да разсъждава на глас младата жена. — Той купува откраднатите бижута, нали?
— Страстна, красива и умна.
— Ето как си разбрал, че ще дарявам парите на училището. — Всички парчета набързо отидоха на местата си. — Проследил си ме от магазина на мистър Томпсън. Откъде беше сигурен, че ще избера именно него, за да продам мамината брошка?
— Не бях сигурен — погали пръстите й Пиърс. — Не беше дори опит да улуча, а чиста, щастлива случайност.
— Кога те очаква мистър Томпсън?
— Преди зазоряване.
— А кой приют възнамеряваше да посетиш?
Мълчание.
— Пиърс, кажи ми.
— „Вярно сърце“ — беше неохотният отговор.
— В източния край на Лондон. Знам го — пое си дълбоко въздух Дафни. — Ще се измия и преоблека. След това ще взема плячката и още нещо към нея, ще отида в Лондон и ще свърша и двете. Ще се върна около обяд. — Потупа замислено брадичката си. — Ще кажа на прислугата, че си болен и имаш нужда от пълно усамотение и почивка. Така никой няма да те безпокои по време на отсъствието ми. Пропуснах ли нещо?
— Да — изправи се с усилие до седнало положение съпругът й. — Нямам намерение да ти позволя да сториш това.
Младата жена се надвеси над него и го целуна по устните с най-нежната си целувка, като благодареше на Бога, че го бе пощадил.
— Героичният ми съпруг. — Измъкна ножа от джоба му, повдигна полите си и го напъха на безопасно
