Кармела бе права, помисли си тя с тъга. Баните бяха прекалено хипнотизиращи и успокояващи. Човек можеше да загуби всякакъв интерес към живота навън и да се остави животът да го води за носа.
Тя няма да бъде водена, помисли си Ариел, докато мълчаливо пое кафтана от одалиската на вратата. Имаше още няколко часа преди вечерята. Ако султанът се бе затворил за своите срещи, поне ще говори с Язид. Той бе обещал да й помогне; вероятно имаше вече някакъв отговор.
Времето летеше. Слънцето хвърляше розово сатенено покривало върху небето, когато имамът призова правоверните за вечерна молитва. Ариел легна върху възглавницата в стаята си и лактите й потънаха дълбоко в пухения пълнеж, а пръстите й забарабаниха нетърпеливо по бузата. Защо се бавеше толкова! Два часа бяха изминали, откакто Зиад се бе върнал със съобщението на Язид, че ще говори с нея. Явно имаше проблеми с договора. А ако това беше така, Язид трябваше да успее да я отърве от обещанието за женитба. Тя няма да си позволи да повярва в нещо друго. Така трябва да бъде. Но непреклонният отказ на Кристофър настойчиво се намесваше в мислите й и тя не се чувстваше така уверена, както сутринта.
Ариел се обърна по гръб и погледна навън към творението на Аллах. Сърцето й се стегна от болезнения копнеж по неговата красота. Как изобщо някога би могла да напусне Мароко с неговата изумителна палитра от оранжево, лимонено и лазурно синьо? Цялата му красота, всичките хора, които й бяха скъпи, висяха на конец, което изтъняваше с всяка изминала минута. Какво щеше да стане със Зиад, ако тя не бъде тук. Ами Чедила? Ще бъде хвърлена отново сред наложниците, където й се подиграваха, че се е привързала към Ариел. Тримата бяха едно семейство. Без съмнение те се нуждаеха от нея, както тя от тях.
— Аллах! — се молеше тя, задържайки сълзите, които внезапно бликнаха от очите й. — Моля те, нека Язид дойде с отговора, за който се моля, преди Кристофър да ме намери. Мога да се изправя пред него само ако зная, че има надежда за моето дело, но ако трябва да го срещна като негова годеница… — Тя изпусна тежка въздишка. Рязко почукване на вратата грубо прекъсна молитвата й. Ариел скочи на крака и кимна към Зиад да отвори вратата. Секунда по-късно, когато Язид влезе гневно в стаята с нагърчено от ярост лице, тя произнесе друга молитва, този път на благодарност.
— Язид… — каза тя, твърде нетърпелива, за да забележи отровния му поглед. За миг принцът изгледа втренчено Ариел със студените си очи. След това изразът в очите му се смени от един пресметлив и почти смразяващ я поглед. Доведена до отчаяние, тя не обърна никакво внимание на вътрешния си глас, който я предупреждаваше да внимава, и се завтече към него. — Язид — повтори тя, като несъзнателно го хвана за мантията. — Бях толкова разтревожена през целия ден. Пращах ти съобщение след съобщение, исках да те видя колкото може по-скоро. О, Боже… Благодаря ги, че най-накрая дойде. — Тя усети как стоманените му мускули подскочиха под джелабата, докато той присви подозрително очи. — Говори ли с баща си? — продължи тя в изблик на нетърпение. — Ще анулира ли брачния договор?
Язид видимо се отпусна при допира на ръката й и ръката му се плъзна около талията й, придърпвайки я по-близо. Изведнъж тя потресена усети твърдото му бедро между краката си.
— Още не съм говорил с баща си за твоя проблем, сладка, сладка Ариел — каза той, като хвана брадичката й между палеца и показалеца си и я повдигна нагоре.
Тя нямаше друг избор, освен да погледне право в бадемовидните му очи. Сърцето й биеше в несигурност, но не смееше да помръдне, защото се страхуваше да не предизвика гнева му и да загуби помощта му.
— Но не се съмнявай в мен. Ще се погрижа никога да не се омъжиш за гяурската свиня. Той не е достатъчно добър за теб.
Лицето на Язид отново изразяваше гняв.
— Той е натрапник, набърква се там, където няма право. А моят баща, султанът — той изрече с насмешка титлата и пръстите му жестоко стиснаха брадичката на Ариел, — моят баща търси съвета на един неверник. Кани го да язди в нашия най-почитан военен церемониал. Отива твърде далеч!
Тя потрепери от болка, когато пръстите му се впиха в меката плът на лицето й и смазващата сила на ръката му пресече дъха й.
— Наранявам ли те? — попита Язид и устните му се извиха в странна усмивка.
Той леко разхлаби хватката си. Ариел жадно пое въздух в дробовете си в отчаяна нужда да се освободи от ръцете му, като обаче не бе склонна да загуби и последната си надежда заради един неизвестен страх.
— Прощаваш ми, нали, Ариел? — Той отпусна още малко хватката си, без да й позволява да се отдалечи и на сантиметър от здравото му тяло. — Това бе труден ден за всички нас, но не съм забравил за теб, Ариел. Прекрасна Ариел.
Тя почувства как пръстите му галят ефирната тъкан върху талията й, докато говореше, и тя не знаеше къде да се дене от смущение и недоволство.
— Английският неверник никога няма да те притежава. Ще се погрижа за това по един или друг начин.
Трябваше да е доволна от неговото обещание; вместо това сърцето й се сви от страх. Инстинктите й я предупреждаваха да се пази от Язид, но той бе единственият човек, който й обещаваше онова, което най- много желаеше. Затова преглътна недоволството си и си напомни, че той е неин съюзник и неин принц.
— Каква трогателна гледка — бавно се провлече дълбок глас от отворената врата.
Преди дори да успее да го види, една ръка небрежно се подпря на вратата и Ариел позна гласа на Кристофър. Ужас се разля по вените й. Двамата стояха тук сами, с изключение на безмълвната фигура на Зиад в сянката на засадената в саксия палма, а ръката на Язид бе обвита около нея и той я притискаше към бедрото си; нямаше съмнение какви заключения щеше да си направи Кристофър. Лицето му изразяваше ожесточение, каквото бе и лицето на Язид преди миг, но за разлика от принца Ариел не можа да разбере неговите чувства. При него това бе една студена, съзнателно изградена фасада, прикрита и безизразна като мъртвешка маска.
Той заговори на Язид, като гледаше през Ариел, сякаш тя не съществуваше.
— Разбирам, че Мохамед Бен Абдулах е осъществил окончателно плановете си. — Фамилиарното използване на името на султана подейства като кама, улучила целта си, и Язид настръхна, преди да отговори. Ариел усети яростта, която се излъчваше от него като почти приятна стена от гняв, когато я остави настрана. Облекчението даде криле на нозете й и тя бързо прекоси стаята, инстинктивно тласкана напред, за да застане по-далеч от престолонаследника.
— Занимаваш се прекалено много с работите на моята страна — отвърна Язид.
Кристофър равнодушно сви рамене.
— Имам залог в решаването на вашите работи. В крайна сметка имам задължения към своя крал и се отнасям много сериозно към целесъобразното изпълнение на неговите желания.
— Договорът е гарантиран. Погрижил си се доста умело за това. — Объркана от погледа на Язид, насочен към нея, тя погледна към Кристофър.
— Надявам се, че е така — заяви Кристофър с глас, пропит със сарказъм. — Докато обаче не бъде подписан и не го видя в ръцете си, съм сигурен, че няма да имаш нищо против сам да се грижа за делата си — въпреки че те, както виждам, са на твое разположение — добави той, забивайки острието на презрението си още по-дълбоко.
Ръката на престолонаследника полетя към украсената със скъпоценни камъни кама, мушната в широкия сатенен колан на неговата роба, като пръстите му бяха побелели от ярост.
— Ти засягаш честта ми, невернико — изсъска той през стиснати зъби. — И тази на баща ми.
— Не, мула Язид. Аз съм просто загрижен за договора на крал Джордж. Изпитвам най-дълбоко уважение към баща ти. — Кристофър неочаквано се усмихна. — Но това, което мисля, няма никакво значение, нали? Ако не съм забравил, коранът учи, че само Аллах може да бъде твой съдник.
Ръката на Язид се отпусна върху дръжката съвсем леко, но гневът му увисна във въздуха като предвестие за буря.
Ариел наблюдаваше промяната с нарастващо трепет. Кристофър й напомняше на умел укротител на змии, който примамваше съскащата, разярена кобра от тъмната кошница. Язид бе неговата змия и Кристофър се забавляваше с нея, предизвикваше я, след това отстъпваше, като подлагаше на изпитание границите на търпението му и изучаваше недостатъците и силата му.
— Тогава нямаш работа тук, лорд Стонтън — предизвика го Язид.
