— Сигурен ли си, че това е един и същи човек?
— Съмняваш се в думата ми? — попита Язид. После сви рамене: — Ейвънският херцог и Кристофър Стонтън са един и същи човек. Не е ли така, Сюлейман?
— Брат ми казва истината, Ариел — отговори Сюлейман. — Ние срещнахме херцога точно тази сутрин. Той беше много зает в кралските конюшни.
Сърцето на Ариел се стегна в пристъп на ярост. Колко глупава е била! Не беше ли достатъчно благоразумна, за да не се доверява на един неверник? Не беше ли научила от баща си колко лъжливи са англичаните. Червиви с лъжи. Тя бе оказала доверие на Кристофър Стонтън. А той го бе използвал срещу нея.
— Сюлейман — гневно заповяда Язид, като му махна с ръка да се отдалечи, — иди в покоите на баща ни. Виж дали още е буден.
Сюлейман кимна почитателно с глава към по-възрастния си брат и изчезна по пътя, по който бяха дошли.
Язид плъзна успокоително ръка около раменете на Ариел и я притегли към себе си, като притисна нежно главата й към гърдите си.
— Може би все още може да се направи нещо, за да прочистим раната от това отровно змийско ухапване.
Ариел се сгуши в прегръдката на Ел Язид, щастлива, че може да намери утешение в силата му, за да скрие срама и яростта си.
— Какво може да бъде направено, Язид? — попита тя и гъсти като сироп сълзи на разкаяние потекоха от очите й.
— Ще направя всичко, което е във възможностите ми, Ариел. Обещавам ти.
Триумф проблесна в дълбините на очите на Мохамед Ел Язид. Пръстите му леко галеха гърба й. Бе съумял да постигне целта си, мислеше си той, като се усмихваше в тъмнината. Имаше много пътища до победата, но мъдрият човек поема по най-лекия. Той вдигна кичур от косата й между палеца и показалеца си и го потри, като оцени прелестта му. Каква възхитителна награда би била тя. Глупавите английски неверници смятат, че са осигурили техния унизителен договор тази вечер, а баща му мисли, че има лоялността на управителите си. Колко сладка щеше да бъде победата му над тях.
Ще го отпразнува със сладкия нектар на единствената забранена за него жена, мислеше си той със студена усмивка. Ще има безкрайното удоволствие да бъде с нея. Нещо повече, ще се наслади на изкореняването на неверническата й гордост, като я научи да се подчинява.
Ариел погледна към Язид. Той беше богът на юношеството й и през целия си живот тя бе копняла за тази братска привързаност към него. Странно, мислеше тя, а устата й се разтегли в прекрасна, колеблива усмивка, че сега, когато най-много се нуждаеше от съюзник, той дойде да я избави.
— Трябва да ми вярваш, Ариел. Разбери най-сетне, че неверниците са недостойни.
Ариел поклати глава. Думите му бяха като успокоителен балсам за наранената й гордост. Тя отпъди всички спомени за Кристофър, които мислеше, че съществуват, отхвърли ги с пренебрежение настрана като прашни стари паяжини, които нямат място в новото й разбиране и забрави за херцога на Ейвън. Бавно умът й започна да се прояснява, болката в гърдите й стана студена и тежка, усилена от белезите от рани.
— Аз няма да се омъжа за Кристофър Стонтън — зарече се тя, а студената болка в нея нарасна, като заличи всички други мисли за него.
— Няма да е нужно — отговори Язид с тънка усмивка. Ноздрите му трепнаха, а черните зеници на светлите му очи се разшириха, когато тя го погледна в лицето.
— Баща ни не е там — съобщи Сюлейман, като се върна от мисията си.
Язид разхлаби прегръдката си и отдалечи Ариел от себе си.
Сюлейман го погледна странно, после се обърна към Ариел:
— Добре ли си, Ариел?
— Да. Язид обеща… — тя прекъсна думите си, тъй като Язид сложи пръст на устата си, зад гърба на Сюлейман.
— Язид обеща какво? — настоя Сюлейман.
— Нищо — бързо се поправи тя. — Той току-що обеща да говори със султана от мое име.
— Това не е добре. Договорите са подписани. Сега женитбата е закон.
— Кристофър Стонтън е измамник и лъжец, който заговорничи. Султанът не знае това. Язид ще говори с него и аз също ще представя жалбата си. Между нас казано, сигурна съм, че той ще разбере, че трябва да скъса на парчета този унизителен договор. В края на краищата, той е султанът — завърши тя със студен глас.
— Да — отговори спокойно Сюлейман. — Но той също държи на думата си.
— Ти не си наследник на трона. Може би си безсилен да повлияеш на султана, докато Язид е престолонаследник.
Ариел веднага съжали за думите си. Сюлейман винаги я наблюдаваше със снизходителната усмивка на по-стар брат. Но тя не можеше да разбере защо той взема страната на Кристофър Стонтън, когато тя толкова открито презираше идеята за този брак.
— Достатъчно — нареди Язид. — Във всеки случай, нищо не може да бъде направено тази вечер. Върни се в стаята си, Ариел. Сутринта ще говорим отново.
Ариел послушно се върна в стаята си. Но когато ръката й стисна месинговата дръжка на вратата, тя опря чело в студения кедър и въздъхна.
Въпреки изтощението си не би могла да остави нощта да мине, без да запълни пукнатината, която отвори между себе си и Сюлейман. Безмълвно реши да се отвърне от желаното удобство на спалнята и тръгна надолу по коридора.
Когато вратата се отвори, Ариел не беше сигурна как бе стигнала до стаята на Сюлейман. Коленете й се разтрепериха толкова, че не знаеше как успява да се задържи права. Никога не си бе позволявала такава волност с него или Язид. Но Сюлейман не попита защо е на вратата му. Той я хвана за ръката, като я поведе към купа възглавници близо до огъня. Той се сви на възглавница до нея и зачака, като я гледаше с лице, застинало от интерес.
— Какво има? — настоя той. — Бледа си като снега във високия Атлас.
Ариел гледаше надолу към ръцете си, хипнотизирана от пръстите си, докато те отлитаха алените ресни на възглавницата, сякаш независимо от волята й.
— Дойдох да се извиня, Сюлейман.
— Няма нужда, Ариел.
Милата прошка на Сюлейман направи така, сякаш нищо не се бе случило. Ариел стисна очите си, когато сълзите бликнаха между ресниците, потекоха надолу по бузите й и падаха върху здраво сключените й ръце.
— Нямах предвид тези неща… — заекна тя между хлипанията. — Аз се опитах да те нараня. Опитах се да те с-с-спра да не кажеш нещо добро за… — запъна се Ариел, неспособна да накара устните си да оформят името на Кристофър.
— Твоя възлюблен — довърши Сюлейман вместо нея.
Тя го погледна през мократа завеса на сълзите си.
— Трябва ли да го наричаш така?
— Той е именно това.
Ариел го погледна зло. Нямаше повече сила да спори. Нощта вече изглеждаше безкрайна. Всичко, което искаше, бе да спре вихрените мисли в главата си. Всичко, което искаше, бе блажен, спокоен сън.
— Баща ми те обича, Ариел — продължи Сюлейман със съчувствен глас. — Много вечери той ми е говорил за теб. Желанието на майка ти беше да се върнеш в Лондон. Тази женитба ще донесе просперитет за страната ни посредством договора. Не познавам херцога добре, но все пак имам чувството, че е добър и честен човек.
Думите му бяха искрени. Ариел обаче не искаше да ги чуе. Тя гледаше надолу в скута си и напразно се опитваше да върне на повредените ресни предишната им форма. Пръстите й замръзнаха, когато ръката на Сюлейман покри нейните. Той ги издърпа от скута й, а ръцете им се сключиха между тях в нежна прегръдка на уважение.
