Очите на Кристофър проблеснаха, когато парира нападките на Язид в започналата борба на воли.
— Може би, мула, именно вашата неопитност с породисти коне ви е накарала да се страхувате от тях — отвърна сухо Кристофър.
Лицето на Ел Язид пламна от ярост при този намек.
Обстоятелството, че Робърт, а следователно и Англия, знаеха толкова малко за Мохамед Ел Язид, го тревожеше. Престолонаследникът бе известен като прекрасен ездач и воин, който се радваше на огромна популярност. Но Кристофър придаваше по-голямо значение на историите за хипертрофираното его на Ел Язид и последователната му ксенофобия. Носеха се слухове, че Ел Язид оказва на арабските и берберските шейхове помощ по-често за прогонването на чуждите дипломати, отколкото за сключването на мирните договори, предлагани от баща му. Но той работеше в сянка и никога не се противопоставяше открито на султана. Кристофър дори се чудеше дали Мохамед въобще знаеше, че именно неговият син се крие зад толкова зачестилите напоследък неуспехи във външната му политика. Но дори и да знаеше, той не го признаваше. Презрението на Язид към англичаните можеше да се окаже фатално за подписването на договора, в зависимост от влиянието, което Ел Язид можеше да окаже върху султана. Поне засега обаче Кристофър не знаеше доколко султанът ще да се поддаде на внушенията на Ел Язид.
— В цялата британска империя няма нито един жребец, който да не мога да победя — заяви Ел Язид и маслиненият цвят на кожата му придоби морав оттенък. — Кристофър повдигна скептично вежди и се загледа в трепкащия мускул на бузата на Язид, който продължи: — Някои хора виждат малкия размер на арабските коне и се заблуждават, че са слаби. Но арабските коне са бързи и сигурни. Те ще носят ездача си, докато не паднат под него. Знаят как да оцеляват и имат защитата и
— А, да — прекъсна го Робърт. — Фантазията не е ли някакъв вид военни маневри?
— Много повече от това — отвърна гордо султанът. — Тя не прилича на вашите древни турнири. Най- добрите ездачи и воини от нашата армия са ангажирани с една шеговита битка. На широк фронт те настъпват срещу зрителите и когато достигнат до определена точка, спират и изпразват пушките си във въздуха.
— Това сигурно ще бъде много възбуждащо преживяване — каза Робърт.
— Фантазията е истинска демонстрация на силата и уменията на моите поданици, лорд Белмет — отвърна султанът. — И, разбира се, това е нещо, което човек трябва да види сам, за да го оцени напълно. Но вие ще можете лично да се убедите в това утре вечер. Тогава ще видите защо толкова се гордеем с нашите коне и нашите воини. Мохамед Ел Язид ще ръководи Фантазията.
Очите на Ел Язид бяха притворени, когато той се поклони учтиво, но няколко секунди преди престолонаследникът да скрие лицето си от чуждите погледи, Кристофър успя да долови презрителните пламъчета в очите му.
— Какво е мнението ви за това животно? — попита султанът, като насочи вниманието им към един прекрасен сив жребец, който едно кривокрако конярче изведе от кабинката му, за да могат да го огледат. Момчето разкарваше жребеца нагоре-надолу по пътеката и лицето му гореше от гордост, когато конят изпъваше врат и размахваше триумфално опашка.
Когато жребецът спря пред групата мъже, Кристофър прокара ръка по предния му крак и провери неговата сила.
— Възхитителен е, мула Мохамед — каза херцогът и отстъпи крачка назад, за да се полюбува още веднъж на жребеца.
— Сироко ще бъде кралят на арабските коне — заяви Ел Язид. — Някой ден той ще поведе много по- значителни неща от Фантазията. Във вените му тече кръвта на боен кон. Той ще бъде гордостта на Мароко.
Докато момчето отвеждаше Сироко обратно в кабинката му, Кристофър зърна една бяла джелаба да изчезва зад ъгъла. Минута по-късно там се появи глава, обвита в тюрбан, и чифт очи, които го преследваха от момента, в който за първи път се взря в тях.
— Има и още няколко други коне, които трябва да видите, лорд Стонтън — каза султанът.
— За мен ще бъде голяма чест, велики мула. Но днес имах намерението да пояздя. Ако смея да помоля за вашата снизходителност, бих предпочел да ги разгледам по-късно.
— Естествено — отвърна султанът с разбиране. — Ездата е винаги за предпочитане. Давам ви свободата да си изберете, който искате от моите коне. Ще се видим тази вечер, лорд Стонтън — добави той и лицето му помръкна леко. — Има някои точки от търговското споразумение между нашите две страни, които трябва да бъдат обмислени.
— Наистина има, мула — каза Кристофър, наблюдавайки подшитата в алено джелаба иззад покрития със скъпоценности тюрбан на султана.
Глава 4
Кристофър изчака останалите мъже да изчезнат в прохладната тъмнина на конюшнята, след това се обърна към Ариел, която се присъедини към него пред кабинката на Сироко. Тя беше облечена в свободни памучни панталони и алена роба на кралската гвардия. Бялата тъкан на панталоните й беше натикана в меки кожени ботуши, а черният пояс, който опасваше туниката, подчертаваше стройната й фигура. Снежнобял тюрбан увенчаваше главата й и придаваше завършен вид на целия този маскарад. Облечена в ярдове памук, тя беше толкова хубава, колкото и в леката копринена наметка, когато я видя да танцува.
— Казах, че трябва да се подготвиш за яздене, а не да се облечеш за пътуване в пустинята — подразни я добродушно той.
— Да не би да смяташ, че трябваше да дойда с евнуха си, Зиад, и да обявя на султана, че съм решила да се покажа на сцената? — попита раздразнено тя. — Това би било равносилно на молба да бъда затворена в стаите си, докато не се омъжа. Сега, ако има да ми казваш нещо, моля те, направи го, преди да е дошъл някой.
— Именно затова предложих да пояздим.
Ариел му хвърли ядосан поглед.
— Нямам кон, мистър Стонтън.
— Можеш ли да яздиш?
— Мога. Макар че минаха доста години, откакто майка ми ме взе за последен път на езда — каза тя неуверено. — Може и да съм забравила по-голямата част от това, което знаех.
— Ще си го спомниш много бързо — изрече Кристофър с раздразнителна самоувереност. Конярчето изникна като по чудо, изгледа бегло Ариел и се затича да изпълни нарежданията на Кристофър да оседлае някоя по-кротка кобила.
— Преди малко говореше с принц Язид — започна Ариел, неспособна да потисне интереса в себе си. — Как го намираш?
— Смятам, че е избухлив и незрял — заяви откровено Кристофър.
Ариел вирна гордо глава.
— Някой ден Язид ще стане султан и с основание смята, че султанът може да се държи по подобен начин. Не е ли същото и с вашия крал Джордж?
— Не до такава степен — отвърна натъртено Кристофър.
— Язид не може да не бъде такъв, какъвто е. — Ариел махна с ръка. — Майка му е вложила в него грандиозни идеи, още от детските му години. Тя трепери над него и не позволява на никого да забравя, че той ще стане султан. Вероятно знаеш, че майката на султана обикновено разполага с голяма власт, и Дайва жадува за нея.
Когато тя се обърна, за да се качи на коня, Кристофър я повдигна и я сложи на върха на оседланата бяла кобила.
Тя го изгледа учудено.
— Мисля, че се познаваш доста добре с човека, който е наставникът на Мароко.
— Един доста строг наставник.
