— Не позволявай сянката на баща ти да попречи на щастието ти, Ариел. Не бих искал да те виждам повече наранена от него. Освободи себе си от злата му
Ариел погледна към доброжелателното лице на Сюлейман. Тя се усмихна със съжаление.
— Не мога, Сюлейман. Не мога да простя лъжите и на двамата.
Глава 7
Ариел бе спала малко през нощта. Бе стискала ръце в безсилие и направила добре отъпкана пътека между стола и леглото си. В един безбожен час бе поискала да си направи баня, бе легнала неподвижно в огромната вана и накарала чувството си за безсилие да напусне изтощеното й тяло, докато накрая бе завладяна единствено от мисълта за сън. Най-сетне, почти на зазоряване, тя се измъкна от прохладната вана. С още влажна кожа, Ариел пусна турската кърпа на купчина върху килима и се хвърли в леглото, като се унесе в неспокоен сън.
Сега, въпреки ярката слънчева светлина, която подсказваше, че денят преваля, тя все още бе изтощена, обзета от летаргично неразположение, сякаш покрита от дебело, вълнено одеяло. Кожата й бе така подута и чувствителна от продължителната изтощителна баня, че дори ръчно изработените набори на завивките й се струваха груби. Ариел се насили да отвори подутите си от сън клепачи, изстена, претърколи се и зарови лице в пухената възглавница. Не би могло да има по-лош кошмар от това, което се случи снощи.
Как бе могла да позволи на Кристофър Стонтън да я измами толкова лесно? В нощта на бала не й бе дал никаква друга възможност, освен да му се довери. Иначе трябваше да застане лице в лице с бухареца. Но като се обръщаше назад, по-скоро би рискувала с ужасните черни стражи, отколкото да се остави в измамните ръце на английската отровна змия! Тя бе сгодена за човек, чието сърце със сигурност бе студено като камък. Човек, който щеше да я отведе далеч от любимите места, докато най-голямото й желание бе да остане тук. Бе сгодена за лъжец, мъж, който не чувстваше никакви угризения от измамата, който всъщност й се наслаждаваше.
За неин най-голям ужас образът му изпълваше въображението й, но това не бе образ на плъзгаща се змия с играещ поглед. Това бе съчетание от мускулесто телосложение и заряд от енергия, които се излъчваха от него като съчетание на две противоположни сили. Сили, които причиняваха в Ариел буря, която бе плашеща и вълнуваща едновременно. Със срамна яснота тя си припомни тръпката, предизвикана от обгръщащите я ръце, и екстаза от прегръдката му. Почти можеше да чуе собствените си издайнически стонове на наслада.
Тя безмилостно отхвърли настрана предателските мисли. Мъжът, който я бе купил на цената на портокали и кожа, нямаше нищо общо с тези неща. Ездата до езерото, срещата им в градината, дори спасяването й от бухареца на бала, всичко това бе част от нейното падение. Той бе създал погрешен образ за себе си. Човек, който не съществуваше. Не бе търговецът с лекото чувство за хумор, когото бе намерила за неотразим. Под смайващо красивата кожа той бе едно от най-низшите животни. Докато я утешаваше с разбиране и си позволяваше волности с нея, той се бе присмивал на доверчивата й природа.
Тя мразеше Кристофър Стонтън.
Студеното, грубо поражение, което бе започнало да сломява сърцето на Ариел предишната нощ, се разрасна, заличавайки топлотата, която веднъж бе почувствала към него. Тя преглътна конвулсивно и отпрати безмълвна молитва на благодарност към Язид за това, че я предупреди. Лорд Стонтън, роптаеше тя наум, не бе по-различен от баща й — английски благородник с титла. Какво друго бе той, освен един лъжец и измамник, който бе изоставил бременната си жена в непозната страна? Майка й я бе уверила, че баща й наистина се грижел за тях. Често я уверяваше, че умрял при опит да се върне при тях. Но потайните слухове, които се разнасяха по коридорите и зад вратите, говореха друго на Ариел. Никакви кораби не бяха нагазвали във водите, никакви чужденци не бяха нападани и задържани срещу откуп, нито дори безмилостна средиземноморска буря не бе вилняла през месеците след раждането на Ариел, която да изхвърли египетския кораб в пристанищата на Танжер или Сале. Той бе тръгнал да види пирамидите и казал, че ще се върне навреме за нейното раждане, но — подобно на Кристофър — бе излъгал.
Тя затвори очи в отчаяно желание да бъде някъде другаде и някак, ако можеше, да избегне тази невъобразима съдба. Докато лежеше сред разхвърляните завивки след безсънната нощ, си спомни обещанието на Язид и духът й някак се повдигна. Тя провеси крака от леглото и с малко повече целеустременост, отколкото бе притежавала миг преди това, се подготви за деня.
Наметна халата, който лежеше срещу крака на леглото, прекоси стаята и отвори капаците на прозорците. Слънцето обля всичко и оживи помраченото й настроение. Ариел се придвижи до гардероба и точно вадеше една раковинено розова туника с харемските панталони, които вървяха към нея, когато се вмъкна Чедила, която носеше поднос, а след нея плътно я следваше Рима.
— Сложи халата си и ела да хапнеш — каза Чедила. — Трябва да ядеш.
Ариел погледна без ентусиазъм към подноса с пресни смокини, като продължаваше да държи дрехите си. До малката кана с козето мляко с каймак и чинията с покрития с коричка и приготвен с билки хляб върху подноса стоеше кана с ментов чай, но нищо не я съблазни. Усмихна се на Чедила с израз на съжаление.
— Не мога да ям. Трябва да видя веднага султана.
— Не мисля, че това е възможно — предупреди я Чедила, като постави малка ваза с цветя до закуската на Ариел. — Дворецът е с главата надолу. Съмнявам се, че дълбокомъдреният ни султан ще се срещне с теб тази сутрин. Така че имаш повече от достатъчно време.
— Нещо може би не е наред с английския договор — дръзна да изрече с надежда Ариел и погледна настрани към Чедила.
Тя сви рамене в отговор.
— Това не е моя работа. Нашият мула ще се погрижи за всички възникнали проблеми. Моята работа е да се грижа за теб и възнамерявам да направя това с помощта на Аллах.
Ариел разтърка слепоочията си с раздразнение.
— А ти, дете мое, се нуждаеш от време, за да приемеш волята на Аллах, преди да се срещнеш с други хора.
— Ако имаш предвид онзи ужасен брачен договор, няма да слушам и дума за това — твърдо заяви Ариел, а главата й започна да я боли от безсънната нощ.
Чедила взе туниката от отпуснатата й ръка и я подаде ловко на Рима.
— Ще ми липсваш, дете на моето сърце. Но съм изпълнена с радост при знанието, че най-накрая ще намериш своето място в живота.
Ариел я погледна гневно, но предаността в очертаните с черен грим очи на Чедила изразяваше любов за цял живот. Внезапно сълзите, които не бе могла да пролее през нощта, рукнаха надолу по бузите й, когато се размекна в утешителната прегръдка на Чедила.
— Какво ще правя? Бях изиграна и използвана, и…
— За какво говориш, дете? Няма нищо, заради което да се чувстваш така объркана. — Ръката на Чедила очертаваше ритмични кръгове по гърба й.
— Всичко ме кара да бъда объркана — подсмръкна Ариел на рамото й.
Гласът на Чедила звучеше като успокоително припяване, когато я примамваше към леглото.
— Легни си, дете мое. Нуждаеш се от почивка. От време.
Ариел искаше да й каже, че Язид ще се погрижи за нея, че трябва да говори със султана и че с всеки изминал момент съдбата й безвъзвратно и окончателно се решаваше. Но тялото й се бунтуваше срещу желанията. Тя жадуваше за удобството на леглото, прохладните, съблазнителни завивки и успокояващото докосване на ръката на Чедила, която нежно я масажираше, премахвайки напрежението, което бе обхванало тялото й.
— Почивка… — мърмореше успокоително Чедила.
