Ариел

— Е, в края на краищата могат да се задоволят и с това. — Той сви рамене. — Но трябва да спазиш клетвата си и да дойдеш, иначе животът ми ще бъде безсмислен, братко. — Той повдигна благоговейно очи. — Предупреждавам те, че сестрите ми не спират да се карат коя ще се омъжи за теб и ще стане велика английска султанка. Казах им, че няма да се ожениш, докато не станеш посивял старец, за което време те ще бъдат вече много години омъжени, с много пиленца, за които да се грижат.

Кристофър се засмя и се зае с ботушите си, докато Фатим се намести в отсрещното кресло и опъна безгрижно крака.

— Всяка година, когато стават на възраст и баща ми ги омъжва, си мисля, че животът ми най-после ще потече по-спокойно — продължи Фатим със страдалческо лице. — Но по-възрастните живеят наблизо и ни посещават често. А по-младите! Кълна се, че са по-здрави от другите. Няма покой за мен. Аллах е моят създател, но животът с десет сестри е истинско мъчение. Не мога да разбера как Великия и Единствения е могъл да пропусне да ме дари поне с един брат, за да мога да се защитавам от това женско нашествие.

Кристофър се отпусна в креслото, потупвайки от бреме на време по коленете си, като наблюдаваше обхванатото от щастие лице на Фатим.

— Бих ти помогнал, ако можех, Фатим, но се опасявам, че едва ли трябва да разчиташ на мен да те освободя от сестрите ти. Освен това мисля, че си щастлив от тяхната обич.

Фатим се ухили широко.

— Това е почти като да притежаваш харем, нали? И то без никакви разходи. Предполагам обаче, че трябва да се доверяваме на мъдростта на Аллах и да понасяме изпитанията както можем. Сега — каза той и скочи от креслото, — кажи ми каква работа имаш да вършиш за твоя крал.

Кристофър повдигна рамене.

— Чичо ми води преговори за сключването на търговски договор между Англия и Мароко. Помоли ме да го придружа, защото знаеше, че добре познавам страната.

— Значи братът на баща ти смята, че може да има някакви неприятности, свързани с този договор?

— Съпругът на сестрата на майка ми — поправи се Кристофър, тъй като вместо арабската дума за вуйчо бе употребил общата английска дума за чичо — може би просто иска да поуспокои съвета на везирите, като се възползва от знанията, които мога да му дам.

— Този твой вуйчо е мъдър човек — заяви Фатим въодушевено. — Благословен да е, че те е докарал тук.

— Поради информацията, която носиш за султана ли? — попита Кристофър, но веднага добави: — Ако баща ти те е заклел да мълчиш, аз ще разбера, Фатим.

— Аз ти се доверявам напълно. Има ли нещо ценно, което не бих могъл да ти кажа? — попита той обидено. — Не! Разбира се, че няма! — Фатим прекоси стаята със забързани крачки. — Ние сме братя по клетва. Сред берберите тази връзка е дори по-силна от кръвната. — Той погледна Кристофър и се засмя. — Но, разбира се, ти си твърде честен, за да кажеш на когото и да било нещо и по такъв начин да ме обезчестиш. Така че твоята забележка не ме обижда.

— Радвам се да чуя това — отбеляза Кристофър, впил поглед в свръхентусиазирания млад човек. — Може би ще ми кажеш какво е съобщението на баща ти, преди да се преоблека за вечеря?

— Разбира се! Преди десет дена баща ми бе извикан на съвета на берберите — Билад Ал Сиба.

— Той се свиква няколко пъти в годината — вметна Кристофър.

— Да, това е вярно, братко. Но докато бил там, баща ми подочул някои разговори относно настроенията в Билад Ал Махзан. Знаеш, че нашите градове се управляват от правителството на султана. Махзанът се състои от водачите на градовете, докато Билад Ал Сиба е съставен от вождовете на планинските берберски племена. Ние сме свободни да правим каквото пожелаем, стига само да не нарушаваме законите на султана.

Кристофър кимна. Той беше запознат с всичко, което му казваше Фатим, но вниманието му бе привлечено от това, за което намекваше младият берберин. Бащата на Фатим, халиф Ал Рашид, беше сред най-могъщите и уважавани берберски каиди3 вожд на племе, което наброяваше над хиляда души. Фактът, че бе подслушал някакъв разговор за Билад Ал Махзан, правеше този слух много по-опасен, отколкото ако му бяха казали открито за намеренията на везирите.

— Хората, които баща ми подслушал, говорили за бунт. Това не е нещо необикновено. В Мароко винаги са съществували метежни настроения. Когато не можем да мечтаем за свобода, ние ставаме отчаяни като пленена пеперуда. Но думите, които баща ми чул да изричат тези хора, били точни и добре обмислени. Тук не става дума за мечти на изкуфели старци. Говорили са за собствената гвардия на султана. Бухарците.

— Черната гвардия? — Кристофър се вгледа внимателно в тъмните бадемови очи на Фатим.

— Точно така — отвърна Фатим. — Дори баща ми не е могъл да повярва на собствените си уши. Благословията на Аллах, който пази нашия султан, е повела баща ми близо до тези хора. Иначе е нямало да ги чуе. Никой не би посмял да говори подобни неща против Мохамед Бен Абдулах в присъствието на баща ми.

— Следователно халиф Ал Рашид може да потвърди съществуването на конспирация?

Фатим кимна.

Кристофър сви пръсти под брадичката си и се загледа в нарисуваната кана.

— Какво каза мула Мохамед, когато му предаде съобщението на баща си?

Фатим разтегна устни в слаба усмивка.

— Много малко неща. Не предполагам, че е пожелал да ми се довери. Той ме изслуша и изпрати благопожеланията си за дълъг живот на баща ми.

— С бухарците в двореца бунтът може да успее, преди да започне войната — каза тихо Кристофър.

— Такива бяха и думите на баща ми. Това ще бъдат трагични времена за нашата страна, защото е повече от сигурно, че заедно с Мохамед Бен Абдулах ще бъдат унищожени жените и децата му. Който и да предвожда бухарците, едва ли ще остави жива някоя бременна наложница. Не трябва да има наследници.

Или повереници, помисли си Кристофър, ако везирите бяха замесени в заговора. Образът на Ариел, бореща се с узурпаторите на върховната власт в страната, зае изцяло съзнанието му. Не се съмняваше, че тя ще се бори, а борческият дух не беше нещо, което ислямските воини ценяха в жените. Щяха да избият гордостта й, ако я хванеха. А те щяха да я хванат, ако бухарците успееха да извършат преврата в стените на Ел Беди.

— Добре, че дойде, Фатим. Може би с това спасяваш султана и неговото правителство.

— Добре е, че вуйчо ти те е взел със себе си — отвърна берберският принц. — Той трябва да работи бързо, за да осигури договора на вашия крал, и може би ще поиска да се махне по-бързо от тук и да поеме по пътища, които са неизвестни за повечето пътешественици. Пътища, които са познати на теб обаче.

— Робърт не е човек, който ще побегне пред опасностите, ако може да предложи помощта си, от какъвто и род да е тя.

— Тогава той има сърце на воин, също като теб, братко мой, макар да не ти е кръвен чичо.

Кристофър кимна разсеяно.

— Можеш да се увериш сам.

— Така ли! Значи ще присъствам на вашата среща?

— Освен ако нямаш други планове. Но дори и да имаш, ще трябва да ги промениш. Трябва да уведомим Робърт за посланието на баща ти до султана.

— Аз ще бъда на твоя страна, както винаги, братко — обяви младият берберин и тръгна след Кристофър, който не можа да дочака витиеватия му отговор.

Половин час по-късно Робърт бе осведомен от Фатим за всичко, което бе съобщено и на султана. Но реакцията му бе много по-сдържана, отколкото очакваше Кристофър. Той крачеше нервно из стаята и спираше от време на време, за да погледне през прозореца в тъмната нощ, сякаш очакваше да види някой бухарец да слухти на балкона.

— Най-доброто нещо, което можем да направим — казваше Робърт, — е да подпишем договора колкото може по-скоро. Тогава ние ще имаме законен предлог да помагаме на Мохамед. Англия би могла да изпрати оръжие в негова подкрепа.