настойник и че по закон все още можеше да бъде сгодена. Тя прокара пръст по лицето си и освободи дългите кичури коса — затворници на влажната горещина, — които бяха прилепнали по мокрите й бузи.
— Да, наистина, доста време мина от последната Фантазия — съгласи се Ариел, като седна, за да погледне Кармела.
— Моята циганска кръв кипи от възбуда! Мъже, коне, оръжия! Напомня ми на керван — храната, празнуването… — Кармела въздъхна. — Само да имаше малко вино, за да промия всичко с него. И един мъж — тъмен, галантен кавалер, който да ме отнесе на своя жребец.
— Не беше ли това начинът, по който в края на краищата се озова в харема? Мисля, че си доста далеч от галантните кавалери, които коленичат в краката ти.
— Кълна се в светата майка Мария, никога няма да простя на Паоло, че ме продаде на този мръсен търговец на роби само за да напълни кесията си с няколко песети. Твърдеше, че ме обича!
— И ти все още мечтаеш да си с него? — поклати глава Ариел.
— М-м-м, Паоло имаше измамно сърце, но лицето му все още изпълва мечтите ми. Миризмата на неговата пот под горещото севилско слънце ме кара да копнея за ръцете му, обвити около мен. Признавам. — Кармела направи безнадежден жест под подозрителния взор на Ариел — Аз съм жена и когато мисля за силен, зрял мъж, който ме взима в ръцете си,
— И има сърце на лъжец, точно като на твоя Паоло — бързо добави Ариел.
— Какво! Ти си го срещала? Разкажи ми. Какво се случи?
Ариел си пое дълбоко дъх и разказа всичко на Кармела — от срещата й с Кристофър на бала до настояването му, преди да се разделят, да вечерят заедно тази вечер. Единственото нещо, което пропусна в разказа си, бяха целувките, които бяха споделили, първо в градината, после край езерото и накрая изгарящата целувка, която сложи край на предишната им конфронтация.
— Имаш циганска кръв във вените си, Ариел — твърдо заяви Кармела. — Не те е грижа какъв аристократичен произход имат твоята
— По-добре говори по-тихо, Кармела — предупреди я Ариел, като забеляза кръвнишките погледи, които им хвърляха останалите наложници, и отчаяно пожела да сменят темата на разговора, — или Райзули ще се възползва от поведението ти и ще ти пререже циганското гърло.
— Той друго и не иска — съгласи се Кармела, като снижи гласа си до шепот. — Държи ятагана си толкова остър, че да разцепи и косъм. Но никога няма да има възможността да си отмъсти. Аз съм твърде хитра за такива като Райзули. Между другото, той те ненавижда, че си го посрамила. А не може с пръст да те докосне.
— Все още ме плаши — призна си Ариел, като си представи кръвнишката омраза, която изпълваше малките лъскави очички на главния евнух винаги когато я видеше. Това бе една от причините, поради която рядко посещаваше харема. Бе му попречила да убие Кармела. През първите си дни в Ел Беди циганката се бе борила като дива котка. Никой не можеше да се доближи до нея и одалиските не можеха да изпълнят необходимите приготовления на тоалета, за да бъде представена на султана. Райзули бе изгубил търпение, решавайки, че тази жена не си струва тревогите, които създава, въпреки цената, която бе платил заради нейния чуждестранен произход. Онази сутрин Ариел бе в харема и се съжали над разярената млада жена. Бе разбрала колко странни за чужденците са порядките в харема и се бе уверила, че циганката е само уплашена, а не зла, както твърдеше Райзули.
Мазните гръдни мускули на евнуха започнаха яростно да се надигат и спускат, когато Ариел се възползва от положението си, за да възпре мощния ятаган на евнуха. Знаеше, че се излага на опасност, както и че превишава правата си като султанска повереница, но съвестта й бе отказала да му позволи да убие тази жена само защото тя се бореше за малкото й останало достойнството със смелост, която импонираше много на Ариел.
Накрая Райзули бе отстъпил, но тя си спечели омразата му за дълго. Страхът, който той всяваше в харема, бе наистина оправдан. Само дивият поглед на тъмните му очи и твърдите, покрити с черна кожа мускули можеха да предизвикат тревожно напрежение в харема. Въпреки че никога не говореха за това на висок глас, жените знаеха, че е довереник на Дайва. Безумната ревност на Хатум Кадън към всяка наложница, която ставаше фаворитка на султана, се бе оказала идеален фон за неговите амбиции. Подобно на Райзули, Дайва таеше особена омраза към Ариел, която денонощно й напомняше, че съпругът й я бе пренебрегвал години наред, докато оказваше изключително внимание на една английска маркиза.
Кармела може би вярваше, че като живее извън харема, Ариел е защитена от отмъщението на Дайва или от омразата на Райзули, но Ариел не беше толкова сигурна в това. Макар да не се издаваше, особено пред Чедила, тя знаеше, че ако Дайва намереше начин, щеше да я качи на първия кораб за Англия, който напускаше пристанището на Сале. Тя бе първа съпруга от много време и майка на Язид, което я правеше още по-властна. Имаше куп истории — някои й бяха разказани от Чедила — за фаворитки или новородени синове на фаворитки, които изчезвали завинаги от палата. Ако Дайва нямаше Язид като живо доказателство, че някой ден ще бъде най-висшестоящата жена в страната — право, запазено изключително за майката на султана, — стъпките, които вероятно щеше да предприеме, за да подсигури своята власт, щяха да бъдат далеч от онова, което можеше да роди въображението.
Ариел потръпна вътрешно, въпреки топлината на банята:
— Съжалявам, Кармела, каза ли нещо?
— Казах само, че изгаряш от пламъка на свещ.
— Фантазията ли имаш предвид?
— Не, гъско такава, твоя възлюблен. Наистина ли смяташ, че щеше да ти каже, че е херцогът, когато току-що си му съобщила, че не искаш нищо от него? Ариел — каза Кармела, като преметна тежката черна коса върху мокрото си рамо, — само мъж, който иска да те види да се гърчиш като червей на рибарската кука, би ти се разкрил след това.
— Не се сърдя за това, че не ми е казал на бала или в градината след това. Нямаше никакво време — отвърна Ариел. — Но на езерото за срещи, Кармела, бе като… — Тя се поколеба, без да бъде сигурна дали иска да изрече мислите си на глас. Той толкова я привличаше. Това отиваше отвъд договора, който бяха сключили, си призна тя, въпреки че честта й бе накърнена. Тя бе пожелала да я целуне. Без малко да извърши същата грешка в преценката си като Кармела. Нейните буйни романтични желания не я бяха довели до нищо друго, освен до живота на пленница. Кристофър не бе нищо друго, освен още един Паоло. Ариел няма да направи същата грешка като Кармела и да остане заключена зад красивата фасада единствено с отчетливите си цветисти спомени. Никога повече няма да му се поддаде, нито ще позволи докосването му да промени целта й.
— Предавам се!
— Какво? — попита Ариел озадачена от неочаквано острите думи на Кармела.
— Днес с теб не може да се говори. Умът ги витае някъде сред палмовите листа. Впрочем, стига ми толкова къпане. Не мога да лежа тук цял ден в упойващата мараня, чакайки повикването на султана като останалите жени. Трябва да правя нещо, дори само да сменям туниката си седем пъти на ден.
Ариел се усмихна на необузданата енергия на своята приятелка.
— Ще се видим на Фантазията тогава.
— До утре преди залез. При палатките на харема — извика Кармела и голото й зряло тяло се скри в парата. — И приятно изкарване с твоя лъв довечера.
Ариел се намръщи. Вечерта настъпваше твърде бързо, а тя не бе успяла да изпрати дори съобщение на своя настойник. Докато брачният договор все още бе валиден, по закон Ариел оставаше обвързана с Кристофър и неговите желания. Подтикната от тази мисъл, тя бързо се надигна от скамейката и си проправи път между наложниците с изцъклени погледи, които се разплуваха полупотопени във ваните топла вода.
