— Ти си обещана на англичанин?
Ариел се стресна от внезапната емоционална сила в гласа му.
— Да. Всичко това е част от договора.
— И името на джентълмена, когото търсеше тази вечер, е…
— Херцогът на Ейвън — отвърна Ариел. За момент лицето му се покри с безизразна маска, стегната и непроницаема. Ариел беше забравила, че той познава човека. Тя гледаше настрани, сгорещена от оценяващия му поглед. — Говорехте с него точно преди да падна. Съжалявам, ако е ваш приятел. Нямах намерение да обиждам никого.
— И ти не искаш този брак?
— Вие бихте ли искал да се ожените за непозната? — попита тя. — Аз съм само елемент от сделката. Някой иска да ме отстрани и в замяна на това Мохамед ще получи своя договор.
— Защо?
Тя се засмя горчиво, като си помисли за иронията на положението, в което бе попаднала.
— Везирите смятат, че аз съм заплаха за тях. Опасяват се, че ще насърча взаимноизгодните отношения между мюсюлманите и неверниците.
— Англичаните са неверници, но въпреки това везирите са готови да приемат договора с тях само за да се освободят от теб?
— Така изглежда. — Отговорът й прозвуча като тих шепот и по страните й потекоха сълзи на безпомощност.
Кристофър повдигна брадичката й между палеца и показалеца си и бавно отстрани воала, който прикриваше долната част на лицето й. Тя стоеше тихо и гледаше към него с горда решителност въпреки влажната мъгла на отчаянието, която премрежваше очите й.
Значи това беше неговата годеница. За момент го обзе чувство на съжаление. При други обстоятелства той би пожелал да вкуси обещанието на фино очертаните й устни. Пълни, но не прекалено, помисли си той. Пораждащи желанието за безкрайна целувка. Носът й бе прав и тънък, а брадичката й малка, с едва очертана ямичка. Скулите й бяха високи и украсени в розово от притеснение поради това, че я разглежда.
Той прокара палеца си по овала на лицето й; кожата й бе бяла като сатен.
— Ти не изглеждаш способна на предателство.
— Само преди няколко минути именно вие бяхте готов да ме предадете на бухарците — обвини го меко тя.
— Преди няколко минути не те познавах.
— И сега вече ме познавате?
— Знам само, че везирите са алчни хора, ръководени единствено от собствените си интереси. Но съм сигурен, че нямат никакво основание да се страхуват от теб.
— Но ще ме накажат, освен ако не придумам херцога да се откаже да приеме техните условия.
— Вероятно аз ще мога да направя това — каза й той нежно.
— Вие? Защо пък ще направите подобно нещо за мен?
— Аз съм тук, за да помогна за сключването на договора. Освен това ти вярвам.
— Ще говорите ли с херцога? Познавате ли го добре?
— Познавам го по-добре от всекиго.
— Каква е вашата цена? — попита тя и златистокафявите й очи изведнъж станаха предпазливи.
Кристофър повдигна едната си вежда от изненада. Значи тя бе помислила, че предложението му е чисто търговско. Така да бъде, реши той. След като се канеше да й помогне да избегне женитбата, която нито един от двамата не желаеше, тогава неговата цена щеше да бъде да опита вкуса на това, от което се отказваше.
— Една целувка.
— Какво?
— Целувка. Това е най-ниската цена, за която съм съгласен да накарам херцога да се откаже от споразумението. — Той я наблюдаваше внимателно, като преценяваше кога да продължи. — Нали именно това искаш?
— Да. — Ариел не се поколеба нито за секунда. Всичко изглеждаше толкова просто. От нея се искаше само една целувка и утре тя щеше да бъде свободна да остане във втората си родина.
Той докосна бузата й, една нежна милувка, която я накара да потрепери. В края на краищата това беше само една целувка, напомни си тя, но трепетът остана в нея като предупреждение, че връщане назад няма. Ариел го погледна. Под лунната светлина той изглеждаше повече като скулптура, отколкото като човек. Полумесецът посребряваше падащата му на вълни коса, а сенките оформяха причудлива картина на лицето му, която подчертаваше дълбоките му очи и силната му челюст. За миг тя си го представи на върха на някоя пясъчна дюна в мароканската пустиня, западния вятър, който разрошва тъмната му коса като пръсти на игрив любовник. Поразена от този чувствен образ, Ариел изхвърли това видение от мислите си.
Когато отново погледна нагоре, не можеше да обърка изражението на лицето му. В него тлееше желание. Въпреки опасенията й една малка част от нея омекна, стана податлива и открита за обещанието, което прочете на лицето му. Тя бе готова да плати цената, която искаха от нея, и да получи желаното. Нямаше никакви съмнения, че той щеше да успее да убеди херцога. Не изглеждаше като човек, който може да се ангажира с празни обещания. Устата му беше близо до нейната, топлият му дъх галеше страните й. Ариел притвори очи в очакване устните му да я докоснат. Ръцете му я обгърнаха като топло одеяло и той я придърпа към себе си. Тя изпъна рамене назад, извивайки се като дъга в него, докато устните му се съединиха с нейните. Той обгърна извивката на устните й, изпращайки топла тръпка надолу по гръбначния й стълб. След това в нея избухна вулкан от горещи, вибриращи цветове. Целувката му ставаше по-страстна и я принуждаваше да му отвърне. Тя се притисна към тялото му, като се разтапяше в него сякаш в разтопена лава. Пръстите й освободиха кръста му и залазиха по фината тъкан на ленената риза, промъквайки се през гънките на жакета, докато стигнаха до врата му.
Кристофър я придърпа още по-плътно до себе си и тя почувства нарастващия натиск на неговата мъжественост върху крака си. Дъхът й секна в гърлото и от него се изтръгна меко, еротично стенание, когато мускулестото му тяло раздразни връхчетата на внезапно напрегналите й се гърди. Значи именно за това говореха в харема. Преживяването, заради което живееха всички, усещането, че си притискана толкова страстно. Очарованието да харесваш и да бъдеш харесвана.
Ухание на жасмин изпълваше нощта. Листата шумяха в прохладния пустинен въздух. Ариел като че ли възприемаше всичко наново, настроена по един невероятен начин към света, начин, за който не предполагаше, че е възможен. Тя се чувстваше опиянена и въпреки това жизнена като никога преди, сякаш цялото й същество се бе сляло с този мъж в горещината на споделената им близост.
Внезапно на не повече от метър от мястото, където стояха, се разнесе шум от стъпкани листа. Ариел замръзна. Дъхът й спря в гърлото, леден страх сграбчи сърцето й. Устните му се бяха отдръпнали и на тяхно място се бе появил предупреждаващият му пръст, все още от топъл от допира с тялото й. И докато стоеше неподвижна, разумът — студен и порочен — изхвърли паяжината на желанието от съзнанието й. Една целувка. Това трябваше да бъде само една целувка. Но се оказа нещо, заради което можеше да загуби главата си, ако я откриеха. Не й беше хрумвало, че можеха да ги открият, или че една проста целувка можеше да продължи толкова дълго или пък да се превърне в нещо със същото име, но със съвършено различно значение.
Човекът, стоящ от другата страна на глицинията, със сигурност беше бухарец. Но дори и да не беше — това нямаше никакво значение, помисли си тя, обзета от внезапна истерия. Ако ги откриеха, нямаше да има защо да се тревожи повече за английския херцог. Щеше да бъде побита с камъни от обитателите на харема или натирена в пустинята. Тогава какво полза щеше да има, че се е освободила от задължението за брак, с горчивина си помисли тя.
Кристофър се отпусна едва когато мароканецът подмина храста. Тежката и сладникава миризма на опиум не оставяше никакви съмнения, че човекът нямаше и представа за тяхното съществуване. Въпреки това Кристофър бе ядосан на себе си. Тя беше повереницата на султана — жената, за която той отказваше да се ожени и която току-що бе обещал да освободи от всякакви брачни задължения. Какъв глупак беше да я целува именно тук, в двореца на великия мула. Последното нещо, от което имаше нужда, бе да го убият за
