бавно наклони глава назад и ги освободи. Той стоеше замръзнал над нея. Споменът за това, как се намираше в прегръдките му, изплува в съзнанието му и дланта на ръката му внезапно закопня за нежната й кожа. Всяко нейно движение бе съблазнително и очарователно, макар той да знаеше, че жестовете й са абсолютно невинни, че тя не желаеше да прибавя жарава към огъня на желанието, който бушуваше в него.
Всичко в природата му крещеше да я вземе в прегръдките си и я притисне към себе си, да я остави да види силата, която нейната красота и съблазнително очарование пробуждаха в него. Никога през живота му една жена не бе вдъхвала такова желание в него, никога никой не бе изпитвал силата на волята му по такъв влудяващ начин. И той беше готов да й каже, че е свободна от опасността да се омъжи за него! Как можеше да направи това и да задоволи едновременно глада си по нея? Той въздъхна и отстъпи на по-сигурно разстояние до арката на павилиона.
Ариел потопи крака в кристалночистата вода, наслаждавайки се на освежаващата прохлада, и вдишваше опияняващото благоухание на цветоносния въздух. Тя се усмихна на Кристофър, който бе станал необичайно тих.
— Този рай е построен от мула Исмаил като място за срещи — изрече тя и му преразказа историите, които майка й бе съобщила. За първи път от осем години излизаше от двореца и се забавляваше неимоверно.
— Разказват, че той имал над петстотин наложници и почти толкова деца. Винаги когато купувал някоя особено красива наложница, уреждал да я доведат тук за първата й брачна нощ. Не мога да си представя нищо по-хубаво от това да бъдеш тук по залез-слънце, с цветовете, които падат във водата, и шума от водопада, който бърза да се съедини със спокойствието на езерото, със силните ръце, които те притискат… — Ариел изведнъж млъкна и се изчерви, когато съобрази колко по детски вероятно изглеждаше в очите му. Тя погледна към Кристофър. Очите му се бяха стоплили до среднощно синьо и той я наблюдаваше с плашеща я напрегнатост.
— Мечтаеш ли за подобна среща, Ариел? — попита я той с дрезгав глас.
— Не. — Тя се обърна и се загледа в езерото, отказвайки да срещне погледа на хипнотизиращите му очи. Не искаше да повтаря грешката си от предната нощ. — Кажете ми за херцога — помоли тя, като смени темата. — Съгласен ли е с моята молба?
— Да.
Тя се осмели да надзърне към загорялото му лице и за свое облекчение откри, че странното напрежение се бе стопило, макар очите му все още да бяха тъмни и замечтани.
— Ще се закълнете ли в това?
Кристофър кимна.
— Херцогът смята, че трябва да убедим султана и неговите съветници да подпишат договора без този брак, защото подобно на теб, Ариел, той не е заинтересуван от политически брак по сметка.
— Няма ли нужда от моите имения, или от престижа, който моето име може да му донесе? — Кристофър се засмя и Ариел го изгледа раздразнено. — Султанът ми каза, че притежавам имения и къщи с голяма стойност по цяла Англия и че перспективата за брак с графиня, която освен това е и повереница на великия султан, ме превръща в добра партия за всеки англичанин.
— Прибери си ноктите, малка тигрице — изсмя се той. — Не исках да те обидя. Но домът Ейвън е много древен. Самият херцог има повече имения, отколкото би желал. А що се отнася до парите — продължи той и на лицето му падна тъмна сянка, — женитбата за пари е най-лесното нещо за него. Можеше да го направи преди много време, но не е такъв човек.
— Сигурно го харесвате — каза тихо тя.
Кристофър отново се засмя. Този път обаче в гласа му прозвуча цинизъм.
— Понякога не съм съвсем сигурен кой всъщност е той. — Той спря за момент. — Защо съветът няма да одобри договора без този брак?
Ариел сви рамене.
— Той прилича на договорите с Франция и Америка: търговско споразумение, което предполага взаимноизгодна размяна на стоки. — Кристофър кимна и Ариел продължи. — Султанът смята, че тези договори са много благоприятни за Мароко. Казва, че трябва да си сътрудничим с другите страни, ако искаме Магреб да процъфтява.
— А везирите?
— Тяхното мнение зависи от племенната им принадлежност. Съществуват много различни мнения.
— А какво смята Язид?
— Не знам какво мисли Язид за договора — отвърна тя и наклони замислено глава на една страна. — Но той не е съгласен със султана, че можем да процъфтяваме чрез търговия. Чух случайно как спорят по този въпрос. Язид твърди, че Мароко трябва да презира останалите страни. Той казва, че те ни правят по- слаби.
— А какво мислиш ти, моя очарователна политичке? — попита Кристофър с лукава усмивка.
— Не знам достатъчно, за да ви отговоря — отговори Ариел и се изчерви.
— Нямаш ли определено мнение за политиката на настойника си?
— Мисля само, че е прав, докато Язид е — как да се изразя? — неопитен — промълви Ариел след дълга пауза. Не искаше да критикува Язид, макар че в течение на последните години едва ли бе разменяла повече от няколко думи с него. Изпитваше почти сестрински чувства към него. От друга страна, не биваше да позволява на никого, особено на човек от чужда делегация, да смята, че не зачита мнението на престолонаследника. — Уверена съм, че след няколко години той ще се доближи по-плътно до позицията на султана.
— Не съм много сигурен, че принцът заслужава подобна лоялност, Ариел, макар че те поздравявам за нея. Не е толкова често срещано явление някой да е способен да види недостатъците на чуждия характер и да му ги прости.
Затоплена от нежните нотки в гласа му, Ариел се вгледа в опустошително красивото лице на Кристофър, след това насочи поглед встрани, към златните рибки, които храбро играеха около пръстите на краката й. Нещо я предупреждаваше, че трябва веднага да стане и да си тръгне. Кристофър бе сдържал обещанието си и бе убедил херцога да се откаже от брака, като й върне свободата. Нямаше повече неща за казване, както липсваше и особена причина да се разнежва от прохладния допир на водата.
Но слънцето все още бе високо в небето, а можеха да минат още осем години, преди да се върне отново при езерото на срещите. Точно сега Кристофър й напомняше за султана с начинът, по който я разпитваше за нейните мисли и проявяваше интерес към това, което правеше. Щеше да й хареса, ако Кристофър Стонтън й предложеше още едно следобедно пътешествие. Но той беше англичанин и неверник. Колко добре беше, че днес пътищата им се разделяха и никога нямаше да се кръстосат отново.
Сърцето на Ариел подскочи, когато пръстите на Кристофър погалиха страната й. Дори не беше забелязала, че е напуснал мястото под арката и бе коленичел до нея. Очите му отново бяха станали тъмни и напрегнати.
— Мисля, че е по-добре да демонстрираш лоялността си към някого, който би те уважавал в същата степен. Някой, който би могъл да ти покаже истинската магия на това място.
Ариел разбра, че той се готвеше да я целуне отново. Освен това долавяше смътно, че нещо повече от усещането за неговите устни, прилепнали до нейните, я привлече към него и я накара да приеме целувката му въпреки предишното й решение. Той беше красив и остроумен, и този следобед я бе накарал да се почувства ценна, така както никой друг не го бе правил от смъртта на майка й. Скоро той щеше да си отиде — ако не утре, то вдругиден. Ариел желаеше да се опива от спомена за този следобед. Желаеше целувка, която да не е част от сделката. Целувка, която да е истинска. И погълната от среднощните дълбини на очите му, тя разбра, че тази целувка ще бъде истинска.
Тя положи ръка на ръкава му, когато той я взе в прегръдките си и повдигна лицето й към себе си, жаден да опита отново вкуса на целувката й. Погледът й срещна неговия и Ариел помисли лениво, че в очите му се отразяваха дълбоките преживявания на човек, който е на ръба да се отдаде на безкрайно сладко мъчение. Беше изтъкан от противоречия. Здрави жили и мускули. Меки като кадифе сини очи. Енергичен, смел и искащ. Нежен, топъл и очароващ…
След това устните му докоснаха нейните и всички мисли отлетяха, прогонени от нежната топлина на
