Ариел

Ариел се обърна към Кристофър, като си играеше с края на шапката и след това вдигна стеснително поглед към него.

— Тя е много мила, Кристофър.

— Ще бъде щастлива, ако те чуе да й го казваш.

Ариел отново погледна към града под тях. Беше странно да си говорят така вежливо. Сякаш събитията от отминалия ден никога не се бяха случвали и те се бяха върнали към непринудените приятелски отношения от времето на тяхната езда. Но договорът съществуваше, а също и измамата на Кристофър. Като не знаеше какво да каже, тя тръгна към одеялото за пикника.

— Трябва да ми кажеш какво представляват всички тези неща. — Лейди Белмет кимна към внушителното количество сребърни купички, наредени в кръг в центъра на шареното одеяло, постлано за тях. Ариел се настани на дебелата възглавница и задържа ръцете си над предложения тас, докато един роб с тюрбан им поливаше с вода, ароматизирана с роза. Друг чакаше до нея с бродирана кърпа. Ариел даде знак, че лейди Белмет ще бъде следващата, и пое подноса, отрупан с храна за пикника им.

— Това е салата от маслини и мента, а тази е направена от портокали и моркови. Използвайте хляба си, за да си гребнете малко от салатата, ето така — обясни тя и демонстрира с къс от неравната пита. — Има също киби и пушено пиле. А за десерт — нещо специално — каб газел.

— А мислех, че това, което ядохме снощи, е пиршество! — възкликна Ан. — Какъв е десертът? Каб…

— Каб газел. Копита от газела.

Ан пребледня при забележката на Кристофър, който се приближаваше към одеялото.

Ариел отправи неодобрителен поглед към него.

— Името произлиза от тяхната деликатна форма, напомняща копитото на малка газела. Пълнежът е бадемова паста и нищо повече.

Ан веднага се засмя.

— Тогава нямам търпение да опитам един сладкиш.

През следващия час Ариел успешно забавляваше лейди Белмет с истории за Казбах и неговата слава. Живите образи на войските на великия Исмаил, охраняващи града, и двадесетте хиляди роби и занаятчиите, които работеха за изграждането на Ел Беди, очароваха Ан и следобедът бързо отлетя.

Докато ядяха, Ариел наблюдаваше Кристофър с ъгълчето на очите си. В началото на нейния разказ той се бе извинил, бе взел чинията си и отишъл под едно самотно маслиново дърво, където стояха конете. Сега бе погълнат в разговор със Зиад, който се бе присъединил към тях заедно с робите за пикника. Явно бе, че възхищението, което нейният евнух изпитваше към него, нарастваше с всеки изминал момент. Зиад винаги бе мил и покорен с нея, но рядко изразяваше уважение към някого, когото едва познаваше. За разлика от повечето пазачи на жените, той невинаги е бил евнух. Напротив, мъжествеността му е била отнета, когато е бил възрастен, бил е подложен на операция, която често убива мъжете. Вместо обаче да го направи угодлив, операцията бе закалила трудния му характер и гърбът му носеше белезите от безброй камшици. Първия път, когато Ариел го бе видяла, той бе болен и изтощен от бой, но въпреки това тя забеляза гордия блясък в очите му, който разкъса сърцето й. Бе отишла направо при султана, за да помоли за него, и от този ден нататък той бе стоял винаги на нейна страна. Увлечена в спомените си, Ариел бе изненадана от любопитния поглед на Кристофър, когато той се обърна да види останалите. Тя бързо измести очи, смутена от това, че е забелязал втренчения й поглед.

— Мисля да се разходя малко — съобщи Ан, когато Кристофър тръгна към тях. Тя стана, за да изтръска полата си, и като кимна на племенника си, безгрижно изостави Ариел.

Тъй като не искаше да отговаря на неизбежните въпроси на Кристофър, Ариел се престори, че я обхваща внезапен пристъп на глад. Тя сковано взе един каб газел от подноса и отхапа огромна хапка от изстудения деликатес, от който само миг преди това се бе почувствала много преяла, за да го погледне дори. Лъщящата бадемова паста покапа от сладкиша и преди да успее да направи нещо, голяма част от нея падна с цопване върху полата й.

— Може ли? — Кристофър застана на едно коляно до нея и с умел жест изтри сладката смес, от която остана само едно малко петно. — Ето, сигурен съм, че ще може да се изчисти по-късно.

С уста все още пълна със сладкиш Ариел отправи неодобрителен поглед към него и продължи да хрупка каб газела. Докато секундите се нижеха като безкраен наниз от перли, лицето й започна да гори от унижение. Въпреки това Кристофър не направи опит да облекчи положението й и вместо да запълни празнината с някакъв безцелен разговор, той просто я гледаше с ръка, подпряна на коляното, докато тя правеше усилия да довърши това, което изпълваше устата й, без да прибягва до методи, неподобаващи на възпитана жена.

— Трябва да се погрижа мула да те храни по-добре — замисли се Кристофър с насмешлива сериозност. — Не можем да те оставим да се тъпчеш със сладкиши, ще се разболееш. Или ще се закръглиш.

— Нямам намерения да преяждам — съобщи Ариел със засегната гордост.

— Удоволствие е да го чуя. Би било престъпление да загубиш така добре сложената си фигура заради прекалено голямата си склонност към сладкиши. — Погледът му дръзко заигра по извивките й, което надигна в нея вълна от гняв, докато преглъщаше остатъка от сладкиша.

— Какво ти дава право да ме обсъждаш? — Думите излязоха от устата й, преди да успее да се опита да ги задържи.

— Ние сме сгодени, не си забравила, нали? — попита Кристофър с леко подигравателен тон.

— Не, не съм забравила! И може ли да ти напомня, че въпросът още не е уреден. Всъщност мисля, че лорд и лейди Белмет заслужават да знаят, че нашата женитба не е свършен факт.

Той замълча и й отправи преценяващ поглед.

— Мисля, че трябва да поговорим, Ариел. Трябва да знаеш защо се съгласих на тази женитба.

Очите на Ариел потъмняха до остро, гневно кафено черно.

— Това, от което се нуждая, е да остана в Мароко, а не да бъда неделима част от някакъв хитър политически ход.

Кристофър пъхна пръст под брадата й и повдигна лицето й нагоре. Ариел рязко се дръпна.

— Стой мирно — нареди той. Леко докосна случайната капка бадемова паста в ъгълчето на устата й и отправи към нея безгрижна усмивка. — Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат, Ариел. Нито Мароко. Нито аз. Запомни това. — Той повдигна капката от пълнежа към устните си, като не я изпускаше от очи, и облиза сладкото от пръста си.

Лицето на Ариел се сгорещи, тя погледна настрани и с голямо усърдие започна да тръска трохите от роклята си. Кристофър хвана брадичката й между палеца и показалеца си и леко я подръпна, докато не й остана нищо друго, освен да го погледне. Показалецът му все още бе влажен там, където го бе облизал преди малко, и мократа му интимност, комбинирана с думите му, накараха стомаха на Ариел да се превърна в горещо разтопено езеро въпреки недоволството, което бушуваше в сърцето й. Тя положи усилие да остане съвършено неподвижна.

— Ти ми се довери на бала на султана, а също и на езерото за срещи. Но сега не смееш да ме погледнеш в очите.

Ариел го погледна право в лицето, като му отказа всякакво снизхождение.

— Ти предаде това доверие. То отговаряше на нуждите ти, докато ме залъгваше с обещанията си. Сигурна съм, че е било доста забавно да играеш тази шарада за моя сметка. Мога да си представя как ти и лорд Белмет сте обсъждали моята глупост и липса на светски обноски, когато бях излъгана от вас двамата.

Изразът на лицето на Кристофър охладня, веждите му се сключиха в мрачна, гневна линия над очите.

— Никой не е правил такова нещо. И искам да зная кой ти пълни мозъка с тези лъжи.

— Съмнявам се, че е лъжа, милорд. Обзалагам се, че в случая става дума за това, че се чувстваш неудобно, виждайки образа си в огледалото сега, когато свалих маската от него — рязко отвърна тя и изопна предизвикателно рамене.

— Само внимавай на кого се доверяваш — измърмори с нисък глас Кристофър.