устата му.
Ръцете на Ариел се обвиха около врата му. Връхчетата на пръстите й докоснаха косата му и се заровиха дълбоко в копринената й мекота, докато тялото й приемаше очертанията на неговото тяло. Допирът му възпламени огъня на желанието в нея и тя се разтопи в неговата горещина, приемайки нова форма подобно на разтопен восък. Беше същото като предишната нощ. Тя беше отровена от него. Едната целувка се превърна в хиляди. Той покриваше лицето й с тяхната топлина. Очите й. Веждите й. Чувствителното място, където челюстта й срещаше раковината на ухото.
В нея се зароди един неопределим подтик. Възбуждащ. Опияняващ. Всепоглъщащ. Миглите й трептяха като крилца на пеперуда, когато целувките му обсипваха врата й. След това устните му отново потърсиха нейните, този път по-настойчиво. Езикът му сновеше по зъбите й, опипваше вътрешната страна на устните й, след това се втурваше навътре, възбуждаше езика й и пораждаше нови усещания, които разтърсваха тялото й в конвулсии. Той прибра езика си и й позволи да навлезе в неговата уста. Тя го последва охотно. Пламъкът нарастваше, подхранван от емоциите, които той й бе разкрил, и се издигна до неимоверни висини, подсилван от търсещата му уста, учестеното му дишане и нежните стонове, които той издаде, когато тя смело промъкна отново езика си в неговата уста. Желаеше топлината на неговото тяло да се смеси с нейната, да диша заедно с него, да бъде обладана от миризмата му, която поглъщаше уханието на черешовите цветове и прохладата на водата в краката й.
Пръстите му галеха косата й, докато другата му ръка се движеше по нежната закръгленост на хълбоците й, притискаше я към него и скоро достигна до пояса. Връхчетата на гърдите й се втвърдиха в предусещане на неговия допир. Той откъсна устата си от нейната, когато разтвори джелабата и откри пълните й, твърди гърди.
— Съблазнителка. — Думата прозвуча като насечен шепот в устата й. Целувките му се спускаха по- ниско, като следяха очертанията на врата й. Езикът му очерта линия по раменете й, а ръката му сграбчи гърдите й. След миг устата му се затвори над стърчащото връхче на гръдта й. Тя простена от неописуемото удоволствие и притисна главата му към себе си с цялата сила, на която бе способна. Той го дразнеше нежно, след това го засмука и — една след друга — трескави тръпки разтърсиха тялото й.
— Моля те — прошепна тя през бушуващата в нея емоция. — Моля те, недей.
Кристофър я погледна с помътнели очи и бавно се отдръпна от нея.
Внезапен студ прониза Ариел, когато един тъмен дъждовен облак закри слънцето. Тя все още гореше и внезапният вятър посипа тялото й със студени иглички. Оправи дрехите си и постави пояса на мястото му. Как можеше да се чувства толкова прекрасно, и само миг по-късно — толкова отчаяна? — питаше се тя, като се опитваше да успокои дишането си. И защо мъжът, който запали този бушуващ огън в нея, сега седеше до нея с пръсти, заровени в косата си, там, където преди малко бяха нейните, и с такова изражение на лицето, сякаш бе срещнал смъртта си?
— По-добре е да се връщаме — каза Кристофър, като кимна към натрупващите се черни облаци.
Ариел се съгласи мълчаливо и започна да обува ботушите си. Докато навиваше косата на главата си и умело увиваше дългия бял плат, като по такъв начин възстановяваше очертанията на захвърления тюрбан, Кристофър пазеше зловещо мълчание. Тя привърши с тоалета си и се насочи към кобилата си. Почувства, че Кристофър се намира зад нея, но се метна в седлото, преди да успее да й предложи помощта си. Разочарована и ядосана, Ариел обърна кобилата и се запромъква през кипарисите, без да го чака.
Кристофър сви устни в тънка линия и възседна коня си. Той лесно настигна Ариел и заязди мълчаливо край нея. Беше действал като последния глупак, си каза ядосано той. Откраднатата целувка вчера бе просто акт на любопитство, и само по себе си това бе вече нещо лошо. Но да се предаде на очарованието на Ариел днес, когато се готвеше да откаже предложението на настойника й, бе нещо много повече от глупост.
Само да не беше толкова невинно съблазнителна, мислеше си той, като се взираше в клоните на портокаловите дървета, които вятърът бе започнал безмилостно да шиба. Как можеше да не осъзнава, че представлява огромна съблазън за него, докато стоеше с голи крака и с водопада от злато, който се спускаше по гърба й? Той смяташе само да й съобщи решението на „херцога“ да не се жени за нея. Вместо това се лиши от малкото останал му разум заради вкуса на целувките й. Вкусът на желанието, на което тя бе отвърнала с пълна сила.
Ариел бе посрещнала неговите ласки с неочаквана страст. Все още усещаше допира на бедрата й до тялото си, нежната закръгленост на задните й части в ръката си и начина, по който езикът й го влудяваше със стремителните си търсения. Толкова я желаеше тогава, че нямаше да се спре пред нищо.
И тя щеше да го последва.
Нещо му подсказваше именно това.
Единствено неговото колебание я изплаши. Иначе в този момент той вече щеше да излива семето си в нея.
Кристофър изстена и прогони мъчителната картина от съзнанието си. Стисна челюсти в безсилна ярост, когато първите дъждовни капки забарабаниха по лицето му. Това беше невъзможно! Той не искаше да се ожени за нея. Беше й казал — при това бе дал честната си дума, — че херцогът на Ейвън ще отхвърли предложението на султана. Поведението му бе доста незряло. Беше позволил на собствените си желания да надмогнат чувството му за здрав смисъл, една волност, която Кристофър никога не си бе позволявал. Подобни отстъпки водеха само до нещастия, нещо, в което много пъти бе имал възможност да се убеди.
Небето се раздра като разпран мях. На няколко крачки пред него Ариел гонеше кобилата си в галоп към конюшните. Кристофър я гледаше как се отдалечава и придържаше нервния си жребец, когато светкавица разцепи потъмнялото небе, последвана от застрашителния трясък на гръмотевицата. Изля се истински потоп, който се сипеше безмилостно върху коня и неговия ездач. Кристофър стоеше на едно място, възправяйки решимостта си срещу развилнялата се буря. Желаеше Ариел Ленъкс, не можеше да отрече това, а и тя го желаеше.
Но той не можеше да си позволи това. Не и на цената, която искаше султанът.
И Ариел, разбира се, също не го искаше.
Това няма да се случи повече, закле се той, когато още една светкавица разцепи почернялото небе. Тази вечер щеше да каже на султана, че няма да има никакъв брак, и неговата златна съблазнителка завинаги щеше да изчезне от живота му. Кристофър дръпна юздите, обърна жребеца по посока на двореца, и кон и ездач се понесоха напред като един, готови да избягат поне от дъжда.
Глава 5
Кристофър се завърна в апартамента си прогизнал до кости от дъжда, но горещата баня и брендито, които заповяда веднага да му приготвят, му помогнаха да възвърне доброто си настроение. Той напъха краищата на ризата си в бричовете и започна да се подготвя за срещата си с Мохамед Бен Абдулах. Напомняше си, че в света има много други жени и че той не трябва да взима ирационални решения заради тази особено предизвикателна фея, без значение колко красива и страстна бе тя. Беше се спрял на средата на стаята, за да облече зеленото си сако, когато на вратата се почука. Преди да може да отговори, вратата се отвори и на прага застана Фатим, с ръце на кръста, развяваща се джелаба и тюрбан на главата.
— Не можах да повярвам, когато мула Мохамед Бен Абдулах, великият султан на Мароко, спомена името ти! Трябваше да се убедя сам и сега пред себе си виждам потвърждение на неговите думи. Благословен да си! — извика Фатим и вдигна ентусиазирано ръце, като междувременно прекосяваше стаята. — Добре дошъл, сине на бащината ми шатра. Аллах ми се усмихна днес!
Планинският берберин сграбчи Кристофър за кръста и го придърпа към себе си в силна прегръдка. Кристофър му отвърна, истински доволен от неговото неочаквано появяване.
— Фатим, какво правиш тук? — попита той брадатия млад мъж, като отстъпи назад.
— О! По молба на баща ми дойдох да говоря с великия султан. Страхувам се обаче, че не му нося добри новини. Както и да е, не се тревожи за това. Дай да те погледна! — Той се усмихна до уши, преди отново да вземе Кристофър в прегръдките си. — Майка ми и сестрите ми много ще се разочароват, когато разберат, че си бил в Мароко и не си се обадил — каза Фатим и укорително поклати глава. — Трябва да ми дадеш някакво извинение, с което да мога да ги успокоя, като се върна.
— Имах намерение да дойда веднага щом намеря няколко свободни дни. Сега обаче работя за краля, така че не разполагам с времето си.
