Кристофър прокле наум Язид. Бе подозирал нещо такова. Принцът бе успял да създаде затруднение, който ще изисква цялата му концентрация, за да го разреши в момент, когато трябваше да се фокусира върху други проблеми.
— Язид не ти е направил добра услуга.
Гневът на Ариел се надигна като разтопена лава.
— Напротив, лорде мой. Ще му бъда задължена до края на живота си.
— Не бъди глупава, Ариел. Тук има повече неща, отколкото изглежда на пръв поглед.
Бяха стигнали до вратата на стаята й и тя се обърна да го изгледа колкото се може по- заплашително.
— Ако имаш поне капка чест в черната си душа, ще ми дадеш това, което искам, и ще приключиш моментално с напразните си усилия.
Кристофър се наведе над нея с почти почернели от гняв очи. Тъмната му коса докосна бързо веждата й, а устните му се раздвижиха срещу ухото й, като искаше окончателно да й внуши своята позиция.
— Нека изясня добре един факт, Ариел. Не влизам в споразумения лесно и винаги изпълнявам поетото обещание, след като веднъж съм се ангажирал.
— Тогава си допуснал голяма грешка. — Тя се отдръпна от него и стисна с пръсти дръжката на вратата до побеляване. — Защото ще се боря с теб с всяка частица от своето същество. Ако наистина не ме заблуждаваш и назоваването на имената ни пред олтара още не е отменено, то и това ще стане. — Тя рязко отвори вратата с намерение да я затръшне под носа му, но безцеремонно бе издърпана обратно в коридора. Кристофър я притегли към себе си и притисна тялото й в смазваща прегръдка. Погледна надолу към нея, като стоманеният оттенък на очите му не търпеше никакво предизвикателство.
— Повярвай ми, Ариел, когато онзи ден ти казах, че нямам интерес да се оженя за теб, наистина го мислех. Но нещата тук не са винаги такива, каквито изглеждат. Надвиснала е опасност, за която не мога да ти кажа точно сега. Съгласих се на тази женитба само по една причина. Защото си твърде упорита и наивна, за да се защитиш от гибелта, която ще се стовари върху това място. И в пристъп на очевидна лудост си помислих, че ще се радваш на моята закрила. Проклетият принц, който ти е толкова мил, е този, с когото трябва да внимаваш, не с мен. Ако го беше толкова грижа за теб, щеше ли да ти каже нещо, което само твоят настойник или аз имаме право да кажем? Може би трябва да разгледаш по-отблизо мотивите на Язид, Ариел.
— Не смей да злословиш срещу Язид. Той има…
— Какво има той? — попита Кристофър, като стегна захвата около китките й.
Ариел си пое дълбоко дъх. Нямаше да каже на Кристофър за обещанието на Язид. Колкото по-малко бе подготвен за нейната евентуална победа, толкова по-добре.
— Той е загрижен за мен.
— Не му се доверявай, Ариел — отвърна мрачно той. — Той не е това, което изглежда.
— Казано от човек, истински запознат с измамничеството — изстреля гневно в отговор тя.
— Никога не съм те мамил, Ариел. Всичко, което ти казах за себе си, беше истина. Откакто реших да откажа договора, не виждах никаква необходимост да те плаша с разкриването на моята титла. Затова се извинявам.
— Ние имахме споразумение.
— Нещата се промениха. Нямаш ли желание да чуеш нещо друго, освен това, което ти се иска?
— Не съм в опасност, но дори и да бях, щях да се погрижа сама за себе си. Досега много добре съм се справяла и сама, затова ти обещавам, че ще продължа да го правя без твоя закрилящ меч!
— Прекалената самонадеяност е опасно нещо, Ариел — внимателно я предупреди Кристофър. — Не се оставяй да те изиграе. — Чертите му омекнаха, макар и съвсем леко, като впери поглед в нея, и жаждата, която й ставаше все по-позната, потъмни цвета на очите му. — Защото сега, малка моя, имам по-важни грижи, с които да се заловя, отколкото да лекувам наранената ти гордост.
Без предупреждение той я целуна, като устните му поеха нейните, сякаш бе техен познат притежател. Съкрушаващата топлина на устата му възвърна всички спомени за прегръдките им край езерото, но този път в докосването му имаше приятна настойчивост. Той разтвори жадно устните й, вече не като пионер, а като мъж, добре запознат с територията, в която се движи. Езикът му се мушна смело в кухината на устата й, търсещ подкрепа у нейния, който се нахвърли върху него.
Докато умът й го проклинаше, душата й се грееше от страстта на прегръдката му. Спомените, които мислеше, че е пропъдила, нахлуха отново на топли вълни, които я връхлитаха и отмиваха яростта й заедно със съпротивата й. Тя се разтапяше в него, ръцете й се плъзгаха по рамената му, бягството бе забравено. Езикът й срещна неговия и отвърна на възбудата с възбуда. Тя се изгуби в магията на прегръдката му. Ръцете му я притиснаха и обхванаха изпъкналостите на таза й в длани, през нея на талази се лееше възбуждащ екстаз. Целувката се задълбочи и телата им се наместиха едно в друго. Някъде дълбоко в ума си тя се опитваше да си спомни, че това е мъжът, когото се бе заклела, че ще победи, мъжът, който я бе излъгал и щеше да я отвлече от нейния дом. Но атаката на нейните усещания разводниха решението й, докато всички мисли за това какво трябва да бъде, не бяха пометени от бързия поток на желанието й.
Когато Кристофър най-накрая се отдръпна, палецът му нежно докосна бузата й, като очерта линия по нея до челюстта й. Наклони лицето си към нейното. Очите му блестяха потъмнели от силата на страстта му, но в ъгълчетата им играеше нежно разбиране.
— Довечера ще поправя грешката си. Ще ти кажа каквото мога за това, което се случи.
Като си припомни обещанието да се съпротивлява на всяка крачка, Ариел бе покрусена колко лесно я бе отклонил от целта й. Отдръпна се, завъртя се на пръсти и преполови пътя до вратата, когато Кристофър я последва.
— Не си помисляй дори и за секунда да влизаш в стаята ми, лорд Стонтън. Ще пищя колкото могат да издържат дробовете ми и Зиад ще те разсече на две, преди дори да попита защо. Не се подмамвай от привидната му мудност и отстъпчивост. Би дал, без да се замисли, живота си в моя защита.
— Не се съмнявам, Ариел — отвърна категорично Кристофър. — Исках да те поканя на вечеря. Ще дойда да те взема в осем.
— Няма да вечерям с теб — надменно отсече тя. Ръцете й трепереха, докато стискаше гънките на панталоните си, но не му позволи да види колко я бе обезкуражил.
— Ще бъда тук в осем. Ясно ли е?
— О, съвсем ясно, лорде и господарю мой — отвърна язвително Ариел. — Вероятно ще бъде най-добре да доведеш няколко бухарци все пак. Това ли е единственият начин да ме принудиш да се пригодя и към най-дребното ти желание. Една моментна целувка няма да промени начина ми на мислене. Не искам да се омъжвам за теб, и нищо няма да промени решението ми. А сега ще бъдеш ли така любезен да махнеш ръце от вратата ми? Бих искала да остана малко сама.
— Само още нещо, Ариел — каза той, като отстъпи настрани.
— Да? — попита тя раздразнено.
Кристофър й се усмихна язвително.
— Въпреки всичко, което казваш, ти наистина ме желаеш. Целувка като тази не лъже.
Ариел затръшна вратата с всичка сила, като се завъртя, щом прекрачи прага на стаята. Да бъде проклет дано! Да бъде проклета и тя, че му позволи да я целуне. Това никога нямаше да се повтори, зарече се тя. Ще бъде готова да се бори с него на всяка крачка, докато той толкова се умори да се занимава с нея, че не помоли Мохамед да анулира споразумението. И нищо, нищо няма да я принуди да му се отдаде. Кристофър Стонтън ще научи, че не може да я насили да се омъжи за него, нито пък да я подмами да го направи. Ще се разкайва за деня, в който бе изтъргувал лъжите си за нейната целувка.
Глава 9
Полускрита от издигащи се на вълни облаци от пара, Ариел лежеше гола върху скамейката от мрамор на черни жилки в банята на харема и слушаше възбуденото бъбрене на Кармела.
— Жените говорят само за това! — продължи тъмнокосата испанска наложница. — Мина твърде много време от последната Фантазия; всички очакват с нетърпение празника.
Ариел се концентрира върху разговора и за момент се опита да забрави, че не успя да говори със своя
