насилие над повереницата на султана. Протегна се за ръката й с намерението да я придружи, до който си избере изход от градината, но тя я издърпа. Ариел отказваше да го погледне, но той я принуди да повдигне глава.
— Утре сутринта ще имам отговор от херцога — каза й той. — Ще се срещнем по пладне в конюшните.
Тя се обърна настрани, без да отговори нищо. Щеше да избяга, ако не я беше хванал за ръката и придърпал отново към себе си.
— Ще бъдеш ли там?
— Ами ако не бъда?
— В такъв случай херцогът ще подпише брачното споразумение.
— Дори не знам как се казвате.
— Името ми е Кристофър Стонтън.
— Ще бъда там, мистър Стонтън — отвърна тя.
— А твоето име? — настоя той, раздразнен от пренебрежителното й отношение.
—
—
Глава 3
Меката утринна светлина проникваше в стаята на Ариел през решетките на балконска врата. Огънят вече пращеше в камината и закуската, състояща се от портокалови резени, поръсени с дарчин, и бадемови сладкиши, лежеше на сребърен поднос пред нея. Но когато седна в леглото и опря колене до брадичката си, Ариел осъзна, че не може да се наслаждава на прекрасната утрин. Картините от предишната нощ запълваха съзнанието й и под кожата на лицето й сякаш забушува огнен поток. Ариел се навъси и отметна одеялото встрани. Каква глупачка беше, че му се довери. Човек не трябваше да има вяра на никой англичанин.
Той не просто я беше целунал. Целувките, за които чуваше да говорят в харема, бяха нещо сладко и изпълнено с нежни обещания. Неговата приличаше по-скоро на нападение с нарастващата си взискателност и жадна страст, която бе взривила сетивата й подобно на пясъчна буря. Бе изчерпала нейните резерви, пречупила волята й и извадила на бял свят неподозирани емоции. Страхът й се превърна в ярост, когато си спомни безцеремонната заповед на Кристофър Стонтън да се срещнат в конюшните по обед. Устните й все още бяха топли от целувката им, когато той предяви наглите си претенции, сякаш самият той бе благородник, а тя — негова собственост.
Арогантен неверник! От момента, в който го срещна, той й бе отправял само искания. Искаше да разбере коя е тя и я обвини, че го шпионира. Дори се закани да я предаде на бухарците! Казаното от Язид беше вярно. Неверниците не бяха нищо друго, освен надути чакали, които обядваха с остатъците от храната на почтените хора. Но тя имаше нужда от този чакал. Целувката беше нейната част в сделката и тя я заплати. Вече не му дължеше нищо, докато той й оставаше длъжник. Дължеше й неговата част от съглашението, изпълнението на обещанието, че ще убеди херцога на Ейвън да се откаже от натрапения му брак. Беше казал, че познава херцога по-добре от всеки друг. Сигурно не говореше празни приказки, когато заяви, че може да разубеди своя приятел от сключването на този брак. Беше арогантен, помисли си тя, но не правеше впечатление на човек, който може да сключи споразумение, без да изпълни клаузите му.
Ариел се втренчи в пламъците, които поглъщаха утринната прохлада, и започна да успокоява наранената си гордост. Без значение какво се бе случило предишната нощ, тя нямаше да му позволи да я насилва. Беше сключила тази сделка съвършено доброволно. Добре, щеше да се срещне с него в конюшните. Щеше да получи дължимото и след това въобще нямаше да погледне Кристофър Стонтън.
— Добро утро,
Скоро одалиските подхванаха една весела мелодия. Музиката създаде щастливо настроение и децата започнаха да лудуват на малки групи, а жените се заеха с любимата си игра на гоненица. Ариел се усмихна при тази сцена.
— Днес са много щастливи — извика Рима от стаята, докато оправяше леглото. — Султанът обяви поредната Фантазия.
— Наистина ли! Кога ще бъде тя?
— Утре, след вечерните молитви.
— Доста време мина от последната Фантазия. Не е чудно, че те са толкова игриви — засмя се Ариел. Повечето от наложниците бяха на нейна възраст, или дори по-млади. Те се носеха между лимоновите дървета, преследваха се около малкото езерце. Радостните им викове, примесени с музиката и бърборенето на децата, създаваха едно приятно благозвучие.
— Банята ви е готова — каза Рима, като се показа на осветената от слънцето тераса.
— Добре — отвърна Ариел и мисълта за предстоящата среща с Кристофър отново завладя съзнанието й. — Тази сутрин имам нужда от баня.
Когато отново се появи на балкона, наложниците вече почиваха на дивани, поставени между цветните лехи, а децата се търкаляха безгрижно по тревата. Тиха, почти призрачна мелодия изпълваше въздуха. Ариел гледаше и усмивката й стана меланхолична. Някой ден тя също щеше да има деца. Но не знаеше как това може да стане, без да плати цената, която бяха заплатили наложниците. Целият им живот се състоеше от глупави игри в градината и часове, изпълнени с клюки. През останалото време се опитваха да бъдат привлекателни и се молеха Аллах да насочи очите на султана към тях, когато от време на време повикваше някоя любовница. Една млада наложница гладеше ръката на друга.
Ариел поклати тъжно глава.
— Султанът не обича тези момичета. Той спи с тях само когато има нужда от утоляване на страстта си. И това е всичко.
— Той е великодушен и мил с тях — отвърна Рима тихо от прага на вратата. Ариел не беше предназначила тези думи за никого, но нямаше нищо против Рима да се придържа към различно от нейното мнение. За Рима животът на наложниците изглеждаше като върха на щастието.
— Те никога няма да познаят любовта.
Рима сви рамене.
— Какво е любовта, моя господарке? Ако имам огън през нощта, храна за семейството си и покрив над главата си, аз със сигурност ще обичам мъжа, който ми дава всички тези неща.
— Ти ще му бъдеш просто благодарна.
— Не — отвърна младата робиня с глас, изпълнен с практичност. — Ще го даря със своята привързаност и вярност, ще го следвам, където и да отиде, той ще бъде винаги добре посрещнат вкъщи. Аз ще го обичам.
Ариел наблюдаваше как ръката на наложницата запълзя надолу по лакътя на приятелката й, докато пръстите им не се преплетоха. Майка й беше й описвала любовта между мъжа и жената не просто като даряване на чувствени удоволствия, но и като интелектуален съюз. Две души ставаха една в името на общите цели и мечти. Нещо извънредно сложно и почти магическо.
Ариел продължаваше да наблюдава жените в градината. Те бяха купени за удоволствие. Именно това предлагаше султанът и на нея: да я продаде на един непознат, за да може да го дари с удоволствия. Да изтъргува щастието й за английски пушки и промишлени изделия. Миналата нощ тя бе търгувала със своята свобода. Вероятно не беше по-различна от наложниците. Имаше само едно нещо, което можеше да й помогне да сключи успешна сделка, и подобно на тях тя го бе използвала за собствена изгода.
Жените се раздвижиха. Събраха едно по едно децата и скоро градината опустя, с изключение на
