Ариел му хвърли поглед, изпълнен с отвращение, докато лорд Белмет настаняваше жена си.
— Съмнявам се, че ще имаме този шанс — отвърна тя със сладък глас. — Забранено е една жена да се вижда насаме с мъж, особено ако той е неин годеник. Би било лоша поличба — предупреди заплашително тя, — ще стоя в усамотение до деня на церемонията — и надменно прекрати разговора, като се обърна към лорд Белмет, когото възнамеряваше да ангажира с каква и да е тема на разговор, така че да не се налага да поглежда към намръщения Кристофър.
Час по-късно Ариел все още доставяше удоволствие на Робърт и Ан с очарователни разговори. Кристофър не можеше да не се възхити на нейната непоколебимост. Тя успяваше да го пренебрегва почти изцяло. Той опитваше чудесното червено бургундско вино и слушаше нежния й смях, когато отговаряше на една от духовитите забележки на Робърт. Освен че се държеше така, сякаш той не съществува, поведението й по време на яденето бе смайващо. Бе се справила с положението достойно и с повече самоувереност, отколкото повечето жени с аристократичен произход. Всъщност бе сигурен, че тя очарова изцяло и Ан, и Робърт.
Ан се ядоса много на Кристофър, когато й съобщи за недоразумението с Ариел относно херцога на Ейвън. Тя застана твърдо на нейна страна и Кристофър осъзна колко голямо право имаше Ариел да се чувства измамена. Беше готов за тази нейна реакция и си казваше, че без значение какво прави тази вечер, дали го дразни или предизвиква, той ще прояви разбиране. Но все пак не бе предвидил, че ще попадне на онази трогателна малка сцена в нейната стая.
Докато я слушаше как описва на Ан втората си родина, Кристофър се чудеше дали причините, поради които искаше да остане в Мароко, не се различаваха значително от онези, които бе изложила пред него. Може би се стремеше да стане една от съпругите на принца. Стомахът му се сви от гняв при тази мисъл. Знаеше твърде добре всичко относно това какво означаваше да бъдеш на второ място за някого. Нямаше намерение отново да изпада в такова положение. Никога вече.
Погледът на Кристофър се любуваше на гледката от другата страна на масата срещу него. На светлината на свещта недокоснатата чаша с вино искреше пред Ариел като рубинено топазена огърлица, но нанизът от разноцветни скъпоценни камъни не можеше да се сравни по красота с нейната. Кожата на лицето й блестеше на меката светлината, а докато говореше, устните й се движеха в ритмичен такт, който предизвикваше смущаващо чувствени спомени за целувките й. Изблик на топлина разтърси слабините му и Кристофър рязко потрепери. Той искаше да знае дали Ариел бе в интимни отношения с Ел Язид. Не искаше да му слагат рога.
Към края на вечерята Робърт предложи да се преместят до огъня. Кристофър бутна назад стола си и се спусна към Ариел, решен да разруши ледения щит, който издигаше тя.
От погледа му Ариел не бе сигурна дали възнамерява да я обслужи със стола или да я удуши, и тя сведе глава. Но каквото и да бе намерението му, тя нямаше да му се подчини. Пое ръката, която той й подаде, и го погледна. Въпреки решението си да не позволи да бъде насилвана, тя все още се чувстваше засегната от язвителното му държание към нея пред Язид. Изобщо не бе сигурна, че може да спечели срещу него. Бе свикнала да стои в покоите със султани и крале, но Кристофър бе по-различен. Той излъчваше такова присъствие на духа, че бе ангажирал всяка фибра от съществото й, за да може да му се противопостави. Властната му челюст и непоклатимият авторитет, който излъчваше, сега бяха доказателство за непобедимост, която внушаваше страхопочитание.
Когато се приближиха до топлината на огъня, Кристофър поведе Ариел към канапето. Ариел видя, че няма друг избор, освен да приеме или да направи сцена, и се настани в по-далечния ъгъл на малкото канапе. Той седна до нея, небрежно прокара ръка зад гърба й и изпъна дългите си крака под такъв ъгъл, че зае по-голямата част от канапето. Когато се обърна да му направи забележка, в сините му очи се четеше смътна заплаха, която я възпря, и сметна, че е по-добре да замълчи, отколкото да даде повод да бъде унижена с някоя язвителна забележка, каквато — не се съмняваше — той щеше да й отправи пред семейство Белмет.
— Уверявам ви, лейди Ариел, цветята в Англия ще ви харесат много — каза лейди Белмет, като отново подхвана разговора на ботаническа тема, който бяха започнали на обяд.
— Чувала съм, че градините там са прекрасни — съгласи се Ариел.
Ан Белмет сподели с нея за любовта си към цветята и нейното въодушевено описание на богатите частни градини в Англия, както и на обществените паркове в Лондон, бе основната тема на разговор по време на обяда. — Изглежда са доста различни от нашите тук.
— Срамота е, че никога не сте виждала родината на родителите си — отвърна простодушно лейди Ан. — Но и двамата са умрели още докато сте била много млада, нали? Знаете ли, Робърт и аз ги познавахме, макар и бегло. Майка ви бе очарователна жена, а баща ви… — Ан Белмет се усмихна. — Не бе чудно, че избра него. Бе доста красив и романтичен.
Ариел застина при споменаването на нейния баща. Очевидно лейди Ан не знаеше нищо за това как е изоставил майка й. Спомените на Ариел за годините след смъртта на майка й бяха живи и мъчителни. Тя бе разкъсвана между надеждата, че той ще се върне за нея, и равния по сила ужас, че ще я отведе далеч от това, което се бе превърнало в неин дом.
— Никога не съм познавала баща си — отвърна тя с глас, който издаваше повече чувство, отколкото възнамеряваше да вложи в него. — Но мула Мохамед е чудесен настойник.
— Сигурен съм — каза лорд Белмет, като се протегна и я потупа по ръката, сменяйки тактично темата на разговор. — Трябва да посъветвате жена ми какво да си купи, докато сме тук. Тя съобщи, че възнамерява да посети утре
— Никога ли преди не сте били на пазар тук? — очите на Ариел грейнаха от удоволствие. — Това е едно чудесно място. Всичко в соука като че ли става наведнъж. Възхитителни миризми изпълват въздуха, търговците крещят, когато минавате покрай тях, артистите бродят из улиците и се състезават кой да спечели вниманието ви. Сигурна съм, че няма да намерите нищо общо, с което и да е друго място, където някога преди сте били. На откритият пазар има всичко, което може да си представите, и всичко се продава, но ви предупреждавам, че е разумно голяма част от нещата да се избягват.
— Кои са най-добрите стоки?
— Зависи какво харесвате — закачливо изчурулика Ариел.
— Какво бихте купила там, Ариел?
Въпросът бе зададен именно от Кристофър и интересът в гласа му я изненада. Тя се обърна към него и изненадана откри, че огромният гняв, който го владееше през цялата вечер, бе изчезнал. За миг сякаш отново бяха на романтичното езеро. Объркана, Ариел се запъна и сведе поглед към сплетените си пръсти в скута.
— Не съм била на соука от години — призна си тихо тя. — Но когато ходех… — Погледът й се изпълни с живи образи. — Бих посетила златаря и търговците на кожи. Вероятно бих могла да намеря огърлица за Чедила или нещо за Зиад.
— Защо спряхте да ходите? — попита лейди Белмет.
— Сега от мен се изисква да се забулвам. Никога не можах да свикна да се увивам в плат от главата до петите. По-скоро бих останала тук, където мога да нося туника и панталони.
— На път от Сале — отбеляза сериозно Ан — носех шапка с воалетка. Кристофър ме увери, че е достатъчно благоприлично да се появявам така на обществено място. Ще бъде ли подходящо същото облекло и за пазара?
Ариел кимна.
— Майка ми посещаваше пазара облечена по същия начин. Рокля с висока яка, ръкавици и шапка с воалетка ще ви предпазят от всякакви непочтителни погледи. Бих била щастлива да изпратя своя евнух с вас. Той добре познава пазара, а английският му е отличен.
— Вие също трябва да дойдете, Ариел — с внезапен ентусиазъм настоя Ан. — Имам допълнителен кат дрехи за пътуване. Роклята може би ще се нуждае от малко поправка, но шапката и ръкавиците ще ви подхождат отлично. Облеклото е по-сковаващо от това, което сте свикнала да носите, но вероятно ще ви бъде забавно. Може би вие самата ще ми покажете пазара?
Ариел понечи да откаже, но разговорът за соука бе събудил толкова спомени в душата й. Не бе осъзнавала колко много й липсва. Изведнъж се усмихна и кимна. Защо пък не? Щеше да вземе втори евнух, просто за по-голяма сигурност. Нямаше причина да не отиде, а и именният ден на Чедила наближаваше.
