недосегаема и гневна, щеше да й бъде много по-лесно да го мрази. Но последната нощ той бе така очарователен. Докато седяха край камината, тя бе открила, че неговата компания й е приятна. След това я бе целунал нежно и целомъдрено по челото и Ариел наистина не знаеше как да реагира.
Тя се бе подготвила за някаква порочна, настойчива целувка. Всъщност бе я очаквала и бе замислила точно как ще го отблъсне, като ясно му даде да разбере, че не желае нито част от плановете му да я направи своя жена да бъдат осъществени. Вместо това той я бе целунал нежно по челото и това бе повече жест на братска обич, отколкото на яростна настойчивост, каквато съдържаха другите му целувки. Ариел сплете пръсти в безсилие. Колкото по-скоро Язид осъществеше плана си за отменяне на брачния договор, толкова по-добре. Не искаше да се омъжва за Кристофър. Но все пак, неохотно си призна тя, не искаше и да го види унижен от директния отказ на неговото предложение. Нямаше желание отново да разпалва гнева му след онова, което бе преживяла вчера с Язид. Тя засмука навътре бузи и се намръщи замислено, после спусна непрозрачната копринена воалетка над лицето си и погледна решително в огледалото.
Точно в десет часа Ариел почука лекичко на вратата на лорд и лейди Белмет. Зад нея Зиад бе застанал мирно с лява ръка върху дръжката на винаги готовия ятаган. Вторият евнух стоеше по-назад и държеше в ръцете си тежката кошница с обеда за пикника.
— Лейди Ариел — поздрави я лорд Белмет с отривист поклон, — влезте. Жена ми ще бъде тук всеки момент. Съдейки по нейното въодушевление по време на пребиваването ни в Мекнес, дойдох до заключението, че магазините в Лондон са я отегчили до смърт.
Възражението й бе прекъснато от крива забележка, идваща иззад нея.
— Не те ли е учила майка ти винаги да поглеждаш, преди да затваряш вратата, Робърт? Току виж си я хлопнал под носа на някого.
Ариел се извъртя и видя Кристофър, който се бе облегнал на рамката на вратата, а лицето му грееше развеселено.
— А твоята не те ли е учила да не се промъкваш незабелязано при хората? — отвърна закачливо Робърт.
— Разбира се, че го е учила — добави лейди Белмет небрежно, като тържествено влезе в стаята, облечена в рокля с цвят на розово шери и същата кройка като роклята на Ариел. — Елизабет има отлични маниери и предаде всичко, което знае, на двамата си сина. Обаче имам достоверни сведения, че Кристофър не е свикнал да обръща внимание на уроците, получени в детство.
За миг веселото настроение на Кристофър се промени рязко в някаква напрегнатост. Той изви невъзмутимо вежда към леля си.
— Не мисля, че е време да занимаваме Ариел с историите от моето детство. — Последва дълга пауза и с изнизването на минутите Ариел се почувства принудена да запълни празнината.
— Позволих си да приготвя обяд за нашия пикник, лейди Белмет. Надявам се, че не възразявате.
— Не може да се очаква по-добра идея от тази. И, моля те, наричай ме Ан. Скоро ще бъдеш моя племенница и не мога да си представя отношенията ни да бъдат толкова дистанцирани.
Ариел погледна бързо към Кристофър и отново към лейди Белмет.
— Разбира се — отвърна весело тя, но под маската на безгрижие в Ариел бушуваше гняв. Кристофър все още не бе казал на семейство Белмет истинските условия на техния годеж, а тя нямаше намерение да участва в неговата измама. Добре, реши тя, след като Кристофър не им е казал, ще им го каже тя. Ако не го направи, ще стане само по-зле. По-добре да разберат ситуацията, отколкото да бъдат изненадани по-късно, когато може да не я разберат правилно и да помислят, че тя не е права. Ще разполага с чудесната възможност да обясни всичко това по пътя към пазара.
— Ще тръгваме ли? — попита весело лейди Белмет.
— Да, разбира се. Мислех, че няма да се чувствате достатъчно спокойна, ако ни придружава единствено Зиад, затова доведох още един евнух.
— Аз го освободих.
Ариел се обърна към Кристофър с недоумение в погледа.
— Аз ще бъда там, а и Зиад се съгласи, че не са необходими трима мъже, за да се чувствате в безопасност.
— Зиад се съгласи?… — Думите замряха в устата й, докато възприеме тази внезапна промяна в плановете. — Вие също ли идвате, лорд Белмет? — попита тя, като се обърна.
— Не. Опасявам се, че пазаруването не е моя особена отличителна черта. Смятам да прекарам един спокоен ден на бюрото си. Трябва да изпратя няколко писма до моя крал.
Ариел отправи към Кристофър обвинителен поглед, но той само й се ухили.
— Нуждаеш се от двама бодигардове и аз съм на разположение. Защо да ангажираме друг?
— Защо наистина — допълни лейди Белмет. — Чувствам се напълно в безопасност с Кристофър. В края на краищата той се справя добре с езика и има опит в сделките с марокански стоки, така че съм сигурна, че ще се спазарим на добри цени с продавачите.
Ариел понечи да обясни, че има доста голям опит в пазаренето с търговците и че не се изисква специалният опит на Кристофър. Но запази тези мисли за себе си. Щом Зиад вече е бил отпратен, няма да отнема от ценното време, отредено за пътешествието им, за да му търси заместник, а и не искаше да провали пазарния ден на лейди Белмет. Вместо това тя кимна в знак на съгласие и мина покрай Кристофър, почти го докосна и хвърли бърз поглед назад към него.
Всяка надежда, че Кристофър ще се държи като джентълмен и ще си остане вкъщи, бързо бе разбита. Звукът от неговите леки, широки крачки зад нея показваха ясно, че никак не го бе грижа дали присъствието му няма да провали деня й. От закачливия разговор, който водеше с леля си, личеше, че едва ли се притеснява, че е нежелан гост. Факт, който само прибавяше масло в огъня на гнева й.
Когато достигнаха до каретата, тя се втурна по стъпалата, едва погледна към протегнатата ръка на лакея и се настани в най-отдалечения ъгъл. Докато лейди Белмет и Кристофър стигнаха до каретата, тя бе толкова раздразнена, че бе готова да даде израз на най-силния си гняв. Все пак възвърна малко от самообладанието си и когато лейди Белмет се настани на отсрещното място, отправи към нея нещо, което се надяваше да е било жизнерадостна усмивка.
Миг по-късно доброто настроение на Ариел се изпари.
Широките рамене на Кристофър изпълниха отвора на вратата и преди да има време да превъзмогне сътресението, той се качи в купето и зае мястото до нея. Ариел се обърна към него с безумно раздразнение.
— Твоят кон те чака навън.
Кристофър се настани удобно върху възглавничките и изпъна крака така, че значително навлезе в територията, която Ариел считаше за естествена част от своя интериор.
— Помислих си, че е най-добре да взема един кон с нас, в случай, че вие, дами, бъдете прекалено амбициозни при пазаруването. Но защо трябва да яздя на слънце, когато мога да се радвам на вашата компания и на прохладния въздух в каретата?
Ариел го погледна намръщено, след което се загледа през прозореца към земите покрай двореца така, сякаш никога преди това не ги бе виждала. Защо той да не може да изтърпи малко горещина? Тя можеше да понася тази задушна кутия, увита в килограми плат, а
Когато екипажът затрополи надолу и се включи в главната артерия на двореца, между гърдите й потече тънка струйка пот и попи в корсажа на роклята, където вече усещаше да се образува едно влажно петно. Друга струйка се готвеше да потече от кръста надолу. И това, че Кристофър бе толкова близо, никак не й помагаше да се справи с чувството, че ще се задуши. Твърдият мускул на бедрото му се притискаше в нея и неравното клатушкане на каретата предизвикваше силно триене на това място, въпреки пластовете рокля, фуста и чорапи. Ариел се притисна още повече в ъгъла на каретата и изпъна гънките на полата си, като се опита ловко да се отдалечи от Кристофър, без да му достави удоволствието да разбере, че той е причината
