— В този случай напразно пилееш възможностите на инстинкта си — отвърна развеселена Дафни. — Очите ти са достатъчни, за да разбереш това.
— Наистина. — Пиърс постави ръката й върху своята. — Никак не ми се иска да преча на разговора им.
— Добро утро. — Елизабет избра точно този момент, за да вдигне поглед и им се усмихна топло. — Чакахме ви. Гласът на готвачката започва да се чува все по-силно и по-силно. Очевидно закуската ни изстива. Затова да побързаме. А след това ще можем да тръгнем веднага за училището.
— С нас ли ще дойдеш, мамо? — премигна учудено младата жена.
— Да, разбира се. — Маркизата срещна погледа на дъщеря си и Дафни видя в него духовен покой, който не бе виждала преди. — През изминалите години можех да ти предложа помощта си само по възможно най-прикрития начин. Твоята кауза означава за мен не по-малко, отколкото за теб. Много ме радва възможността да трансформирам чувствата си в нещо по-реално, нещо, което би помогнало на децата. Освен това — погледна развеселена към Пиърс тя, — кой би те наглеждал по-добре от мен дали се държиш както трябва?
— Мамо…
Чеймбърс сияеше.
— Не бих си и помислил да разубеждавам майка ти, Кокиче. Не съм я виждал толкова решителна от двайсет и две години.
— Нямам намерение да я разубеждавам — отвърна Дафни, смаяна от промяната у Елизабет. — Добре дошла, мамо — прегърна я тя и прошепна в ухото й: — Очевидно не съм единствената от семейство Уиндам, освободена от затвора си.
— Очевидно не.
Младата жена стисна ръката на майка си.
— Ела. Внезапно почувствах страшен глад.
Петнайсетина минути по-късно почукване на входната врата прекъсна закуската им. Дафни погледна озадачено съпруга си.
— Очакваш ли някого?
— Не — захапа второто си парче кекс той. — Който и да е той, Лангли ще се справи с него.
Миг по-късно икономът влезе в трапезарията.
— Извинете, Ваше Височество. Неприятно ми е, че ви прекъсвам по време на хранене, но настояхте да ви предупредя, ако се появи някой си мистър Джеймс Чапман. Е, въпросният джентълмен е във вестибюла.
Лангли още не беше довършил думите си, а Дафни вече бе изоставила купата си с пресни малини. Изправи се като куршум.
— Джеймс? Това да не би да е Сариният…
— Да. — Пиърс също се изправи и се намръщи при вида на несдържаното вълнение на съпругата си. — Дафни, моля те, остави на мен тази работа. Все още не знаем защо точно е дошъл мистър Чапман е тук.
Младата жена се сдържа да не отговори, като си налагаше да не забравя каква е причината за суровото отношение на любимия й към Джеймс. Тъй като сам бе изстрадал толкова много задето бе изоставен от баща си, Пиърс бе решил на всяка цена да предпази Сара от евентуални допълнителни огорчения.
— Какво каза мистър Чапман, Лангли? — попита той.
— Поиска да види мис Сара, сър.
— Така ли? — Младият мъж хвърли салфетката си върху масата и тръгна към вратата. — Първо обаче ще трябва да види мен. След което ще реша дали да казвам на Сара за пристигането му.
— Идвам с теб.
Дафни последва съпруга си и вирна брадичка, когато той се обърна, за да се противопостави.
— Знам мнението ти, че в този случай няма да бъда обективна — рече тихо тя. — И може би имаш право. Но, Пиърс, ти не си по-обективен от мен. И, тъй като мненията ни клонят в противоположни посоки, а и двамата се интересуваме живо от бъдещето на Сара и нейното бебе, мисля, че и двамата трябва да се срещнем с Джеймс и да чуем какво иска да ни каже.
Младият мъж се поколеба за момент.
— Ти създаде тази пряма съпруга — промълви Дафни. — Нали именно ти ме окуражаваше да се измъкна от задушаващия ме пашкул?
— Да, Снежно пламъче, имаш право — отстъпи любимият й. — Добре тогава. — Той протегна ръка. — Отиваме ли да се срещнем с мистър Чапман?
Никога досега младата жена не се бе чувствала по-горда и по-обичана.
— Да. Веднага.
Джеймс кръстосваше вестибюла. Щом видя приближаващата се към него двойка, той спря и стисна нервно шапката си.
— Мистър Чапман? — започна Пиърс.
— Да, сър. Вие ли сте херцог Маркам?
Кимване.
— Аз съм Пиърс Торнтън. А това е съпругата ми, Дафни.
— Мистър Чапман — приветства го младата жена. Изглеждаше така, както си го бе представяла: висок, тъмнокос, с остри, интелигентни черти, не красив в класическия смисъл на думата, но неустоимо очарователен. — След като сте дошъл, предполагам, че собственикът на кръчмата, където е работила Сара, ви е съобщил местонахождението й. — И тя зачака отговора му.
Реакцията му беше незабавна.
— Значи тя е тук?
— Да, тук е.
— Слава Богу — прокара пръсти през косите си Джеймс. — Прерових Лондон, за да я открия, спирах във всяка кръчма и кафене, край които минавах.
— Така ли? — потупа замислено брадичка Пиърс. — Какво ви накара да мислите, че е в Лондон?
— В началото не мислех така. Въпросният собственик на кръчмата ми даде адреса на някакво имение. Каза, че напуснала, за да започне работа при по-добри условия като прислужница. — Той смръщи вежди, като потъркваше замислено периферията на шапката си. — Е, отидох там — казваше се Бенчли — но виконтът затръшна вратата в лицето ми, като каза, че никаква Сара Кук никога не била работила в дома му.
Пиърс стисна челюсти, но не каза нищо.
— Помислих, че Сара умишлено е оставила неверен адрес в кръчмата, за да ме заблуди. Затова се върнах в Лондон и продължих моите издирвания.
— Защо би ви заблуждавала Сара? — попита Пиърс.
— Защото може да не желае да я откривам — извърна глава младият мъж. — Последния път, когато се видяхме, тя се ядоса страшно много. И с пълно право.
— Така ли? И каква беше причината?
Джеймс настръхна.
— Въпреки цялото ми уважение към вас, Ваше Височество, отношенията ни със Сара са си наша работа. Не искам да поставям на риск службата й, каквото и да работи за вас, но няма да стоя повече тук и да обсъждам с вас нашите спорове. Предполагам, че вие сте оставили онази бележка с местонахождението на Сара, за да мога да я открия. Е, ето ме. И, ако простите дързостта ми, бих искал да я видя веднага.
— Защо?
Дори Дафни трепна от острия тон на съпруга си.
— Защо ли? — повтори Джеймс.
— Точно така. Защо? Да не би заради новата й, по-висока служба?
Джеймс зяпна.
— Дори нямам представа какво работи тя тук, дявол да го вземе!
— Тя обучава децата. И то дяволски добре. И условията във всяко едно отношение са много по-добри от тези в кръчмата.
