Ариел се изчерви.
— Доста си самоуверен, лорд Стонтън. Откъде знаеш на кого се доверявам?
Кристофър се наклони към нея и наведе глава твърде близо до нейната. Тя болезнено осъзна широкия му гръден кош и твърдата ленена риза под финото, меко зелено сако. Той я чакаше да го погледне и с неописуема сигурност Ариел знаеше, че ако направи това, всичките й опити да остане неповлияна от него, ще бъдат напразни.
— Смятам, че е много важно да знаеш какво искам, Ариел. И няма да позволя нищо да ми попречи да го получа — сериозно каза той.
— Ти искаш договора, не искаш мен — каза тя, като се надигна от одеялото.
— Наистина ли мислиш така, или това някак те спасява от гузната ти съвест? — попита той, като се присъедини към нея. — Знаеш ли какво искаш, Ариел? Би ли била наистина щастлива да останеш завинаги в Мароко? Ще бъдеш ли доволна от един ислямски съпруг с куп други жени? Ще бъдеш ли щастлива да стоиш заключена зад вратата на неговата къща, без да можеш да направиш крачка навън без бурнуса си?
Критичният поглед на Кристофър бе безмилостен. Дишането на Ариел се учести и сърцето й започна лудо да бие в гърдите. Тя се почувства като ранена птица, която напразно се опитва да полети. Откакто Кристофър Стонтън се бе появил в живота й, нещата се бяха усложнили неимоверно. Въпроси, които преди седмица не изискваха много размисъл, изведнъж започваха да изглеждат натежали от съмнения. Той не можеше да знае за Язид, си мислеше тя, уплашена от самата мисъл. И се молеше да не узнае колко лудо бие в този момент сърцето й.
— Не зная — прошепна Ариел. Искаше да си тръгне, да бъде някъде другаде, само не под настойчивия поглед на тези проницателни сини очи, но Кристофър я хвана за ръката. Хватката му бе нежна в своята настойчивост. Тя се обърна и го погледна смутена и отчаяна.
При вида на съмнението, което помрачи гордите й черти, Кристофър осъзна, че е мислил твърде много за себе си.
— Съжалявам — тихо каза той. Целенасоченото преследване на отговора на загадката с Язид не му бе донесло нищо, а бе ограбило много Ариел. Засега Кристофър изхвърли от ума си представата за Ариел в обятията на принца. Той се облегна на одеялото с намерение да изтрие сълзата, която щеше да се търколи по бузата й, но тя се извърна и я избърса нетърпеливо с опакото на ръката си.
— Аз открих картите си. Нямам повече тайни, Ариел. Нямам намерение да се женя за султанската повереница, за да улесня договора между нашите страни. Имам толкова малко вкус към това да бъда използван, колкото и ти. Но след като те срещнах, искам да те закрилям. Нещата се променят. Дали вярваш или не, ти повече не си в безопасност тук.
Ариел държеше главата си обърната настрана и гледаше към голия насип, откъдето Ан лениво се наслаждаваше на гледката.
— Кажи ми каква е тази голяма опасност.
Картината на Язид и Ариел в стаята изникна отново в съзнанието му. Независимо колко много искаше да й каже и веднъж завинаги да я накара да разбере, че няма намерение да я мами, той не можеше да рискува безопасността на всички онези, които зависеха от разкриването на тази информация, която тя можеше да съобщи направо на Язид. Защото, въпреки че нямаше никакво доказателство, той нямаше доверие и в принца. Когато Язид докаже, че заслужава доверие, или когато Кристофър узнаеше със сигурност, че Ариел не е обвързана с него, би могъл да й каже, но не и сега.
— Не мога — каза той.
Глава 12
Ариел преглътна сълзите си, обърна се и се втренчи в Кристофър. Безсилен гняв смени обидата и несигурността й отпреди няколко мига.
— Излиза, че няма да ми кажеш — поправи го тя с леден тон. — Очакваш просто да приема всичките ти измислици, които скалъпваш без най-малка следа от доказателство. Очакваш твърде много, милорд!
— Точно обратното, Ариел. Свикнах да не очаквам нищо друго от теб, освен да ми показваш острите си зъби и нокти.
След тези думи Кристофър рязко се обърна и закрачи към конете. Ариел седеше в изтънялата сянка със стиснати зъби. В гърлото й бе заседнала буца. Думите му я бяха наранили дълбоко. Подла ли беше, както той бе намекнал? Инстинктът й не желаеше да приеме неговата оценка. Ако тя не се защитаваше, кой би го сторил? Кристофър не й бе дал право на отговор. Тя наблюдаваше как той възсяда жребеца, който бе вързан зад каретата, и рязко нарежда на слугите да раздигнат пикника. Ариел стана и тръгна към лейди Ан. Държеше главата си изправена, въпреки че брадичката й още трепереше. Когато стигна до Ан Белмет, почувства, че може да говори, без думите й да засядат в гърлото.
— Каква красива местност, Ариел! — каза Ан деликатно, като избягваше да споменава името на Кристофър. — Сигурна съм, че ще ти бъде много трудно да заминеш.
Една след друга Ан и Ариел обгърнаха с поглед панорамата.
— Ще бъде много, много трудно.
През целия път назад към Ел Беди те пътуваха почти в пълно мълчание. Кристофър яздеше пред каретата, а лейди Ан изостави опитите си да заговори Ариел, която беше потънала в мислите си, въпреки че не бе имала намерение да се държи резервирано.
Когато кочияшът най-после дръпна юздите на впряга и спря пред входа на двореца, Ариел въздъхна с облекчение. Болеше я глава, чувстваше се нещастна и умираше от жега и жажда. Това, което най-много желаеше, бе да вземе една вана, която да измие всичките мисли от този катастрофален ден, и да започне свежа вечерта за празненството на Фантазията.
Но това не можа да стане. Ариел нямаше нито сили, нито воля да се съпротивлява, когато Кристофър й помогна да слезе от каретата. Тя позволи да й подаде ръка. След това се обърна, за да каже довиждане на лейди Ан.
— Много ти благодаря за приятния ден! — каза Ан, когато Ариел стъпи на земята.
— Опасявам се, че нищо не стана така, както бе предвидено.
— Глупости, мила моя! Пътуването беше прекрасно! Когато се завърна в Лондон, ще държа приятелките си с часове в напрежение от историите, които ми разказа. А в края на краищата какво повече може да се желае?
— Колко мило, че казвате това — отвърна Ариел. — Вие поне очаквате с нетърпение Фантазията.
— Ще се видим ли там?
Ариел замълча. Тя не беше мислила да седи с тях. Кармела очакваше, че двете ще бъдат заедно. Мисълта, че Кристофър ще седи до нея, когато тя ще ръкопляска на Язид и Сюлейман, никак не й се хареса.
— Страхувам се, че ще трябва да седна в шатрата, определена за харема. Но с вас ще бъдат Кристофър и лорд Белмет.
— Кристофър има други планове за тази вечер, но съм сигурна, че за Робърт и за мен ще се погрижат доста добре. Султанът се е постарал да бъде задоволен всеки наш каприз досега и не се съмнявам, че и тази вечер ще бъде така. Моля те, не се безпокой за мен, скъпа — продължи Ан с разбираща усмивка. — Ти би трябвало да си с приятелките си тази вечер.
— Ще намина по време на турнира — обеща Ариел. — Тогава ще мога да ви разкажа историята на Фантазията.
— Чудесно! — съгласи се Ан.
Ариел се обърна към Кристофър.
— Благодаря, че ни придружихте, Ваша милост — каза тя, като с всички сили се стараеше да му покаже, че може да бъде и мила. — Надявам се, че делата, каквито и да са те, които ти пречат да присъстваш на Фантазията, ще ти донесат полза.
— Благодаря — отвърна той и едва забележима усмивка пробягна по устните му. — Може би ще ме видиш тази вечер. Все още не съм сигурен къде ще ме отведат делата ми. Може ли да те изпратя до стаята ти?
— Не, благодаря. Зиад е тук.
