— Това трябва ли да означава нещо за мен?
— Не знам. Трябва ли?
— Не. Не искам проклетите й пари. Искам нея. — Младият мъж си пое развълнуван въздух. — Вижте, не знам какво ви е казала Сара. Но аз ще бъда откровен. Когато двамата се разделихме, аз не заслужавах нито нея, нито нейната любов. Но сега възнамерявам да променя това. Аз не съм беден, Ваше Височество, само неспокоен. В продължение на няколко години работих при няколко прекрасни адвокати и събрах порядъчна сума пари и чудесни препоръки. Възнамерявам да отворя собствена правна кантора в града, който избере Сара. А след това искам да се оженя за нея.
— Разбирам — изкашля се Пиърс. — Мистър Чапман, съзнавам, че бях груб и нахален. Съгласен съм, че отношенията ви със Сара са си лично ваша работа. Но Сара е скъп член на моето семейство. Следователно не исках някой да я нарани или разстрои.
— Нито пък аз искам подобно нещо. За Бога, та тя носи моето… — Той се спря насред изречението.
— Знаем за бебето, мистър Чапман — рече тихо Дафни. — Това е една от причините да се държим така покровителствено. — Изпълнена със съчувствие, младата жена не пропусна да забележи нито тъмните кръгове около очите му, нито линиите около устата му, доказващи неговото страдание. После се обърна към съпруга си. — Мисля, че трябва да изпратим да извикат Сара.
Пиърс наклони глава и сля погледа си с нейния.
— Моят изключителен инстинкт — рече простичко тя. — Моля те. Имай го предвид, особено този път.
Напрежението бавно започна да се изпарява от напрегнатата фигура на Пиърс.
— Добре, Снежно пламъче — съгласи се той. След това се огледа и извика: — Лангли!
— Да, сър? — забърза към тях икономът.
— Моля те, повикай мис Сара. Кажи й, че има посетител.
— Добре, сър.
— Благодаря ви, Ваше Височество — рече, изпълнен с признателност, Джеймс. — Няма да съжалявате за това.
— Да, и аз мисля, че няма да съжалявам. Колкото до благодарности, благодари на съпругата ми. В крайна сметка се оказа, че тя е била по-обективната. — Той огледа замислено посетителя. — Ти си щастливец, Чапман. Съветвам те никога повече да не рискуваш подобно безценно съкровище, каквото е жената, която обичаш. — С тези думи Пиърс се запъти към трапезарията.
Дафни и Джеймс го проследиха с поглед. След това младата жена се обърна отново към своя гост.
— Аз също мисля така, мистър Чапман. Възползвайте се от тази възможност, да спечелите отново любовта на Сара. Друг шанс няма да имате.
— Дафни? — Гласът на Сара прекъсна думите на Джеймс, каквито и да бяха те. — Имам час. Има ли нещо… — Тя се спря и пребледня като платно. — Джеймс.
Херцогинята тактично се изправи.
— Бихте ли ме извинили, трябва да се върна при съпруга си, за да привършим със закуската. — И тя се усмихна успокояващо на Сара. — Ако имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш.
— Ваше Височество?
Дафни беше прекосила вече наполовина вестибюла, когато Джеймс я повика. Тя се спря и погледна през рамо.
— Да?
Беше стиснал здраво ръката на Сара в своята.
— Имате моите безкрайни благодарности — рече младият мъж. — Вие и вашият съпруг.
Дори от това разстояние Дафни видя радостта, потрепваща на устните на приятелката й.
— Бъдете щастливи, и двамата — отвърна топло тя. Устните й се разтеглиха в усмивка. — И тримата.
И младата херцогиня с леко сърце се отправи към трапезарията.
— Мислиш ли, че мистър Холингсби може де има нужда от помощник? — обърна се тя към съпруга си, който бе станал, за да намести стола й.
Пиърс се засмя от сърце.
— Точно това си мислех и аз, Снежно пламъче. — След това стана сериозен. — Това означава ли, че Сара е доволна?
— Би било по-правилно да се каже, че е на седмото небе.
— И защо да не бъде? Нали е с мъжа, когото обича — намеси се Елизабет и отпи от чая си. Забелязала озадачения поглед на дъщеря си, тя добави: — Пиърс ни обясни за Джеймс и за деликатността на ситуацията. Аз лично мисля, че всичко е прекрасно.
Дафни стисна ръката на съпруга си.
— Аз също. — След това премести погледа си от маркизата върху викария. — Не е ли прекрасно, когато съдбата даде на онези, които го заслужават, втора възможност да бъдат щастливи?
— Да, Кокиче. Този път отговори Чеймбърс. — Това е истинско чудо.
Пиърс допря устни до пръстите на своята любима.
— Кажи ми, мислиш ли, че неспокойната натура на Чапман би могла да бъде обуздана в добрия смисъл на думата? Той така и не е успял да се задържи на едно място достатъчно дълго, за да започне самостоятелна практика в своята професия.
— Определено. — Младата жена напъха няколко малини в устата си, а очите й светнаха дяволито. — Бащинството има способността да предизвиква невероятни промени у мъжете, нали така?
Пиърс се усмихна топло.
— Наистина е така, Снежно пламъче. Наистина е така.
Всички бяха в прекрасно настроение, когато каретата пристигна пред училището два часа по-късно. Едва изчакала Пиърс да помогне на майка й да слезе, Дафни буквално скочи на земята и заоглежда нетърпеливо суетнята наоколо.
Насам-натам бързаха работници, като си подвикваха едни на други, пренасяха материалите и организираха работата и любопитните, бликащи от енергия деца. Над всичко това се извисяваше строгият глас на мис Редмънд, която мъмреше учениците си и ги призоваваше да се държат както трябва.
Със същия успех би могла да заповядва на вятъра да спре да духа.
— По-добре да отида да помогна на мис Редмънд — реши Дафни, след като размени развеселени погледи с викария. — В противен случай тя може да получи удар още преди започването на ремонта.
— Дафни!
Тими, който я бе забелязал, размахваше някаква малка кутия, като същевременно викаше с цяло гърло и тичаше към нея.
— Донесъх Хенри — обяви гордо той и пъхна гущера под носа на младата жена. — Надявъх са вий да го наглеждати заради мен, докат работя.
— С най-голямо удоволствие. — Дафни се разкъсваше между желанието да се изкиска и да повърне, когато силната миризма на пръст и трева достигнаха до обонянието й. Започна да диша през устата, за да може да се приближи още повече, така че да види нещо тъмнозелено, което се шмугна като стрела в накъсаната специално за него тръстика.
— Ей го! Видя ли го? Нали й супер?
— Да, супер е. — И тя несъзнателно отстъпи назад. — Великолепен е. Само че от какво точно си му направил леглото?
— О, от разни неща, които намерих в плевника. И една особена трева, която гущерите обичат много, особено, когато й мокра.
— Гущерите са също така забележително срамежливи — намеси се Пиърс, като полагаше големи усилия да не се разсмее. — Така че защо да не затворим отново кутията му с капака, за да му дадем възможност да остане насаме, а не да бъде заобиколен от толкова непознати.
— Прав си, Пиърс. — И Тими мигновено затвори животинката си. — Дафни каза, чи ши го държи, докат’
