за нейното неудобство.
Ан Белмет се протегна и я потупа успокоително по нервната ръка.
— Зная, че е трудно да се почувстваш добре в моите обемисти поли, когато си свикнала с нещо много по-леко — подметна тя с усмивка. — Но винаги съм откривала, че колкото по-малко се движа, особено в горещината, толкова по-удобно се чувствам.
Ариел замръзна неподвижно посред нервните си движения и безмълвно стисна ръце в скута. Но не можа да се отпусне въпреки блъскането на каретата. Заговор, помисли си тя, като отново се взря навън. Как бе могла да приеме идеята да разговаря с лейди Белмет? — се почуди тя истерично. Всяка забележка, направена от лейди Белмет, бе израз на фина поддръжка на позицията на нейния племенник. Как изобщо бе могла да се надява, че семейство Белмет биха разбрали нейната позиция? Естествено бе да поддържат Кристофър.
Доброто самочувствие на Ариел спадаше с всяка изминала минута и мисъл. Защо всички се нареждаха в редицата на противниците? Лейди Белмет, настойникът й, Чедила и Сюлейман, всички стояха зад Кристофър. Само Язид бе на нейна страна. Без него, осъзна тъжно тя, докато минаваха през главната порта на двореца и се насочваха към центъра на Мекнес, тя нямаше никакъв шанс да се изплъзне от ръцете на Кристофър.
Но Язид бе наследник на султана. Ако мула Мохамед послуша някого, това щеше да бъде само Язид. А Язид бе обещал, че ще направи всичко необходимо, за да убеди баща си. Ако трябва да има само един съюзник, реши тя, най-добре това да е Язид. Със сигурност до вечерта той ще е говорил с нейния настойник. Всичко, което трябваше да направи, бе да прекара деня с Кристофър и неговата леля. Всъщност, осъзна тя, докато каретата забави и започна да пълзи покрай външните граници на пазара, колкото по-дълго задържеше Кристофър извън двореца, толкова повече време Язид щеше да има за разговора си със султана. Устните й бавно се извиха в усмивка. Това бе малка саможертва — да задържи лорд Стонтън зает в града, докато Язид изложи лъжите и измамите на Кристофър пред нейния настойник.
— О, Боже… — прошепна лейди Белмет с удивление, когато каретата спря. — Това е цял прием.
Соукът бе утихнал. Вече я нямаше суетнята, нито радостната възбуда сред виковете на търговците към вероятните купувачи, които изпълваха въздуха миг преди това. Ариел докосна шапката си, за да се увери, че не се е накривила и че лицето й бе добре забулено с воалетката. След това, като обърна гръб на Кристофър, отправи смела усмивка към лейди Белмет:
— Пристигнахме.
От каретата те се потопиха в море от проснати на земята тела. Навсякъде около тях по мръсната улица почтително се тълпяха лица; продавачи, клиенти и търговци, струпани в преклонение около каретата, която носеше султанския герб.
— Кога ще станат? — прошепна в ужас Ан Белмет и се огледа на всички страни за някакъв признак на раздвижване.
— Когато си тръгнем.
Изуменият поглед на лейди Белмет само увеличи ужасното притеснение, което се бе появило в стомаха й.
— Вярно е — продължи тя, като сви устни в знак на примирение.
— Но ние не сме кралски особи. Ние сме само посетители. Сигурно не могат да те разпознаят: покрита си от главата до петите.
— Бях забравила за това. Когато бях малка, никой не ми обръщаше внимание, но си спомням, че когато султанките идваха на пазара, ставаше както сега. А ние дойдохме в султанска карета. По това, което знаят, ние може да сме султанки, които са си устроили малка забава, като са се дегизирали.
— Не може да бъде — оспори лейди Белмет, но думите й замряха на устата, когато Ариел кимна с огорчение.
— Само преди няколко месеца един продавач продължил да се пазари за някакви стоки със своя клиент, когато една от жените на мула Мохамед спряла пред съседната сергия. Тя възроптала срещу факта, че не я познали в европейската й рокля и шапка.
— И?… — попита лейди Белмет с трепет.
— И обезглавила и двамата.
— Какъв ужас!
— След това четири дни излагала главите им в центъра на пазара за урок на останалите — завърши Ариел. Не смееше да погледне към лейди Белмет. Много се страхуваше от това, което можеше да види на лицето й. Тя се срамуваше от признанието, което току-що бе направила. Срамуваше се за родината си и за султана. За това, че една жена е могла да извърши такова отвратително деяние заради собствената си суета.
Кристофър се облегна на едно от колелата на каретата. Позата му противоречеше на интензивността на мислите му, докато наблюдаваше Ариел. Гласът й се бе снишил до такава степен, че се бе превърнал в потаен шепот, и въпреки прозрачния воал на периферията на шапката, той можеше да види студения цвят на лицето й, докато втренчено гледаше в гърбовете на тълпата. Без съмнение султанката, която бе заповядала това безумно убийство, не се бе замислила много, и досега Ариел страдаше заради нея от безчестието й. Той инстинктивно разбра, че тази, която е заповядала екзекуцията, е била майката на Язид. Ако бе способна на това, то тя бе способна да се отърве от Ариел точно по същия начин. Всички останали съмнения относно това, че Ариел се нуждае от закрила срещу Хатум Кадън и нейната банда везири, завинаги изчезнаха от мислите му.
— Не е чудно, че си престанала да идваш. — Лейди Белмет постави ръка върху ръката на Ариел в знак на разбиране. — Можем да пропуснем соука. Истината е, че изгладнях. Възможно ли е да направим пикника сега, а не по-късно?
— Вероятно сте права — съгласи се тихо Ариел. — Сега ще бъде по-лесно да се намери сенчесто място. — Тя се обърна към каретата, твърде погълната от собствените си мисли, за да забележи сериозния поглед на Кристофър.
Той подаде ръка на леля си да се качи в каретата след Ариел и викна на кочияша, преди да се присъедини към двете дами. Пътуването към подножието на планините не предлагаше нито едно от забавленията, които го бяха радвали по пътя им към соука. Преди, въпреки че Ариел бе разгневена, той се бе наслаждавал изцяло на предизвикателното й държание. Дори през облеклото светлата й душа прозираше и го привличаше като примамващо пламъче на прозорец. Сега обаче мисълта за такава безумна жестокост бе угасила светлинката. В този момент не искаше нищо друго, освен да я вземе в прегръдките си и да изтрие срама, който обременяваше душата й.
Кристофър се намръщи. Тя дори не би понесла да я докосне, още по-малко да й предложи да я успокоява. Нелепо, малко, дръзко момиче. Кога щеше да разбере, че не той, а Мароко и неговият народ са тези, които я нараняват!
Кочияшът извика на групата посивели араби, спрели до бежовите стени на старата крепост. Кристофър слезе пръв от каретата, като прецени с критичен поглед къде ще стъпи Ариел, която излезе навън след него. От най-високите предпланини, гледащи към града, имаха панорамен изглед във всички посоки. Под тях Мекнес се бе разпрострял като лабиринт от варосани стени и керемидени покриви, сложни като всяко друго мюсюлманско произведение на изкуството. Горичка от покрити с мъх евкалиптови дървета предпазваше изпосталелите затревени участъци земя от горещината и вятъра. Тя би могла да послужи като удобно място за техния пикник.
Когато Ариел слезе по стъпалата на каретата, лек ветрец погали кожата й и няколко отпуснати кичура коса я погъделичкаха по врата. Тя отиде до далечната страна на хълма и погледна надолу към града. На соука отново бе настъпило оживление, което някак успокои съвестта й. Тя извади иглата за шапки от косата си и махна сламената шапка и воалетката. Затвори очи и остави лекият ветрец да отнесе гадното унижение, което я изпълваше всеки път, когато разбереше колко често трябва да се сблъсква с омразното присъствие на Дайва. Лейди Белмет бе права, когато предложи да напуснат, и Ариел оцени този жест като истинско предложение за приятелство.
Дълбокият глас на Кристофър зад нея я изтръгна от унесеността й.
— Всичко е готово. Ан е поразена от гледката и ще се радва да й покажеш местните природни забележителности.
