Можеше да й купи подарък.
Решението на Ариел внесе искра на въодушевление в атмосферата. Сините очи на лейди Белмет заблестяха от радост, а съпругът й весело се пошегува за загубите, които бе сигурен, че ще претърпи в резултат на тяхното нашествие на пазара следващия ден. Дори Кристофър изглеждаше доволен от нейното решение. Бдителността в поведението му, изглежда, бе отслабнала и той се присъедини към Робърт в неговите добродушни подмятания за пазарния ден.
Въпреки че Ариел не смееше да го погледне открито, а само хвърляше по някой скрит поглед с периферното си зрение, топлият ентусиазъм на Кристофър и доброто му чувство за хумор й подействаха благотворно. Без да съзнава това, стегнатата й, почти военна поза изчезна и тя се присъедини към техните весели закачки. След време Ариел се загледа навън и усети, че е станало доста късно. Въпреки това не искаше да си тръгне, докато ръката на Кристофър не я докосна нежно по косата, когато посегна да вземе брендито си. Осъзнала изведнъж, че седи твърде близо до него, Ариел се отмести по-далеч. Със сведен поглед тя се извини и благодари на семейство Белмет за чудесната вечер.
— Първото, което ще направя утре сутринта, е да ви изпратя роклята и шапката — увери я лейди Белмет.
— Много мило от ваша страна — отвърна Ариел. — Очаквам с нетърпение това пътешествие. Да дойда ли при вас в десет?
— Това ли е най-подходящото време? — попита Ан.
— Търговците почиват следобед. Между другото, ще трябва да се върнем навреме, за да се преоблечем за Фантазията утре вечер. Не бива да я пропускате, лейди Белмет — увери я Ариел, като се усмихна в отговор на въпросителния поглед на Ан. — Ако отидем сутринта, ще разполагаме с достатъчно време да се подготвим.
— Тогава нека бъде в десет.
— Благодаря ви отново — каза Ариел.
Кристофър излезе във вестибюла с нея. Ариел погледна нервно към високата, мъжествена фигура до себе си.
— Не е необходимо да ме изпращаш до покоите ми. Зиад ме чака и ще ме придружи.
— Нямам нищо против да го направя и аз — отвърна нехайно Кристофър. — Чувствам се преситен от вечерята. Една разходка ще ми дойде добре. — Зиад зае мястото си на десетина крачки зад тях и като не знаеше какво друго да направи, Ариел тръгна безмълвно по коридора, а Кристофър я хвана подръка. Стенните свещници хвърляха играещи сенки по пътя им. Не намираше какво да каже. Приятелската топлота, която бе наситила салона, сега изглеждаше почти илюзорна, а веселите и леки закачки — кухи и фалшиви.
Тя го погледна през дългите си прекрасни мигли. Защо винаги беше толкова спокоен, а тя все бе напрегната? Пръстите му върху лакътя й сякаш изгаряха плътта й, въпреки финия копринен ръкав, и тя подскачаше при най-леката промяна в натиска на ръката му. Той като че ли винаги получаваше по някакъв начин предимство в играта, която играеха. Или бе толкова очарователен, че я омайваше и тя забравяше упоритата си омраза, или бе съвсем хладнокръвно безразличен и нейният гняв не го засягаше изобщо. Всичко това я караше да се чувства така, сякаш мерзавката е тя, а не той.
Но не тя бе излъгала, упорито си напомняше Ариел. Нито пък предявяваше към него някакви претенции, които той нямаше намерение да приеме.
Скоро стигнаха до вратата на нейната стая, но този път, вместо да се опитва да се скрие вътре, както бе направила тази сутрин, Ариел се обърна с лице към него. Той е един арлекин, помисли си тя, като скри в сянката на тъмния коридор това, което бе прочела в душата му. В него нямаше нищо сиво. Всичко бе черно или бяло; или очарователен и привлекателен, или отдаден на постигане на собствените си цели. Ариел изобщо не бе сигурна, че знае кое е истинското му аз, и двата образа се сблъскваха и бореха помежду си в съзнанието й.
— Добре ли прекара вечерта, Ариел?
Тя отвори уста, за да отвърне хапливо и нападателно, но се отказа, защото усети фалша на този отговор. Прекара добре, по-добре, отколкото бе очаквала. Но нямаше да позволи това да смути нейната непоколебимост или да извини измамата на Кристофър.
— Беше ми много приятно с лорд и лейди Белмет.
— Тогава вечерта е била успешна. — Той леко я целуна по челото и задържа вратата на стаята отворена. — Лека нощ. Спи добре.
Ариел отправи към него насмешлив поглед и се плъзна под ръката му.
— Лека нощ. — Вратата се затвори след нея и тя се облегна на нея, като се заслуша в заглъхващия звук от стъпките на Кристофър.
— Ти се върна, дете мое. — Чедила се появи иззад преградата на стаята и нетърпеливо започна да помага на Ариел да се съблече. — Прекара много време с годеника си. Вероятно тази вечер си го опознала. И си разбрала, че султанът наистина е направил мъдър избор. Ти си голяма щастливка. Рядко се позволява на жената да се среща със съпруга си преди женитбата и да има възможността да преодолее страха си от неизвестното.
Ариел не отговори и Чедила продължи своя монолог, като й помагаше да облече фината нощница. Когато Ариел бе готова за лягане, Чедила отстъпи назад и погледна към повереницата си. Прекрасната й бакърена на цвят коса падаше като атлазен щит, стигащ до кръста й, но тази вечер очите й бяха мрачни. Чедила не можеше да разбере как е преминала вечерта и това я тревожеше. Бе предопределено Ариел да се върне в Англия, да затвори цикъла на живота, който майка й и баща й бяха започнали. Не трябваше да се опитва да промени съдбата си.
Чедила считаше за свой последен дълг към любимата си повереница да се увери, че тя приема тази съдба. Но Ариел бе толкова пламенна и темпераментна, че понякога й се струваше, че се опитва да направлява течението на пролетен поток, преливащ от разтопен планински сняг. От своето място в ъгъла тя чуваше ритмичното дишане на Ариел, показващо, че най-сетне е заспала. Чедила се обърна и се върна в спалнята си. Тръгна направо към малкия шкаф, където държеше молитвеното си килимче.
Глава 11
Ариел се вгледа в образа, който се отразяваше в голямото огледало. Оттам сякаш я гледаше нейната майка. Когато се бе събудила, роклята, шапката и ръкавиците на лейди Белмет вече лежаха изгладени и поправени върху стола в стаята й. Сега, след като Рима бе прикачила дългата редица копчета на гърба на светлосиво — зелената рокля, Ариел не можа да свърже образа в огледалото със своя собствен. Малко по- високото от средния ръст тяло, внимателно оформено от стеснена в талията рокля, дългата шия, открита от вдигнатата прическа, над която Чедила доста се бе потрудила, високите скули и правият нос сякаш вече не бяха нейни. Въпреки че спомените за майка й бяха смътни, това бе нейният запазен в паметта й образ.
Ариел вдигна сламената шапката с широка периферия от масата и я сложи върху елегантната прическа, която Чедила бе настояла да й направи, тъй като смяташе, че ще подхожда на английската рокля и шапка. Панделката на шапката падна точно на мястото, където Кристофър я бе целунал по челото предишната нощ, събуждайки всички противоречиви чувства, които бе пораждала тази нежна страна от неговата същност. Ариел рязко махна шапката от главата си, издърпа няколко дълги, тъмнозлатисти кичура, сложи я в скута си и нервно стисна широката периферия между пръстите си.
— Няма да отида.
— Разбира се, че ще отидеш — сгълча я Чедила и грабна сламената шапка от ръцете й. — Но не мога да вървя след теб, за да следя външния ти вид. Не си ли спомняш нещата, на които те учеше майка ти?
Чедила внимателно нагласи разпилените кичури отново на мястото им и постави шапката на лейди Белмет върху главата на Ариел. Забоде я с една дълга игла за шапки, за да я закрепи добре на мястото й, преди Ариел да успее в знак на протест да я запрати в другия край на стаята. Жълтият диамант в края на иглата потрепваше срещу Ариел от широката зелена панделка, която украсяваше дъното на шапката, и й напомняше на пролетен минзухар. Вече не знаеше какво да мисли за Кристофър Стонтън. Ако бе останала
