Цялата беда се заключаваше в това, че тя бе изключително упорита и едва ли щеше да признае правотата на неговото заключение.
Кристофър нямаше време да продължи тази линия на разсъждения, защото двойната кедрова врата се отвори и в приемната влязоха двама роби, последвани от султана. Мохамед Бен Абдулах зае мястото си около кръглата маса в центъра на стаята, без дори да си даде вид, че забелязва присъствието на Кристофър. По негов сигнал един черен роб постави два навити пергамента на сребърния поднос пред него.
— Лорд Стонтън? — Султанът кимна към документите. Кристофър взе перото, потопи го в мастилницата, а очите му пробягаха по съдържанието на документа и намериха името й, изписано с бързопис: лейди Ариел Ленъкс, маркиза Хърстбек. Той се подписа с дебели букви, след това повтори същата процедура и с втория екземпляр. Султанът направи същото. Робът се придвижи бързо към документите, поръси с пясък свежите подписи и постави разтопен червен восък в долния им край. Подавайки печата на султана, той отстъпи назад, когато Мохамед притисна царствения си печат в топлия восък.
— Готово — усмихна се султанът със задоволство. — Сега нека празнуваме. — Топлият и сладък марокански чай бе разсипан във високи чаши и поднесен на всеки от тях.
Кристофър вдигна чашата си в ответен тост.
— Готово — повтори той.
Глава 6
— Получихте вашия договор — отбеляза Кристофър, влизайки в салона на покоите на чичо си. Той пренебрегна смущението в погледа на Робърт и преди да си наложи маската на държавен служител, си сипа прилична доза бренди.
— Не ми казваш, че си се съгласил с женитбата? — попита недоверчиво Робърт.
— Забелязва се изненадата ти, Робърт. Мислех, че в твоята област това е строго забранено.
— Всеки политик има своя момент. Но като оставим това настрана, мисля, че и двамата можем да очакваме поздравления — отговори Робърт. Той си наля бренди и вдигна чашата. — За договора! Ще се хареса на крал Джордж. А аз очаквам да срещна маркизата. — Отпи глътка от питието си и добави: — Преди години срещах майка й няколко пъти в Лондон.
Робърт успя някак да пропусне начумерения поглед на Кристофър при тази реплика.
— Истина ли е?
— Откъде по друг начин знам за това, че повереницата на султана е подходяща за теб? Лейди Каролин беше зашеметяващо красива. Нейните очи имаха най-необикновения цвят — почти златни, както аз ги наричам, — и тя напълно завладяваше сърцето на всяка подходяща партия за женитба през онзи сезон.
— А баща й?
Робърт премигна, спомняйки си:
— Евън Ленъкс беше мечтател. О, той беше красив дявол, какъвто трябваше да бъде, за да избяга тя с него. Но аз винаги съм мислил, че той не е истински мъж.
— Какво означава „тя избяга с него“?
— Родителите й не одобряваха тяхната връзка. Имаха доста по-големи планове за Каролин, а Ленъкс не беше бог знае каква партия, като изключим външния му вид.
— И така, те избягаха?
— Мисля, че според историята, която чух, са се оженили в Денвър и веднага след това са отплували за Европа. Вероятно са планирали да прекарат там медения си месец, докато родителите й се примирят с женитбата. Обаче нямаха шанс. Ленъкс убеди Каролин да пресекат пролива и никой от тях не се завърна.
— Тя е останала тук — отбеляза Кристофър, съобщавайки му историята, която знаеше от Ариел. — Какво всъщност се е случило с него?
Робърт поклати глава:
— Не зная. Около тях имаше много предположения. Носеше се мълвата, че Каролин е тук и е родила дете. Родителите й нито потвърдиха, нито отрекоха. Когато бяха разпитвани без заобикалки за нея, те казваха, че дъщеря им е мъртва.
Кристофър издаде звук на отвращение. Неговият собствен баща бе направил нещо също толкова коварно. Понякога английската аристокрация не бе нищо повече от куп егоистични тирани. Би могъл да преброи на пръсти истинските благородници сред тях. Робърт и Ан, както и неговата майка, се числяха към тях. За нещастие на Ариел нейните родственици не притежаваха тази привилегия.
— Добре, ще имаш късмета да я видиш утре. Надявам се ти и Ан да я забавлявате на вечеря.
Робърт се усмихна:
— Ще ни бъде много приятно.
Беше минало полунощ, когато Кристофър се завърна в стаята си, задоволил любопитството на Робърт с много съкратена версия на сърдечната му промяна. Той отвори вратата и намери Фатим спящ на стол пред огъня. Кристофър прекара пръсти през косата си, прекрачи берберина и го раздруса да се събуди.
— Ще поставиш на изпитание търпението на Аллах, братко — намръщи се Фатим замаяно. — Препусках ден и нощ, за да стигна до султана. После ти ме влачи из палата и ме остави да те чакам, докато отново се зазори. Моята майка нямаше да бъде доволна от теб, ако чуеше това.
— Кажи й, че ще потърся прошка от Аллах заради обида на сина й, Фатим. Но лично аз се съмнявам, че няколко безсънни нощи ще ти причинят трайна вреда.
— Ще видим, братко мой. Сега, надявам се, причината, поради която ме лиши от почивката ми, си заслужава цената, която аз платих. Какво каза султанът? Ако мога да помогна по някакъв начин, трябва да ми кажеш. Запомни! — каза той, когато усмивката се върна на лицето му. — Дължа живота си на теб и трябва да ми предоставиш всяка възможност да ти се отплатя. Такъв е законът на исляма.
— Боя се, че ще трябва да ми останеш длъжник за малко повече, Фатим. Моята работа не е опасна за живота. Ще се женя.
— Ай! — събуди се напълно Фатим, като удари с длан челото си. — Моите сестри сигурно ще поставят главата ми на поднос заедно с овчето месо, когато се върна вкъщи! Моето сърце е изпълнено с радост за теб, братко, въпреки че не мога да повярвам на твоите думи. Коя е жената, пленила сърцето на моя английски брат? Каква връзка има това с нашия велик султан Мохамед Бен Абдулах?
— Чувал ли си за лейди Ариел Ленъкс, султанската повереница? — попита Кристофър, учуден от собствената си гордост при това съобщение.
— Английската султанка? — по мургавото лице на Фатим се разля наслада. — Разбира се! Кои не е седял на огньове край палатки, през изпълнени със звезди нощи, и не е разменял истории за мистериозната английска султанка. Казват, че красотата й съперничи на слънцето. Тя е злато и бронз, и е толкова недосегаема, колкото шепа от топлия пясък на Сахара. — Той прекоси стаята и прегърна Кристофър. — Тя ще стане добра първа жена за теб. Като втора жена, не. Твоята първа жена би направила живота ти непоносим с ревността си.
— Тя ще бъде моята единствена жена, Фатим. Но тя все още не знае за женитбата ни.
— А, това е част от договора, който изработихте! Добра сделка, приятелю. Ние получихме дрехи и муниции, твоят крал получи кожа и плодове, а ти получи хубава жена. Довери ми се, няма да разглася твоето доверие на никого. Но трябва да обещаеш да я вземеш със себе си, когато дойдеш да посетиш майка ми — добави той радостно. — Моето най-чудесно възмездие ще бъде да видя лицата на сестрите ми, когато съобщиш, че взимаш за жена английската султанка.
Кристофър поклати глава.
— Имаш обещанието ми, Фатим. А сега нека двамата с теб поспим. Можем да приключим този разговор сутринта, преди да се прибереш у дома.
— До тогава, братко мой — каза Фатим с последна прегръдка. — Аллах Акбар! Има само един бог, и той е Аллах! — провъзгласи той, като излезе гордо от стаята със завъртане на бялата джелаба.
— По-добре би било да ми придаде малко вдъхновение утре — каза Кристофър в празната стая. Въпреки обясненията си на Робърт и Фатим, той все още трябваше да измисли задоволителен начин да каже на
